Николо Коцев с 10-годишнина на група "Кикимора": Рокът никога няма да умре

Николо Коцев е добре познат на българската публика и един от обичаните рок творци, чиито продукти съчетават традицията с новаторско, прогресивно звучене.

Николо е известен по цял свят със своите проекти, най-известният от които е може би “Брейзън Абът“, в рамките на който работи с известни музиканти като Глен Хюз и Джо Лин Търнър от „Дийп Пърпъл“, Сванте Хенрисон, Мик Микаели и Иън Хаугланд от „Юръп“, както и звездната Алана Майлс. С легендата Робин Гиб от „Би Джийс“ Николо е пътувал 8 години и е обиколил света няколко пъти. Автор е на рок операта „Нострадамус“, както и на две класически опери - „Джоуел“ и „Херцогинята Сесилия“.

Китаристът, цигулар и композитор живее доста години извън пределите на страната, но чувствайки жажда за търсене на нови пътища, той решава да се върне в родината си и именно в отговор на тази жажда, създава своята група „Кикимора“.

Годината е 2011 и много скоро групата започва да издава парчета, които се пеят от всички, „настъпва“ и на големи сцени. Не след дълго идва и първият албум. Настоящата пандемия обаче поставя бариери пред нея, налагайки се да преустанови участия. Това обаче се оказва ново вдъхновение за Николо, който решава да бъде записан нов албум, изцяло на английски, за да се осигурят ангажименти в по-голям мащаб, достигайки и до чуждестранната публика. Албумът излиза на 15 май 2021 г. под името „Dirty Nails” и ще бъде представен на специален концерт в „Джой Стейшън“ на 4 декември.

Името на групата се корени в древнославянската митология, „Кикимора“ е славянски дух с две лица – добро и лошо. В това се крие и символиката на групата – главно със социална насоченост, представяща светлината, но и мрака на съвременния свят.

Групата записва в дома на Николо в студио, наричано от него „бърлогата на „Кикимора“. Тя репетира в компанията на една от слабостите на музиканта, йоркширският териер Ози (кръстен на Ози Озбърн), който, въпреки че не е любител на рока, се грижи за душевното спокойствие на стопанина си. Именно там го посети и екипът на БГНЕС.

Николо разказа за своя живот извън граница; за приятелството си с Алана Майлс, гостувала в дома му във Финландия, с която са разговаряли много и за всичко, включително за връзката ѝ с Робърт Плант от „Лед Цепелин“; за турнетата с Робин Гиб, който често ги е изненадвал със спонтанни решения да изпълнят несъществуващо в програмата за концерта парче непосредствено преди излизане, като Николо е трябвало да пише за няколко минути на салфетка тоналностите и да разучат песента буквално за минути.

За историята на „Кикимора“ на 10-годишнината от създаването ѝ, за новият албум и предстоящите планове на рокаджиите, защо е кръстен именно на Николо Паганини, защо нарича Моцарт и Бетовен „рокаджиите на своето време“ и на изчезване ли са „рок динозаврите“, Николо Коцев разказа в специално интервю за БГНЕС. Като специален поздрав за екипа ни, той изпълни съвсем импровизирано и фрагмент от новия албум на „Кикимора“.

Николо Коцев: Бях сигурен, че искам да създам група веднага щом се прибера в България“. Прибрах се, защото и двамата със съпругата ми смятаме, че тук живота е по-добър. Основах „Кикимора“ сравнително лесно, защото успях да попадна на основните хора в бандата, от които повечето са и досегашните членове. Много скоро издадохме няколко песни, публиката вече ги пееше, започнахме да свирим на големи, сериозни сцени, дори със симфонични оркестри, с гост-артисти. Скоро събрахме авторските песни в албум.

БГНЕС: Какво се крие зад името „Кикимора“ и зад имена на заглавия като „Мръсница“ или „Глупакът“?

Николо Коцев: Кикимора е древен славянски дух, който има две лица – добро и лошо. Такова име прави впечатление, което беше и целта. Смятам, че успяхме.

Текстът на „Мръсница“ е написан от Андрей Слабаков, текстът на „Глупакът“ пък е направен от български поговорки. Още от самото начало бях решил, че групата няма да се осланя много на любовната тематика като текстови материал. Предпочитаме социални проблеми, състояния в които певецът се намира в даден момент. Нещо, с което да се отличаваме от други групи.

БГНЕС: Намираме се на място, което Вие наричате в едно интервю „Бърлогата на „Кикимора“. Какво означава това и какво точно се случва тук?

Николо Коцев: Тук се случва всичко – тук създавам музика, тук репетираме и тук записваме. Всички нови звуци, които ще излизат от „Кикимора“ отсега нататък, ще бъдат създадени тук.

