Росен Христов: Не предвиждаме да затваряме ТЕЦ-овете през 2025 г.

Електроенергетиката се нуждае от такава визия по няколко фактора – единият е съдбата на въглищните електроцентрали, ангажиментът да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост, и въобще да осигурим една стабилност на хората да знаят какво се случва с тях. Това заяви пред журналисти служебният министър на енергетиката Росен Христов, който по-рано днес представи стратегия за българската енергетика, обхващаща периода от 2023 до 2053 г., предаде репортер на БГНЕС.

Другият ангажимент е енергийната сигурност – ако България не продължи да развива и да договаря проекти, ние рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която имаме в момента в региона. Затова ние представяме тази стратегия, която на много хора им се вижда дългосрочна, но в енергетиката това не е нещо невиждано, напротив това си е съвсем нормален подход, имайки предвид, че един ядрен проект се изгражда от порядъка на 15 години. Другата причина е ангажиментът за декарбонизация, който включва ключови стъпки към 2030 и към 2050 г., т.е. ние ясно трябва да покажем на Европейската комисия нашия подход, нашето виждане, нашия ангажимент и как смятаме да го постигнем. Именно затова е изработена точно 30-годишна стратегия, тя покрива периода до 2053 г.

ТЕЦ-овете не налагат инвестиции, които да удължават живота им, те функционират нормално, не предвиждаме да ги затваряме 2025 г.

По думите на Росен Христов целта е да бъдат използвани родните ресурси, да се защити националната сигурност и икономическият ефект да запазим ролята на енергетиката в БВП на страната. „Всички проекти, които са включени в стратегията, са такива, в които себестойността на електроенергията е по-ниска от проектната пазарна стойност на електроенергията“, посочи той.

Енергийният министър каза, че не може да съобщи какви ще бъдат евентуалните загуби по ПВУ. Христов обясни, че решението на Народното събрание е въз основа на анализа, който показва, че икономическият ефект от въглищните централи е по-голям от евентуалните загуби по ПВУ. „Вярвам в отговорния подход на ЕК, т.е. те ще оценят нашите виждания, усилия и ангажимент да изпълним общите европейски цели за декарбонизация. Вярвам, че там стоят отговорни хора, които имат интерес Европа, и България като част от Европа, да се развива и да постигат зелените цели, а не просто да се заяждат за някакъв ангажимент, който е поет в един момент“, отбеляза той.

Нашите анализи показват, че ние не само сме изпълнили, а дори сме преизпълнили изискванията и целите на европейските директиви.

През 2022 г. България е изнесла над 12 терават часа електроенергия и над 3 милиарда евро имаме от този износ. „Ако бяхме затворили миналата година, щяхме да изгубим приходи от порядъка на 3 милиарда евро“, отбеляза Христов.

Ако в Европа в момента някои държави се отказват от ядрената енергетика, а други я развиват, то България е някъде по средата. В момента, в който България реши, че иска да развива ядрена енергетика и това е път за декарбонизацията, и основен път за българската енергетика, ще започне същинската работа върху детайлните проучвания и пр. Подобен процес следва да бъде продължен от служебно правителство, тъй като процесът е дълъг. „Ядрената енергетика изисква много сериозна подготовка, много сериозни анализи, избираме правилното решение, тук говорим за нещо, което ще бъде експлоатирано в следващите 50 години, така че много правилно трябва да се определи и ролята на държавата, и с кои партньори работим и от технологична, и от геополитическа гледна точка“, категоричен е енергийният министър.

Христов обяви, че зад нито един проект на редовното правителство не стои нито икономически, нито технически анализ. „Нито заводът за батерии някой знае как може да се построи, при положение, че най-големият завод за батерии във Великобритания е за 196 мегавата, ние искаме да постоим за 6 хиляди, 30 пъти по-голям. Проект за геотермална електроцентрала, при положение, че в България такъв ресурс няма. Всички други проекти са подобни – някакви такива идеи, които абсолютно никой не знае как ще се осъществят и какъв ще бъде ефектът от тяхното осъществяване“, обясни той. Енергийният министър добави, че служебното министерство смята да инвестира сериозно в системи за съхранение на енергия, като не е необходимо те да бъдат батерии. „Ние предвиждаме системи, именно батерии с помпени водни електроцентрали и други средства, така че да осигурим необходимата мощност за съхранението на енергия не само за българските възобновяеми енергийни източници, но да можем и да предлагаме тази услуга на съседните ни държави. Приоритет е и геотермалното отопление, за което имаме доказан ресурс, вместо геотермална електроенергия, за което нямаме ресурс“, заключи Христов. /БГНЕС