Росен Желязков: Актуализацията на бюджета и геополитическата ситуация могат да съборят кабинета

Сегашното правителство ще просъществува до момента, в който някой от коалиционните партньори не прецени, че стоенето във властта му нанася по-голяма щета от отиването на избори, заяви за БГНЕС Росен Желязков от ГЕРБ, бивш министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Ако няма турбуленция при актуализация на бюджета, т.е., ако бъдат удовлетворени всички искания за разходи, които не можаха да намерят място в сега действащия закон за държавния бюджет, тогава ще има стабилност. Ако не бъдат удовлетворени, ще има турбуленция. Дали тя ще доведе до съответен вот на доверие или до напускане на някой от участниците в коалицията е важно, поясни Желязков. Ако това се случи до лятото, ще има ефект, ако не, нещата отиват към есента. Всичко зависи от геополитическата ситуация, добави още той.

Желязков коментира още, че от ГЕРБ искат избори, организират партията за избори и са ясно дефинирани като опозиция, която няма да подкрепя правителството. „Дефиницията ни е, че в момента това правителство не води страната в правилна посока, не я води в посока на заявени намерения и съответните очаквания на обществото“, подчерта Желязков.

Според него, всичко минава през оставка на този кабинет. А може и в рамките на този мандат да се търси преформатиране. Ако не се постигне, се отива на избори, въпреки че няма ясна картина за промяна на политическия пейзаж в момента. Най-неприятно би било, ако се върви към радикализация. Това, че коалицията не работи по ясни критерии, с ясно лидерство, не е усещане, а рационално наблюдение. Ние не знаем коалицията да е взела до момента едно коалиционно решение или една ясна политика. Базират се на коалиционно споразумение и в пленарна зала спорят дали това е заложено в коалиционното споразумение. Ние наблюдаваме вътрешната крамола между участниците. Интересът да са заедно засега е по-силен от интереса да отидат на избори“, каза още Желязков.

Той коментира и доколко е полезна въздушната линия София – Скопие.

„В момента, в който има такава спогодба, ако превозвачите от съответната държава имат интерес, тогава те получават правото да превозват. Държавната политика свършва с установяването на договорни взаимоотношения между две държави. Съответният превозвач, ако иска да вози граждани на друга държава, той може да вози. Това е негово право. Още от 2005 или 2006 г., не съм сигурен, има спогодба, но поради липса на пътници, този рейс е спрял. Сега, какъв е бизнес моделът на Гъливер? Дали по този начин искат да правят довеждащи полети, за да пълнят самолети към далечни дестинации, това е въпрос на бизнес модел, на тяхна тактика. Дали имат интерес от това да летят празни самолети също. Това е въпрос на пазарен риск на съответния превозвач. Няма как правителството да задължи един превозвач и да му каже: „Ще работиш или няма да работиш“, при положение, че има спогодба и този превозвач отговаря на условията да е такъв.

„Дали е имало уверение от страна на превозвача преди това, че има интерес да вози от Тирана, от Солун, от Скопие към София, това е въпрос на взаимоотношения между превозвачи и компетентните власти в нашата страна, но не нещо, което да подлежи на административно решение. Може да се возиш София-Силистра, София-Русе, ако има интерес. Либералната икономика е свързана с генерирането на достатъчен приход, който да мотивира съответния субект да предлага услуга. Ако има интерес, има интерес. Ако няма, няма. Не може в една пазарна икономика да определиш някой да работи на загуба“, обясни Желязков.

Ако се генерира загуба, тя може да се компенсира с друга дейност. Полетите София- Скопие могат да са на загуба, но ако водят пътници, които да плащат за далечни полети като София-Ню Йорк, това се калкулира в цената на билета София-Ню Йорк. Въпрос на бизнес тактика на съответния превозвач, ако си е калкулирал риска. Нито се компенсира нещо, нито се субсидира, нито се дава дотация, въпрос на интерес. Трудно ми е да преценя дали това има отношение към българо-македонските отношения, коментира още Желязков.

Той допълни, че жп връзка до 2030 г. няма да има. Тя зависи от източниците на финансиране, от синхронизация между двете страни по изграждането на линията, процедури, строителство. Не може само едната страна да стигне до границата, каза още той. /БГНЕС