ООН: Светът опасно изостава от целите в областта на климата

Светът, който е изправен пред катастрофално изменение на климата, е в опасно изоставане в постигането на целите за намаляване на въглеродното замърсяване и увеличаване на финансирането за развиващите се страни, според първия официален доклад на ООН за напредъка.

Парижкият договор от 2015 г. успешно стимулира действията в областта на климата, но "сега е необходимо много повече по всички направления", се казва в доклада, който ще бъде в основата на решаващата среща на върха за климата в Дубай в края на годината.

В доклада се казва, че "светът не е на път да постигне дългосрочните цели на Парижкото споразумение", включително ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °С над нивата от средата на 19-ти век.

Глобалните емисии на парникови газове трябва да достигнат своя връх до 2025 г. и след това рязко да намалеят, за да се запази целта от 1,5 °C, се казва в т.нар. инвентаризация, която се основава на мащабна научна оценка на научно-консултативния панел на ООН IPCC.

Постигането на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. - друга цел на Париж - ще изисква също така постепенно прекратяване на изгарянето на всички изкопаеми горива, чиито емисии не могат да бъдат уловени или компенсирани.

Колко бързо да се изчисти световната икономика от петрола, газа и въглищата, ще бъде предмет на горещи спорове през декември по време на двуседмичните преговори COP28 в Дубай, които започнаха в края на ноември и в които участват близо 200 държави.

"Трябва да утроим възобновяемата енергия до 2030 г., да пуснем на пазара други решения с нулеви въглеродни емисии като водорода и да разширим енергийната система, освободена от всички неизползвани изкопаеми горива", заяви председателят на COP28 Султан ал-Джабер, ръководител на националната петролна компания на Обединените арабски емирства ADNOC.

"Увеличаването на възобновяемата енергия и постепенното спиране на всички неизползвани изкопаеми горива са незаменими елементи на справедливия енергиен преход към нулеви нетни емисии", се казва в доклада.

"Неизчерпани" се отнася до отсъствието на технология, която да отстранява въглеродните емисии - при източника или от атмосферата.

Емисиите вече са достигнали своя връх в развитите и няколко развиващи се страни, но продължават да нарастват в много от най-големите икономики в света.

Тежестта на Г-20

С изключение на спада през 2020 г., когато световната икономика се забави поради пандемията от Covid, от 2019 г. насам емисиите на CO2 се задържат на ниво от около 40 млрд. тона годишно.

"Знаем, че тежестта на отговора лежи върху 20 държави", заяви ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл, визирайки страните от Г-20 - които провеждат среща на върха този уикенд в Делхи - на които се падат около 80% от световните емисии.

"Комюникетата (на Г-20) са крайно недостатъчни", добави той.

Само Китай, Съединените щати, Европейският съюз и Индия допринасят за повече от половината от общите емисии.

"Докладът за глобалната равносметка е призив за радикални и незабавни действия за постигане на целите на Парижкото споразумение", коментира Том Еванс, политически анализатор в мозъчния тръст за климата E3G.

В доклада се подчертава и необходимостта от бързо и радикално увеличаване на финансовата подкрепа за развиващите се страни, за да могат те да се адаптират към климатичните бедствия, които вече разяждат икономиките им.

Много африкански държави, които вече са затънали в дългове, се борят да се откажат от изкопаемите горива, докато хазната им се източва от все по-силните суши, наводнения, горещини и бури.

През 2019-2020 г. в изкопаеми горива са инвестирани около 892 млрд. долара годишно, а още 450 млрд. долара са отделени за субсидии за изкопаеми горива.

В същото време финансирането на действията в областта на климата е достигнало 803 млрд. долара през същия период, което според доклада е около една трета от необходимото за ограничаване на затоплянето в съответствие с целите от Париж.

Докладът се появява на фона на все по-силните призиви към Световната банка и Международния валутен фонд да променят драстично дейността си, за да посрещнат предизвикателствата на затоплящия се свят. /БГНЕС