В Словения стартира Стратегическия форум под надслов „Солидарност за глобална сигурност“. В рамките на форума се състоя лидерски панел с представители на страните от Западните Балкани. Изказвания направиха всички лидери на страните, включително българския премиер Николай Денков, предаде БГНЕС.
Конституционните промени в РСМ са част от Преговорната рамка с ЕС. Това заяви Николай Денков на Стратегическият форум.
„ЕС не е географски въпрос, а въпрос на ценности. Това, което трябва да ни обединява в ЕС са ценностите, а не географията“, започна речта си на форума българският премиер.
Той обърна внимание на факта, че България също е блокирана от Нидерландия и Австрия относно Шенген.
„Знам какво е да се чувстваш така когато правиш определени усилия. И именно по повод Шенген имаме изграден ясен дневен ред – какво трябва да се прави всеки ден в парламента, в правителството и т.н. , т.е. да си свършим домашната работа на 100%“, заяви Денков.
Той подчерта обаче, че голяма част от проблемите между съседи са плод на вътрешни конфликти в дадената страна.
„Но това не е мой личен проблем“, каза премиерът. „РСМ трябва да използва всеки отворен прозорец днес и през следващите няколко месеца“.
„Всеки се взира в България – „Защо се фокусирате върху конституционните промени?“. Нека да задам друг въпрос: „Защо е такъв голям проблем българите да бъдат включени между 10 други народности в конституцията на Македония?“, продължи той.
Николай Денков повтори, че въпросът в РСМ не е негов личен проблем, а политически. И този политически въпрос сега е между Северна Македония и Европейския съюз.
„Ще бъда щастлив следващия път, когато бъдем отново всички, тези страни да са започнали преговорите. Вярвам, че Балканския полуостров е едно цяло – географски и политически. Но за тази цел трябва да свършим нашата домашна работа“, заключи министър Денков.
В страните от Западните Балкани има голяма доза недоволство. Това заяви македонският премиер Димитър Ковачевски на Стратегическия форум.
„Ние бяхме най-младият член на НАТО, но сега вече това е Финландия“, каза той в частност за страната си. „Доказахме, че сме добри партньори. Моля ви, направете възможно, за да влезем в ЕС“, обърна се към блока премиерът.
Той сподели двете си най-големи желания: „Да завършим успешно необходимите реформи и ЕС да направи сериозни стъпки към ускоряване на разширяването“.
Като евро-оптимистична държава на слънцето и забавлението определи Черна гора премиерът на страната Дритан Абазович.
„Черна горе е перфектна за разширяването на ЕС. Нямаме проблеми със съседите си, борим се корупцията и престъпността, но за съжаление много лидери в ЕС не знаят какво искат. Ние знаем точно какво искаме - да сме част от ЕС възможно най-скоро“, каза той.
Има голям скептицизъм в Сърбия по отношение на разширяването на ЕС и в частност относно приемането на Сърбия в редиците на съюза. Това заяви сръбският премиер Ана Бърнабич на Стратегическия форум в Блед.
„Каквото и да правим ние, страните-кандидатки от Западните Балкани, за вас никога не е достатъчно. Хората са уморени“, каза тя, обръщайки се към Съюза „Ние сме част от ЕС – географски, икономически, културно, исторически. Ние сме част от европейското семейство. Време е да направите смела стъпка“.
Пет държави още не са признали Косово – Гърция, Кипър, Словакия, Армения и Испания“, заяви от своя страна косовският премиер Албин Курти. „Ние работим с тях на дипломатично ниво, както и чрез Брюксел. Атмосферата между нас с всички тези страни е по-добра от преди“, каза той.
Той определи два успешни момента в историята на Косово – интервенцията на НАТО през 1999 г. за спирането на геноцида на Милошевич и успеха в областта на демокрацията и икономиката. Премиерът изтъкна постиженията на страната по отношение на прозрачността, международните проекти в областта на правосъдието, върховенството на закона, борбата с корупцията, политическите и обществените права и др.
„Защитата на малцинствата също е от основно значение за региона“, подчерта Албин Курти.
Той призова и за всеобщо признаване между всички страни от региона.
„Целта на разширяването на ЕС е постигане на вътрешна консолидация и реформиране“, заключи Курти.
Относно деескалацията със Сърбия, косовският премиер подчерта, че вече повече от 2 месеца в Северно Косово не е имало инциденти и протести, косовската полиция е намалена на два пъти с 25% и страната се насочва към скорошни избори в северните провинции.
