В Гърция свободата на медиите е под прицел

Разследващите журналисти в Гърция, които работят за изобличаване на престъпления на високопоставени политици и чиновници, са изправени пред нарастващ натиск.

В една демокрация медиите трябва да държат властта и правителството под контрол. В Гърция все повече сякаш се случва обратното.

Това пише в свой анализ Ал Джазира.

Например, историята на Танасис Кукакис, 43-годишен финансов журналист, който работи за CNN Гърция, но пише и за CNBC, Financial Times и гръцкото разследващо издание Inside Story. Позовавайки се на опасения за националната сигурност, през 2020 г. гръцката национална разузнавателна служба, пряко ръководена от кабинета на премиера, е започнала да подслушва телефона му докато той разследва сделки на гръцки банкери и бизнесмени. Когато журналистът разбира за следенето, правителството се опитва да заличи следите си.

Малко след това мобилният му телефон е заразен със шпионски софтуер Predator. Софтуерът позволява на хакващият да получи пълен достъп до телефона на потребителя, за да извлече данни, контакти и съобщения, включително тези, изпратени чрез криптирани приложения, както и да включи микрофона и да получи достъп до камерата.

Кукакис не е единствената жертва на подслушване от Националната разузнавателна служба. Репортерите на Соломон, екип от разследващи журналисти, които пишат за условията на мигрантите в Гърция, - Илиана Папгели и Ставрос Маличудис, - също откриват, че са били подслушвани от гръцките разузнавателни служби, които са наблюдавали работата им с непълнолетни на остров Кос.

След като двамата разбират за подслушването, публикуват свой материал за неправителствена организация, занимаваща се с жилища за мигранти, която има връзки с политически фигури.

В друг случай Ставрула Пулимени, член на журналистически съюз, наречен AlterThess, беше съдена от златодобивна компания, която пък е осъдена за тежки екологични нарушения и престъпления в Северна Гърция. Ръководството на компанията обвини журналистката, че обработва неговите „чувствителни лични данни“, като в материалите си споменава за предишната му наказателна присъда.

Оказва се, че правителството одобрява подобни спорни похвати. Нов закон упълномощава Националния съвет за радио и телевизия (НСРТВ) да налага периодични административни глоби на вестници за клевета. Съветът има юрисдикция върху канали, използващи обществени честоти. Според Синдиката на журналистите на ежедневните вестници в Атина новият регламент директно цензурира статии, засягащи свободата на печата съгласно гръцката конституция.

Глобите съгласно този закон ще бъдат налагани на мажоритарните акционери. Ако издателят не я плати, парите ще бъдат търсени от частния монополен дистрибутор на Argos, собственост на благоприятен за правителството медиен магнат. Журналистическият съюз твърди, че новото правило застрашава жизнеспособността на независимите медии, особено на по-малките.

Подобни притеснения изрази и Media Freedom Rapid Response, група, която следи свободата на печата в европейската общност. „Предизвикателствата пред независимостта на медиите и безопасността на журналистите са системни в Гърция“, се посочва в неотдавнашен доклад.

В него се твърди, че новини, които са неудобни за правителството, включително разследвания за сериозни нарушения на правата на човека, не се публикуват в големи медии. Това създава значителна пречка за достъпа на обществеността до информация, а впоследствие и за нейното информирано участие в демократичния процес.

През януари гръцкият премиер Кириакос Мицотакис оцеля след вот на недоверие. В реч пред парламента Мицотакис нарече журналистите, които разкриха корупционния скандал на Novartis в Гърция, като „банда“, която е „свободна да извършва убийство на характера“ – термин, тълкуван като директен опит за влияние върху съдебната система.

Няколко дни по-рано прокурорите привикаха Костас Ваксеванис, редактор на изданието Documento, и Яна Пападаку, бивша телевизионна водеща, във Върховния съд на Атина. Те повдигнаха обвинения на двамата журналисти в престъпления, свързани с репортажите им за държавни служители, включително бивши министри, за които се твърди, че са приемали подкупи от швейцарската фармацевтична корпорация Novartis, за да контролират цените на конкретни лекарства.

Политиците отхвърлиха обвиненията и ги нарекоха "политически мотивирани". И това се случва въпреки факта, че Министерството на правосъдието на САЩ през 2020 г. наложи глоба от 347 милиона долара на Novartis заради същия случай. Въпреки че не разкрива никакви имена, компанията призна, че е извършвала незаконни плащания към гръцки доставчици.

Миналата година „Репортери без граници“ класира Гърция на 70-то място в своя глобален индекс за свобода на печата, с пет позиции по-ниско в сравнение с 2020 г. Позицията на страната е намаляла стабилно през предходното десетилетие, тенденция, която вероятно ще продължи, съдейки от последните събития.

Правителството яростно отрича тези обвинения, като подчертава, че в страната е предоставен плурализъм.

Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за ценностите и прозрачността, открито предупреди, че „Докладът за върховенството на закона за 2022 г. ще обърне особено внимание на събитията, свързани със свободата на печата и безопасността на журналистите“.

Тези опасения станаха особено тревожни след убийството на криминалния репортер Георгиос Карайваз преди година. Въпреки натиска от гръцки и европейски журналистически асоциации, напредъкът по разследването на случая е нищожен.

Тенденцията в Гърция е показателна за по-широкото напрежение, което нараства в някои страни от ЕС около върховенството на закона и защитата на свободите – основните ценности на ЕС. Ситуацията в Гърция става особено сложна по отношение на медиите. Седем групи, включително „Репортери без граници“ и Европейската федерация на журналистите, са сериозно притеснени относно случая с Кукакис, пише още в анализа си Ал Джазира. /БГНЕС