Новият албум излезе на 15 май. Той трябваше да излезе по-рано, през февруари, но се забави поради факта, че английска звукозаписна компания изяви интерес да издаде продукта в цял свят. Ние трябваше да им дадем малко време да подготвят тяхното издаване с отпечатване на дискове, с промотиране в медийното пространство и т. н.

БГНЕС: Какво по-специално ще чуем в него? Какво ще бъде звученето?

Николо Коцев: Новият албум е съставен от 11 парчета на английски език. Те звучат модерно, но същевременно с дълбок реверанс към класическия рок с нотки на прогресивност, но с реверанс към публиката, за да бъде музиката слушаема. Чуждестранните рецензии за албума наблягат на това, че в него има много високо качество на „музикантлъка“ със суперкачество на пеене. Отбелязва се, че групата наистина е овладяла и пробива нови пътища в своя стил. Мисля, че този албум еднакво добре се приема както от фенове на класическия хардрок, така и от любители на модерния тежък рок като хеви метъл например и от фенове на прогресивната музика.

БГНЕС: Какво ще се случи по повод годишнината? Подготвили ли сте нещо специално?

Николо Коцев: Разбира се. Ние ще отбележим нашата годишнина с един много специален концерт в „Джой Стейшън“ на 4 декември, на който ще представим целия албум на живо и се надяваме на многобройна публика, въпреки рестрикциите. Първите 200 души, които пристигнат в клуба, ще могат да осребрят закупените си билети срещу един оригинален албум.

БГНЕС: Какво ви даде работата със звездни имена като Глен Хюз и Джо Лин Търнър от „Дийп Пърпъл“, Сванте Хенрисон, Мик Микаели и Иън Хаугланд от „Юръп“, както и звездната Алана Майлс и легендата Робин Гиб от „Би Джийс“?

Николо Коцев: Никога няма да забравя моментите с който и да било от великите гласове, с които съм работил. Всеки от тях носеше нещо специално – своя световен заряд, докосването до висшия кръг на рок музиката, на рок бранша и по този начин приобщаваше и мен.

БГНЕС: Има ли място рока в класиката и обратно?

Николо Коцев: Рокът няма място в класиката, но класиката има място в рока. Когато се е раждала класиката и когато Моцарт е забавлявал хора по балове той е бил тогавашния рокаджия. Той е бил и скандална личност, както е показан и във филма „Амадеус“. Хора като него, като Бетовен, а също и солистите като Николо Паганини, които са били отъждествявани с тъмни сили, с дявола, тъй като никой не е могъл да си обясни как е възможно да свирят така – те са били тогавашните рокаджии, те са били ангажирани с неспазването на каноните, на правилата, винаги са били извън рамките на възприетото, на понятното. Така че съвременните рокаджии са само съвременна една обвивка, опаковка на рокаджиите от онова време.

БГНЕС: Споменахте Николо Пганини и това отвежда към историята зад името Ви. С баща музикант и майка певица, всъщност идеята за името Ви е на Вашата майка – голям фен на Николо Паганини. Наистина ли в семейството Ви съществува такъв култ към музиката - дотам, че и Вие, и брат Ви сте с имена на класически творци?

Николо Коцев: Да, тъй като израснахме в семейство на професионални музиканти, дядо ми също е свирил на цигулка. Брат ми е кръстен на Антонио Вивалди и двамата ни записаха да свирим цигулка като 5-годишни и естествено, ни дадоха такива имена, с които да се отбележи началото на нашия творчески път. Но, какво да кажа - нито съм с постиженията и таланта на Николо Паганини, нито пък той е с моите. Но все пак е приятно да носиш името на такава невероятна личност.

БГНЕС: Вашият йоркшир Ози, носещ името на Ози Озбърн, постоянно ли е вас по време на записи?

Николо Коцев: Той е извор на позитивни емоции.

БГНЕС: Слуша ли рок? Харесва ли му рок музиката?

Николо Коцев: Не му пускам много рок, защото се притеснявам да не го уплаша, но е от голяма полза за душевното ми състояние.

БГНЕС: Последен въпрос - На изчезване ли е „рок динозавърът“?

Николо Коцев: Не. В никакъв случай. Наскоро направихме един спектакъл, който се наричаше “They say rock is dead?“ - „Казват, че рока е мъртъв?“. И изведнъж свирим музика от 80-те или 90-те и даже от 70-те и залите са ни пълни. Свирим и със симфонични оркестри и хорове в препълнени зали. Как може да бъде мъртъв рока? Той е крайпътен камък на съвременната развлекателна индустрия. Аз лично не мога да назова повече от 2-3 парчета от други жанрове от 80-те или 90-те години, та ако искате и от 2000-та нататък, но мога да изброявам десетки рок парчета, които никога няма да умрат. Тази романтика, която има на рок концертите, е трудно да бъде постигната на един поп концерт. /БГНЕС