„Имаме нужда от помощта на международната общност, но аз се надявам и че хората там разбират, че този, който се интегрира, ще живее по-добре. Икономиката също е важна за техния начин на живот. За първите 6 месеца на годината икономиката на страната се покачи с 15,8%. Имаме удвояване на износа и БВП“. Добави Албин Курти.
Ана Бърнабич хвърли ръкавица на косовския си колега: „Нормализацията започва с Брюкселското споразумение преди повече от 10 години. Единственото нещо, което Прищина трябва да направи, е формирането на Асоциацията на сръбските общини, залегнало в това споразумение. Почти 11 години по-късно имаме всичко друго, но не и това. ЕС е гарантът за изпълнение на това споразумение. Това е ключът към мира и сигурността в региона“.
В отговор Албин Курти беше ясен: „Подкрепата в Косово за ЕС е 95%, а в Сърбия е 35%, ние наложихме санкции на Русия – Сърбия дори не и не мисли да го прави, те не се дистанцираха нито от Милошевич, нито от Путин. Бих пристъпил към нормализация веднага, ако моите съседи бяха от Чешката република. Със Сърбия е трудно. Да, трябва да спазим Брюкселското споразумение и договорките, залегнали в него от страна на Сърбия и Косово. Но нормализацията означава липса на разминаване между реалността и фантазиите“.
Истинска „бомба“ на форума хвърли албанският премиер Еди Рама. Той шокира с изказването си всички участници, включително и журналистите, по време на Стратегическият форум.
Рама сравни България с Русия, но не подмина и Хърватия, определяйки двете държави-агресори.
„България лесно би могла да атакува Северна Македония както Русия – Украйна, Хърватия лесно ще атакува Сърбия, Сърбия – Косово, а Босна може да атакува сама себе си“. Това заяви албанският премиер Еди Рама, „разсъждавайки“ какво би могло да се направи за по-бързо влизане в ЕС, както това се случва с Украйна вследствие на конфликта с Русия.
„Гледайки към конфликта в Украйна и ускорения ѝ път към ЕС по негова вина, се питам: кой кого би трябвало да атакува в този панел, за да влезе по-бързо в ЕС, както Украйна? И си отговарям: България би могла лесно да атакува Северна Македония без съмнение, Хърватия би могла лесно да атакува Сърбия, Сърбия – Косово, Босна може да атакува сама себе си без проблеми, Ние, Албания, можем да помолим гърците да ни нападнат и те ще го направят с удоволствие, Черна гора може просто да се излежава на плажа. И така вече ще сме готови да влезем заедно с Украйна“, каза той.
Накрая Еди Рама заяви, че би желал да завърши с „по-весела“ нотка.
БГНЕС цитира дословно думите на премиера на Алабания, който не уточни дали казаното е анекдот или част от официалната му реч: „Министър-председателят на Русия заявява на Путин, че има проблем с часовите зони (те са 9). Той казва: „Звъня на семейството си да им кажа „лека нощ“, а те казват: „Още е ден и сме на плажа“, звъня на Шолц да му честитя годишнината а той казва: „Тя е утре“, звъня на Си Дзинпин да му честитя Новата година, а той казва: „Още е старата“. Путин му отговаря: „И аз имам същия проблем. Звъня на семейството на Пригожин да им изразя съболезнования за загубата, а те ми отговарят: „Самолетът още не излетял“.
При казаните от албанския премиер думи, в залата на словенския форум избухна взрив от разнородни реакции – смесица от объркване, смях, викове и недоумение.
И също в духа на казаното по-горе, премиерът на Албания Еди Рама завърши с призив: „Мисля, че е по-добре все пак да говорим за нормализация, защото рискуваме накрая всички в залата да станат ненормални“.
БГНЕС припомня, че миналата седмица Еди Рама не бе поканен за участие в срещата на лидери на страните от Западните Балкани и ЕС, която се състоя снощи в Атина по инициатива на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.
Вместо Рама Мицотакис покани албанския президент Байрам Бегай, който отхвърли поканата. Говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис съобщи, че Рама не е бил поканен заради ареста на избрания за кмет на албанския град Химара Фреди Белери, етнически грък.
Заключение на панела с представителите на страните от Западните Балкани постави хърватският премиер Андрей Пленкович.
„До декември тази година ние трябва да вземем конкретни решения за всяка страна поотделно, базирани на препоръките на ЕК, тъй като следващата година имаме година на предстоящи избори – в Русия, избори в ЕС, избори в САЩ, така че институциите ще заработят отново по този въпрос едва през 2025 г.“, заяви той, призовавайки за по-бързи действия, касаещи разширяването. /БГНЕС
