Новоизбраното 48-о Народно събрание ще проведе първото си заседание. Основна задача на заклелите се да работят в името на народа 240 народни представители ще е да изберат председател на институцията, предаде репортер на БГНЕС.
Четирима са кандидатите на седемте парламентарно представените формации, които намериха място в Народното събрание след предсрочния вот на 2 октомври.
ГЕРБ издигат Росен Желязков за председател на парламента. Той беше министър на транспорта на Бойко Борисов и депутат в предишните събрания.
„Продължаваме промяната” предлагат Никола Минчев, свален като председател на парламента непосредствено преди успешния вот на недоверие към кабинета "Петков". Подкрепа за Минчев заявиха от „Демократична България” в лицето на Христо Иванов.
БСП също издигнаха свой кандидат, а именно Кристиан Вигенин – народен представител в 7 парламента и четири пъти заместник-председател на НС. Според левицата на Народното събрание му трябва дипломатичен лидер.
"Възраждане" издигнаха официално кандидатурата на юриста Петър Петров за председател на Народното събрание. Ако той не бъде избран, от партията няма да подкрепят друга номинация.
ДПС запазиха мълчание по темата, а от най-малката формация в новия парламент "Български възход" заявиха, че ще подкрепят Росен Желязков. От партията на Стефан Янев изразиха мотива, че подкрепа за първата политическа сила е политическо коректно и морално.
Председател на НС – задача, изпълнена с огромна отговорност
Председателят на Народното събрание се избира от народните представите, като изискванията към него са да бъде български гражданин и да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изпълнява наказание лишаване от свобода.
Председателят на парламента има правомощия по ръководене на НС, както и представителни правомощия, като основните са определени от Конституцията в чл. 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.
Основното правомощие на председателя на парламента са да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на НС, предлага проекта за дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията, както и да гарантира реда в пленарна зала.
Председателят има правомощията да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, приети от НС да бъдат обнародвани.
Негово право според Правилника за организация и дейността на НС е да разпределя законопроектите между комисиите, определя местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите формации, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от проведените заседания с подписа си. Той трябва да следи и за спазването на правилника на парламента.
В основните му правомощията влизат още упражняването на бюджета на НС, назначаването и освобождаването на главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и т.н.
Представителните правомощия на председателя на НС включват организиране на връзки и взаимодействие с другите държавни органи, организиране на международните връзки на НС. Като негови представителни правомощия влизат също приемът на парламентарни делегации и ръководители на други държави, както и организирането и ръководенето на български парламентарни делегации в други страни.
Освен това той притежава и всички права и задължения, каквито имат и останалите народни представители.
Антим I е първият български председател на НС (Учредително Народно събрание). Той е и председател на 1 Велико Народно събрание (ВНС). Петко Каравелов е избран за председател на 1 Обикновено Народно събрание (ОНС). Той застава начело на парламента и по време на 2 ОНС, но само за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а след това председател става Никола Сукнаров. Председател на 2 ОНС става Тодор Икономов. Председател на 3 ОНС първо е Симеон Варненско-Преславски, а после Димитър Греков.
Петко Каравелов отново става председател в 4 ОНС, но след това поста заемат Стефан Стамболов, както и Георги Живков. Живков е избран и за председател на 3 ВНС, след това е сменен с Димитър Тончев.
В 5 ОНС също има трима председатели в различни периоди. Това са Димитър Тончев, Захарий Стоянов и Панайот Славков. Славков остава председател и в 6 ОНС, но на поста му застава Димитър Петков. Петков е и председател на 4 ВНС, както и председател на VII ОНС, след това на председателското място сяда Георги Живков.
Теодор Теодоров председателства в 8 ОНС. Георги Янкулов става председател на 9 ОНС. 10 ОНС е оглавено първоначално от Димитър Вачов, след което на поста застава Жечо Бакалов.
Иван Евстратиев Гешов е избран за председател на 11 ОНС, после на негово място е избран Марко Балабанов.
Драган Цанков е председателят на 12 ОНС.
Четирима са председателите на 13 ОНС – Петър Стайков, Тодор Гатев, Петър Гудев и Добри Петков.
В Царство България на поста председател на парламента застават: Христо Славейков и Петър Ораховац – 14 ОНС, Стоян Данев – 5 ВНС, Стоян Данев и Иван Евстратиев Гешов – 15 ОНС, Димитър Вачов – 16 ОНС и 17 ОНС, Найчо Цанов – 18 ОНС, Александър Ботев и Недялко Атанасов – 19 ОНС, Александър Ботев – 20 ОНС, Тодор Кулев и Александър Цанков – 21 ОНС. Цанков оглавява и 22 ОНС, после постът заема Никола Найденов. Първо Стефан Стефанов, след което и Александър Малинов оглавяват 23 ОНС. Стойчо Мошанов – 24 ОНС, Никола Логофетов и Христо Калфов – 25 ОНС.
Васил Коларов председателства 26 ОНС, както и 6 ВНС, като след това неговото място заема Райко Дамянов.
Сред известните председатели на парламента, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станков Тодоров.
Най-дълго начело на парламента е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 г., той е замесен в убийствата след 9 септември 1944 г. Козовски председателства в 27 НС, в 28 НС, в 29 НС и в 30 НС, като в последното е заменен от Сава Гановски. Гановски е председател и на 31 НС.
Георги Трайков е председател на 32 НС, Владимир Бонев – на 32 НС и на 33 НС.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 г., или той е председател на 34 НС и на 35 НС. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в държавата – премиер, председател на НС и президент за много кратко след оттеглянето на Петър Младенов заради репликата „да дойдат танковете“.
След промените първи председател на парламента е акад. Николай Тодоров, известен учен историк и дипломат. Той ръководи 7 ВНС, но по-известен става неговият заместник Гиньо Ганев. Това е единственият подобен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е почти толкова популярен, колкото и председателят.
Всички председатели на НС от 1990 до 2001 г. са вече покойници, с изключение на Александър Йорданов, който още е в действащата политика от името на ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „днес е един хубав ден за българската демокрация“.
Първият демократично избран председател на НС след промените през 1990 г. е Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, която е част от СДС. След победата на СДС през октомври 1991 г. той става председател на 36 ОНС и остава на този пост около година, когато е свален и заменен от Александър Йорданов. Неговото сваляне е първият сигнал за това, че правителството на Филип Димитров губи парламентарна подкрепа и малко по-късно е свален с вот на доверие през октомври 1992 г. Подобна картина се наблюдава и в последното НС, когато ПП загубиха първо председателския пост, а след това падна и кабинетът Петков при първия вот на недоверие.
Благовест Сендов е председател на 37 НС, Йордан Соколов председателства 38 НС, Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат последователно председателския пост в 39 НС, а Георги Пирински е председател на 40 НС.
Най-дълго в най-новата ни история председател на парламента е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 НС в периода 14 юли 2009 г. – 13 март 2013 г., както и в 43 НС от 27 октомври 2014 г. до 27 януари 2017 г. Тя е и първата жена председател на парламента в историята на България.
Михаил Миков е председателят на 42 НС.
Председател на 44 НС първо е Димитър Главчев, а след това поста заема Цвета Караянчева, която председателства в периода 17 ноември 2017 г. – 25 март 2021 г.
Най-кратко председател на НС е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше председател на 45 и на 46 НС.
Последният председател на парламента е Никола Минчев, който председателства в 47 НС, но беше свален от поста. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на парламента, стана временно изпълняващ длъжността председател до падането на редовното правителство и отиването на предсрочни избори през месец октомври. /БГНЕС
