Във всеки един камък стои кодът на човечеството.
Ако съумеем да четем знаците на природата, няма нужда да измисляме кой знае какви големи сюжети.
Много хора живеят в битието, без да имат ключа за неговото разгадаване.
„Преди сътворението" трябва да се чете от подготвени хора.
Това каза в интервю за БГНЕС Христо Славов, писател, фотограф, строител и предприемач, основател на Български културен клуб в София и покровител на българската култура.
Книгата „Преди сътворението" на Христо Славов се ражда като една поредица от приказки, които разказва на 6-годишния си син, който като дете много обича да хвърля камъни във водата. Така писателят, разказвайки няколко истории, разбира, че тези герои са част от едно голямо нещо. Както винаги е казвал, за него това е един подарък от съдбата, тъй като сюжетът на тази книга не е измислен, а буквално е паднал от небето. „Какъв сюжет е този, в който виждаш реката, която извира на върха на планината и се запознава с един камък и през цялото време проследяваш нейния път и техните отношения, докато стигне до морето. Това е сюжетът на природата, на света", подчерта той.
За Славов камъкът е единствената кутия в света, в която нещата са сложени отвътре в нея и разглеждайки ги едно по едно, се сещаш за нещата, които са отвън. Според него във всеки един камък стои кодът на човечеството, той е свидетел на много цивилизации и знаейки каква е историята на предишната цивилизация, камъкът е наясно и какво ще бъде бъдещето на настоящата цивилизация. Именно затова избира и за заглавие „Преди сътворението", защото става дума затова какво се е случило на тази земя преди да се появят хората.
Писателят е категоричен, че камъкът е нещо живо. В романа му има момент, в който камъкът е сравнен със скалата, той се оживява, когато няма хора наоколо, а когато има, камъкът е свенлив, не се движи чак толкова много, притиска се в себе си, притеснява се да изрази себе си. „Това съм си мислил за камъка. Но когато го погледнеш отстрани, всеки камък има някаква физиономия и някакво излъчване. Въпрос на чувствителност е дали хората могат да възприемат тази чувствителност, изразена в някаква форма или в някакво настроение", отбеляза Славов и разказа, че по тази причина е посетил и Великденския остров.
Славов е категоричен, че истинската литература е природата и цитира френския поет Шарл Бодлер, за когото природата е изкуството. „Особено в белетристиката почти всички автори считат, че трябва да разказват история. Разказването на история за мен не е литература. Белетристиката и литературата са друг вид действителност", смята той. Писателят посочи, че за да създадеш една художествена действителност, трябва да владееш художествения език – метафори, сравнения, образи, да си играеш с орнаментиката, за да повдигнеш действителната случка и да я направиш художествена, за да могат да я възприемат хората не само чисто мисловно, а емоционално.
Христо Славов силно се интересува и пише най-често за човешкото битие. „Много хора живеят в битието, без да имат ключа за неговото разгадаване", подчерта той и добави, че не трябва само да съществуваме, а живеейки да разгадаваме сложността на този свят, която с всяка изминала година става все по-богата. Именно затова според него трябва да четем все по-сложни книги и да получаваме все повече ключове, тъй като има много врати за отваряне. Желанието на писателя е да научи читателя да може да отваря всяка врата, която вижда пред себе си, а не да ходи и да гледа врати, които са заключени за него.
Романът му, категоричен е Славов, трябва да се чете от подготвени хора. Въпреки, че книгата му е създадена за деца, тя може да се чете и от възрастни. Тя изисква концентрация, познание за света, тъй като има опасност текстът да се размине с читателя, който очаква друго четиво и не е готов да носи много ключове в джоба си. „Искам този свят да бъде разгадан от всеки един, както аз се опитвам да го правя, това е невъзможно, естествено, но може да опитаме", каза той.
Първият превод на „Преди сътворението" е през 2015 г. в Гърция. Следват преводи на книгата в Сърбия, Русия, Унгария. Преди няколко месеца романът на Христо Славов излезе на английски език и в Канада – една от малкото държави в Америка, които писателят не е посещавал. Преводът на канадското издание е дело на Кристофър Бъкстон – изключително добър английски литератор, преводач и автор на книги. „Имах съмнения дали той ще се докосне до този много специфичен език, много специфичен начин на общуване на героите, но той се оказа добър познавач, преводът му е добър", отбеляза Славов.
Писателят разказа, че изборът на корица на книгата също е много сложен процес, особено ако художникът не е прочел съдържанието, а то му е било разказано. Такъв именно е случаят с гръцката корица на „Преди сътворението" – художникът се е доближил максимално до българския вариант, защото книгата му е била разказана и не е потърсил специфичното. Унгарската и руската корица на романа, сподели той, също много си приличат. На сръбската корица, разказа Славов, има абстрактни, почти комични фигури, защото на художника му е направил впечатление онзи тон, в който не може да се разбере кое е сериозно и кое не, защото писателят използва много ирония и самоирония. Може би една от най-интересните корици на романа е канадската, която изобразява камък, хвърлен в пространството на галактиката и е много говорещ и причудлив. Това се дължи на факта, че художничката е вникнала в съдържанието, когато е прочела книгата, освен това със Славов доста време са говорили и по телефона.
Романът „Преди сътворението" е преведен и в Испания преди два месеца, но все още си чака издателя. Голяма е вероятността преди Испания, книгата да излезе първо в Аржентина, тъй като е проявен голям интерес към испанския превод.
Славов отправи провокация към читателите – не само да четат книгата му, но и да осъзнаят необходимостта си да разгадават времето. „Яснотата в живота създава зрелостта и свободата, а умният, интелигентният, образованият човек, е свободният човек. Никак не е свободен този, който не владее или не е използвал това време да открива истините за света", заключи писателят. /БГНЕС
