От „Абагар“ до „Под игото“ – каква е историята на българското книгопечатане

През последните години българското общество чете повече, заяви в интервю за БГНЕС Иван Кънчев от издателство „Българска история“.

„Казвам го на база на повечето издадени книги, по-високия среден тираж. Пандемията повлия и на нашия бранш, но той успя да премине през това изпитание“, сподели младият мъж, основател на родолюбивото сдружение.

Издателството е част от Пролетния базар на книгата, разположен в парка пред НДК, където след прекъсване заради пандемията, всички участници се включват с нов ентусиазъм, за да докажат, че сме четяща нация.

Този път младите историци са избрали да запознаят читателите с пет интересни факти за българското книгопечатане и неговото развитие в миналото.

Факт номер 1: През 1651 г, в Рим е отпечатан „Абагар“ от Филип Станиславов, смятан за първата българска печатна книга с елементи на новобългарски език. Изданието представлява амулет с молитва, предназначена за лична употреба.

Факт номер 2: „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, известен още като „Рибния буквар“ е отпечатан през 1824 г. в Брашов. Според последните изследвания това е станало в Сибиу, Трансилвания.

Наскоро от издателството са отпечатали и специално фототипно издание на буквара, в което читателят може да следи оригиналния текст и да го сравнява с осъвременения. „Това е ценното на това издание – може да се проследи как еволюира езикът. От начина, по който Петър Берон е писал своите разсъждения и знания, до начина, по който ги четем днес“, сподели Иван Кънчев.

Факт номер 3: Първата печатарска преса в българските земи е закупена през 1828 г. от учителя от Самоков Никола Карастоянов, но първоначално на нея са отпечатвани само щампи. През 1835 г. от Будапеща за закупени букви и започва нелегалното печатане на книги.

Факт номер 4: За начало на българското книгоиздаване се посочва 1855 г., когато Христо Г. Данов в Белград календарчето „Старопланинче“. Две години по-късно е основана „Дружествена книговезница“, преименувана на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие“ през 1863 г.

„Периодът на Българското възраждане е свързан с просветен разцвет, с порив на българите към образованието, което е свързано с книгоиздаването“, разказа още Иван Кънчев и подчерта, че в българската историческа наука Христо Данов е наричан „баща на българското книгоиздаване“. Неговата къща-музей се намира в Пловдив.

https://www.youtube.com/watch?v=9jWk3oHOu-Y

Факт номер 5: „Издателство Т. Ф. Чипев“ отпечатва първото българско издание на „Под игото“ през 1894 г. То публикува общо 18 книги на Иван Вазов. Книжарницата на Тодор Чипев се е намирала на мястото на Президентството и е разрушена при бомбардировките над София. /БГНЕС