Два независими криминалистични анализа - един по поръчка на Биволъ, партньор в България по проекта за информиране за организираната престъпност и корупцията , и един от евродепутата Елена Йончева - заключиха, че разговорът, който изтече, е автентичен.
Докато прокуратурата, разбираемо, не намери време да разследва твърденията в тези записи, тъй като трябваше да разследва себе си, тя атакува президентството като институция в момент, когато единственият гласовит критик на Борисов с висока позиция в държавата беше президентът Румен Радев. Когато мълчанието не е злато, а срам Въпреки че, без да има изненада, гражданите протестираха неуморно по улиците след нападението срещу президентството, Европейската комисия избра да игнорира корумпирания слон в ЕС.
Комисията не само не е публикувала официална позиция по отношение на двумесечните демонстрации срещу корупцията в правителството на Борисов и прокуратурата, но лицата на нейните говорители изглежда посиняват, когато ги питат за разпадането на върховенството на закона и масовите протести в страната на брифинги за пресата.
Междувременно традиционното обяснение, че Комисията следи ситуацията или наблюдава България в областите на върховенството на закона и борбата с корупцията съгласно Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), изглежда не предоставя много утеха на онези, които с болка наблюдават гибелта на демокрацията на страната.
Много експерти и членове на гражданското общество изглежда са съгласни, че МСП е загубил своята легитимност при нападения срещу върховенството на закона, като тормоз и политическо подчиняване на съдебната власт, увеличаване на и без това прекомерните правомощия на прокуратурата или приемането на законодателството, компрометиращо защитата на правата на човека, които са били игнорирани или отбелязани като напредък в докладите за МСП на страната.
Предсказуемо гражданите също протестираха пред офиса на Европейската комисия в България, питайки дали ЕС е сляп. Демокрацията не беше ли златен стандарт на ЕС? Българите добре осъзнават, че са сами в тази битка, която само подхранва скептицизма към Брюксел, който, ако не бъде забелязан, може лесно да се превърне в скептицизъм към ЕС. Развитието в Полша и Унгария по отношение на върховенството на закона е съпоставимо с това в България. И все пак стандартите, утвърдени от институциите на ЕС, изглеждат двойни.
Онези, които очакват с нетърпение новия механизъм за върховенство на закона, може да се отрезвят, като разгледат 13-годишния горчив опит на България с МСП.