Книжовният живот е доста силен в България. Това каза пред БГНЕС Поли Муканова - автор на книгата с фрагменти „Сизиф дали е бил щастлив?“.
„Без литературата светът е едно диво обиталище. Въставането ми е поради литературата. Когато претопя същността си в литературата, „ще се намеря“.
Това е един от фрагментите в книгата, в която авторът й казва, че има за всекиго по нещо. „Философски фрагменти, по житейски, имаме любовни, иронични, социални. Тоест във всеки спектър. Аз съм убедена, че всеки може нещо да намери и да припознае“, каза тя.
Поли Муканова обясни, че за фрагменти може да се говори още от древните философи, но в случая, в контекста на българската литература името, което може да се припознае в този жанр и го залага - това е Атанас Далчев и сочи неговите „Фрагменти“. Поли Муканова каза, че е доста повлияна от тази книга, тя самата е завършила „Българска филология“ и до ден днешен Атанас Далчев е един от любимите й поети. „Аз също започнах да наричам тези кратки миниатюра, импресии, тази кратка проза – да я наричам фрагменти“, каза тя.
„Сизиф дали е бил щастлив?“ е нейната втората книга с фрагменти след „Amor fati“ (2012), както и четвъртата художествена книга след поетичните „Мигове в кибритена кутийка“ (2009) и „Мидите имат две страни“ (2015).
Колкото до това, защо „Сизиф дали е бил щастлив?“ , тя обясни, че аналогията е с мита за Сизиф и есето, което има Албер Камю. „Той там накратко казва, че всеки в житейския си път, в крайна сметка всеки от нас си поставя за цел да достига някакви върхове. Пътят разбира се, че не е равен и самото вървене, всичките тези житейски предизвикателства в крайна сметка предопределят тази близост и този стремеж към щастието, към което ние всички се стремим, но дали го постигаме или не – това е част от пътя, който извървяваме. И накрая Камю завършва, че в крайна сметка човешкото сърце се пълни само от порива, че то върви към върховете и затова трябва да виждаме Сизиф щастлив“, каза Поли Муканова. Именно това прави в тази книга тя – опитва се да извърви един път към щастието с фрагменти. „Това са много житейски ситуации, перипетии, през които всеки минава по един или друг повод в различни периоди от своя житейски път. Tези трансформации могат да се видят, които са на абсолютно на всякакво житейско ниво. Тоест животът, както се казва - живият живот, той пише и дава тези знаци, които ние, които се занимаваме с литература, ползвайки изразните средства метафори и т.н. вече претворяваме в тези неща. Така ние го виждаме“, посочи тя.
Нейните наблюдения за това дали българският читател чете повече българска литература показват, че напоследък има и добри пример и този, който даде е с романа „Глина“ на Виктория Бешлийска.
„Истината е, че който си чете, той си намира съответно своите книги и своите жанрове. Има много вече издателства, много предлагане. Затова понякога е трудно човек, който професионално не се занимава с литература понякога да се ориентира, но пък затова има различни сайтове, предавания по телевизията, които общо взето дават някаква насока. Мога да кажа, че книжовният живот е доста силен в България“, посочи тя.
Ако се питат издателите, по думите й, там нещата, знаем, винаги са много трудни. “Защо? Книгата освен иден продукт е стока като всяка друга. За да стигнем до нея се минава един производствен цикъл, книгата се облага с ДДС, има си цена. Така че всичките проблеми в пазара, стоят и за книгите, но мога да кажа, че си има четящи хора, млади хора и така…“, посочи Поли Муканова. /БГНЕС
