Магдалена Манолова: Няма нищо по-красиво от човешкия глас, в него е душата на човека
Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова са основните действащи лица в изложбата „Българският оперен мит“, която може да бъде видяна до края на следващата седмица във фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, предаде репортер на БГНЕС.
„Тази изложба е посветена на българското оперно чудо, което България избра на националния референдум за най-голямо събитие на 20 в. Българските оперни певци направиха България известна и благодарение на тях се заговори за нас не само като страната на митичния Орфей, а и като за страната на митичните певци. Тогава написах и книгата „Българският оперен мит - тримата баси и трите сопрани“. Тримата баси са Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев, а трите сопрани са Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова Синтова“, коментира музикологът на изложбата д-р Магдалена Николова, която е и неин автор.
Изложбата представя шестте легенди не само документално, но и чрез текстове и с помощта на филма „Българският оперен мит“, който дава възможност на зрителите да видят и да усетят мощта на тези гласове.
„Вдигането на завесата за тези големи имена е интересно, защото всеки един от тях е една вселена в света на операта, за която не само се говореше, но която остави златни следи в световния оперен театър. Това е едно послание към 21 в., защото няма нищо по-красиво от човешкия глас. В него е целият израз, душата на човека. И когато тези имена влязат в душата и интереса на младото поколение, това означава, че и те ще открият нещо за себе си, което да ги вълнува, и което да ги накара да се запознаят с този невероятен феномен. Той продължава и днес да звучи от големите сцени“, коментира още д-р Манолова и добави, че трябва да помним онези, които са прославили България и оперното изкуство по света.
„Гена Димитрова беше гласът, който се ражда веднъж на 100 г. Райна Кабаиванска, която продължава своите майсторски класове създава големият оперен театър в неговия актьорски израз. Анна Томова-Синтова – това е певицата на Щраус, икона в това отношение. Николай Гяуров е гласът, който огласяше планетата, а Никола Гюзелев е художникът, който рисуваше неговите портрети с неговото усещане като художник. Борис Христов пък е човекът легенда“, уверен е музикологът и добави, че и днес има оперни певци, които показват таланта си както у нас, така и на световните сцени.
„Ние сме известни с големите басови гласове. Те се раждат в традициите на нашата църковна музика“, разкрива д-р Манолова мястото откъдето тръгват големите таланти.
Друг интересен факт е, че Националната библиотека притежава уникални екземпляри и ценни български музикални издания. Музикалния й отдел съдържа най-богатата и добре запазена сбирка на музикалните издания от края на XIX в. и следващите десетилетия, както и музика на различни носители. Сред ценните звукови документи са колекцията на записите на Мария Калас – на плочи и компактдискове, юбилейното издание на пълните събрани съчинения на Й. С. Бах на 172 компактдиска, рециталите на Борис Христов, Енрико Карузо, Пласидо Доминго, Джоан Съдърланд и много други.
В специална витрина, разположена пред отдела, е изложен костюмът на Борис Христов от участията му в операта „Борис Годунов“ в театър „Ковънт Гардън“ през 60-те години на XX в., с който певецът извършва реформа в операта, въвеждайки руския език при изпълнение на руските опери. /БГНЕС