Защо с. Звонци иска да се присъедини към Цариброд?

Звонци днес се намира в община Бабушница, Пиротска област, Сърбия. През него е минавал римски път на изток. През 1904 г. местен учител открива останки от римски басейн с облицовани плочки и други предмети. От 1935 година Звонци има балнеоложки санаториум с геотермална вода за лечение на артрит, ревматизъм, невралгия.

Югоизточно от банята се намира Асеновото кале, където се е намирала една от резиденциите на цар Иван Асен II, разрушена до основи от турците.

От преди няколко дни в местните и българските медии се появи новината, че жители от село Звонци са отправили писмо до община Бабушница, с което настояват да се проведе референдум, на който жителите на селото да се изяснят искат ли да се присъединят към община Цариброд.

Всъщност, истинският въпрос би трябвало да е искат ли жителите на Звонци и на околните села Ракита, Вучи дел, Нашушковица и Ясенов Дел да се завърнат към община Цариброд, към която териториално и административно са принадлежали до 1961 година, когато територията на Западните български покрайнини е била разпокъсана и разхвърляна в пет общини, в три от които преобладава сръбско мнозинство.

Това очевидно не е направено с цел на българското население да му бъде по-добре. След половин век се виждат и резултатите – селата, откъснати от някогашните Царибродска и Босилеградска околия и придадени към общините Пирот, Бабушница и Сурдулица, са на доизживяване. Не че положението в Цариброд и Босилеград е по-добро, но в тия откъснати райони е отчайващо лошо.

Като причини за искането за референдум в писмото са посочени „дългогодишно занемаряване от страна на община Бабушница на пътната мрежа, развитието на туризма, здравеопазването, откриването на нови работни места, и във всички други сфери на обществото“.

Председателят на Инициативния комитет Иван Таков смята, че жителите на Звонци са изчерпали всички възможности да решат местните си проблеми с диалог и участие във властта в община Бабушница.

„Дори и малкото, което е направено, е по линията на лични връзки и директни контакти с Министерството на здравеопазването. В село Ракита, откъдето тръгнаха екологичните протести срещу насилственото изграждане на ВЕЦ-овете в Сърбия, преди две години президентът Александър Вучич обеща реконструкция на пътя която сега е прекъсната. Дори и когато става дума за елементарни неща, каквито са поставянето на вече осигурени контейнери и извозването на битови отпадъци, по някакъв чуден начин се блокират. Сегашната кметица на Бабушница обиколи Звонци и прояви интерес за нашите проблеми, но след известно време се отказа по неизвестни за нас причини. Ние може би наистина сме тежко бреме за една от най-бедните общини в Сърбия и затова нека да видим как ще е в Цариброд. Надяваме се, че там ще се отнесат към нас както и към другите царибродски села, които така или иначе имат асфалтирани пътища, комунални услуги, организиран превоз... през летните месеци ние имаме само три пъти превоз в седмицата до Бабушница. Поне заради достъп до Звонска баня, превоза трябваше да се подобри. Преди една година бе прекъсната автобусната линия до Пирот, и общината не направи нищо тя да бъде възстановена. Водопровода Вучи дел – Звонци – Звонска баня също е в лошо състояние. След приватизацията на Звонска баня, басейните бяха реконструирани, но общината не направи нищо за инфраструктурата. Пътят до банята е разоран, обраснал с храсталаци, няма вода, канализация... Премиерката Бърнабич дойде, обеща нови инвестиции, и с това приключи. До 2020 г. в Звонци имаше кабинет с общопрактикуващ лекар, и един път месечно идваха четири специалисти. Сега лекар идва два пъти седмично и един специалист един път месечно. Аптеката също е съкратена, и общината не прави нищо по тоя въпрос. По линията на трансграничното сътрудничество през последните 15 години са реализирани само два проекта, докато съседните общини Цариброд, Бела паланка, Гаджин хан и Пирот всяка година реализират проекти по линията на трансграничното сътрудничество. Ето защо смятаме, че присъединяването към Царибродска община е от ключово значение за оцеляването на Звонския край“ – смята Таков.

Искането за референдум за присъединяване на Звонци към Цариброд, ако изобщо се стигне до него, е добър ход за изясняване на въпроса за политическата отговорност за обезлюдването на районите, в които все още живее българско малцинство. Чест прави на хората които все още имат кураж да се борят за Звонци, въпреки отчаянието. Иначе, крайният резултат е лесно предвидим./БГНЕС

***

Анализът е написан специално за БГНЕС от Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в Босилеград.