Какво се крие в плана за действие на Милорад Додик

След повече от четири месеца блокиране на функционирането на държавните институции в Босна и Херцеговина, сега босненските сръбски политици вдигнаха залога. На 10 декември Скупщината на Република Сръбска проведе специална сесия, която на практика даде старт на процеса на оцепване. Скупщината (парламентът) прие мерки, насочени към отнемане на властта на босненската държава и проправяне на пътя за създаване на паралелни институции в областта на правосъдието, отбраната, сигурността и данъчното облагане. Това по дефиниция представлява посегателство върху суверенитета на страната.

В процедурно отношение събранието възложи на правителството на Република Сръбска да изготви законопроект за постигане на тези цели в рамките на следващите шест месеца.

Додик за завръщане към "оригиналния Дейтън“

В пътната карта за отцепване има четири интересни момента. Първо, Додик прави изявления за създаване на паралелни институции, но формулира политиката си като завръщане към "оригиналния Дейтън". Тази фраза означава, че той се опитва да разруши институционалното изграждане в следвоенна Босна и да върне страната към 1995 г.

Второ, той говори за мир, като в същото време ефективно го подкопава. С този пиар ход той залага капан за бошняшките политици. Докато той предприема стъпки за по-нататъшно подкопаване на държавата, бошняшките политици, които говорят за запазване на териториалната цялост на страната с всички налични средства, са представяни като подстрекатели към война.

Трето, ръководейки процеса на подкопаване на държавния суверенитет, Додик прехвърля официалното вземане на решения към Скупщината на Република Сръбска и правителството на ниво ентитет. Това колективно вземане на решения трябва да осигури претенцията за "легитимност", а също така поставя институциите на ниво ентитет като официални инициатори на процеса на отделяне.

Международните реакции са ключови

Четвърто, за приемането на новото законодателство е определен шестмесечен срок. Наблюдателите се чудят какво означава това. Има две възможни обяснения. Възможно е това да е лост за преговори, с който лидерът на босненските сърби да се опита да издейства отстъпки от ЕС. С други думи, представителите на ЕС може да осъществят натиск върху Сараево да предложи отстъпки в замяна на това лидерът на босненските сърби да се въздържа от по-нататъшни стъпки.

Друго обяснение е, че Додик опипва почвата и преценява реакциите на Сараево, Америка и ЕС. Ако Вашингтон и Брюксел реагират равнодушно през следващите седмици, вероятно той ще продължи със стъпките към ефективно отцепване.

Замразен конфликт или отцепване

Ако по някаква причина реши да отложи засега отцепването, лидерът на босненските сърби все пак ще превърне конфликта в Босна в замразен. Подкопавайки институциите на държавно ниво и изграждайки по своему Република Сръбска, Додик се стреми да покаже, че босненската държава е нефункционална. Блокирайки нейното функциониране, той обрича политиката на страната на вечна безизходица. С други думи, при сегашното положение на нещата изборът за движение напред е между лошото и по-лошото: замразен конфликт или отцепване.

Превръщането на конфликт в Босна в замразен позволява на Додик да диктува политическата динамика в страната. Сега, когато жизнеспособността на членството на Босна в Европейския съюз се е влошила и е малко вероятно да се осъществи поне за едно десетилетие, безизходицата допълнително възпрепятства целта на страната да се присъедини към НАТО.

Докато преди десетилетие босненските сръбски политици подкрепяха интеграцията на страната в НАТО, сега положението значително се е променило. Сега общественото противопоставяне на НАТО доминира в отношението на босненските сръбски лидери.

Додик се стреми също да превърне Босна в нежизнеспособен кандидат за членство в НАТО. Босненските сърби могат да разчитат на Сърбия, която в момента е военно неутрална, но изгражда своите способности. Босненските хървати могат да разчитат на Хърватия, която е член на НАТО.

Това на практика означава, че превръщането на конфликта в Босна и Херцеговина в замразен блокира присъединяването на страната към НАТО и оставя бошняшкото население - ключовите защитници на членството в Алианса - обезверено. /БГНЕС

-------------------------------------------------------

Д-р Хамза Карчич, доцент във Факултета по политически науки