Матей Стоянов: Вярвам в добрия български ген

Вярвам в добрия български генетичен материал. Сигурен съм, че рано или късно той ще се прояви. Това заяви в интервю за БГНЕС писателят Матей Стоянов, чиято нова книга се казва „Незапочнат роман“.

„Незапочнат роман”, защото както казва авторът, отразява едно време, в което много неща бяха замисляни, премисляни и очаквани с надежда, но не започнаха. Това не означава, че заглавието е песимистично, защото понякога нещо, което изглежда като пропуск, всъщност може да се окаже добър шанс.

„Това е време, в което всеки се мъчеше да си създаде един свой свят, на свои взаимоотношения и мечти, понякога някаква имитация на постигнато желание, но всеки се мъчеше по някакъв начин да се уедини, защото колективизмът в един момент се превърна в принуда и това беше сигнал уединението пък да стане лукс”, разказа Матей Стоянов. Той отбеляза, че всеки по свой начин нарича това време – комунизъм, социализъм, тоталитаризъм. „Това е едно време, което обещаваше равенството, а произвеждаше неравенство и това беше огромната грешка на времето”, смята писателят.

„Незапочнат роман” разказва истории на много хора, които не са победители, а по-скоро аутсайдери и с това са по-симпатични. „Защото те се мъчат да живеят един нормален живот със своите вкусове, своите разбирания за приятелство, за професия, за мечти. Точно тези хора, които не се вписват в победителите, които са малко встрани, до голяма степен неуспели, но с много интересни изживявания. Те са също хора, които заслужават внимание и да бъдат описани”, споделя Матей Стоянов.

„Художник иска да пренесе острите сюжети от своите картини в реалността. Певец, покорил света с шеметните височини на гласа си, е забравен и прекопава градинки. Актьор отказва привилегии и обръща гръб на обществото. Плейбой от миналото се идентифицира с любимите си филмови герои. Обеднял, продължава да сънува своя уестърн. Поет не може да се прехранва със стихове и става боклукчия. Друг иска да съчетае поезията си с материално благополучие. Не успява. Творци, разминали се с признанието. Но живели не по-малко интересно от утвърдените. Имали "късмета" да зависят от хора, които свързват обновлението със забравата“ – четем в анотацията на книгата.

Матей Стоянов разказва историята на големия български певец от 30-те и 40-те години на миналия век Аспарух Лешников - Ари, който спечелва световна слава с участието си в „Комедиан Хармонистс” – първата момчешка банда, ако преведем на съвременен език, пожънала гигантски успех.

„Аспарух Лешников е един много талантлив човек, с много интересна биография, който е стигнал до световни върхове покрай участието си в секстета „Комедиан Хармонистс”. Пътувал е навсякъде, живял е много интересно и връщайки се тук в България той си пее тези стари градски шлагери, които в един момент бяха незаслужено забравени и после бяха възстановени, но вече под знака на някаква лека насмешка, на пародия. Аспарух Лешников е талант с много добри гласови качества, страхотни височини, с които е спечелил световната публика. В един момент е леко избутан встрани, но благодарение на своят оптимизъм – аз го познавах – той вярваше в завръщането на интереса към този жанр и наистина доживя момента да бъде утвърден отново”, споделя писателят.

Матей Стоянов е роден на 29 януари 1940 г. в Бургас. След като завършва българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”, той сменя доста работни места. Започва като редактор във „Външни новини“ в БНР, след това е журналист в „София прес“, преминава през издателство „Народна младеж“, за да стигне и до вестник „Народна младеж“. Междувременно работи две години като редактор в Студия за игрални филми. Отново се връща в „София прес“, където завежда културния отдел на вестник „София нюз“, а след това е главен редактор на комиксовото издание „Дъга“. Около десетина години е в елитното сп. „София“, както и във вестник „Столица“. Две години завежда културния отдел на община „Лозенец“, за да завърши кариерата си като генерален директор на „Български циркове“. Автор е на много текстове за песни, на няколко поетични и белетристични книги и романи, сред които „Млечна зрелост“, „Артистично лято“, „Ники Франсето и Алес гут“. /БГНЕС