Напрежението в Западните Балкани, „другата гореща точка“ на Европа, нараства. Външният министър на Великобритания Дейвид Лами вижда тук „дългата ръка на руската намеса“. В Белград, Косово и Сараево бият тревожни камбани.

Докато вниманието на Европа е насочено към Украйна, напрежението в Западните Балкани се покачва, а лидерите в региона - както и във Великобритания - се притесняват, че руският президент Владимир Путин ще използва момента, за да употреби разломните линии в бивша Югославия.

Западните Балкани са определяни като „другата гореща точка“ от представители на висшите етажи на британското правителство - и тъй като сега температурата се повишава, Великобритания настоява всичките шест държави в региона да се присъединят към ЕС, за да се предпазят от руското влияние.

„В този момент, когато има война в Европа и се вижда дългата ръка на руската намеса в региона, би било глупаво, ако откъснете поглед от Западните Балкани, където все още има наследени проблеми, които предстои да бъдат преодолени“, заяви британският външен министър Дейвид Лами пред „Политико“ по време на посещението си в региона миналата седмица.

„Интересите на Путин тук са да поддържа региона дестабилизиран. В негов интерес е да държи страните, които съставляват Западните Балкани, в напрежение, да има дестабилизирано население и да води кибер и хибридна война“, посочи Лами.

Всичките 6 държави от Западните Балкани се опитват да станат членки на ЕС - един продължителен процес, в който геополитиката може да бъде също толкова важна, колкото и изпълнението на задачите по привеждането в съответствие. Те са изправени пред значителни предизвикателства както във вътрешен план, така и в отношенията със своите съседи. Босна и Херцеговина, например, е изпаднала в криза, тъй като лидерът на босненските сърби Милорад Додик избягва арест, постановен заради сепаратистката му политика. Междувременно Сърбия обвинява Косово, че потиска сръбското малцинство, а Косово обвинява Сърбия за насилието на своя територия.

Както експертите по външна политика, така и министрите се опасяват, че Кремъл ще се опита да се възползва от дълбоко вкорененото етническо и религиозно напрежение, за да разпали още повече размирици на Балканите, да засили интересите на Русия и да създаде още повече проблеми в задния двор на ЕС.

„Точно сега те трябва да се придвижат напред или ще продължат да бъдат игрална площадка на Русия“, заяви един от държавните служители на Обединеното кралство, на когото бе предоставена анонимност. Сега има „съвсем малък прозорец“, в който балканските държави трябва да „спрат да седят на оградата“, преди Брюксел да погълнат от въпроса за присъединяването на Украйна.

Лами вярва, че Сърбия - въпреки отстъплението от демокрацията, близостта с Русия и продължаващия отказ да признае Косово - наистина иска да се присъедини към ЕС - процес, който започна през 2009 г.

„Но има различни гледни точки за това как да се стигне дотам, колко бързо и колко сериозно“, каза Лами в сръбската столица Белград. 

„Има и алтернативна визия, която е по-мрачна. Това е позиция, която клони към олигархия, корупция, тежък държавен контрол, много повече към полицейска държава. Има и такава визия и тези неща са оспорвани в тази част на света“, добави той.

Огромните препятствия, които Сърбия трябва да преодолее, за да се присъедини към блока, са нагледно показани по улиците на Белград. Все по-авторитарното правителство, ръководено от президента Александър Вучич, който наскоро посрещна Додик с отворени обятия, е подложено на сериозно изпитание от вълна от протести с невиждан досега мащаб в Сърбия.

Стотици хиляди излязоха на протест срещу корупцията на властта, на демонстрации, организирани от студенти, заради срутването на покрива на ремонтирана железопътна гара в град Нови Сад, при което през ноември загинаха 16 души. Те продължават да блокират пътища ежедневно.

Хората дори разшириха протестите си, за да се противопоставят на предложен проект за луксозен недвижим имот от зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп, Джаред Къшнър. Хотелският комплекс е планиран на мястото на бившето югославско министерство на отбраната - мемориал за въздушната операция на НАТО, коята сложи край на войната с Косово през 1999 г. 

Студентите свързват този план с други сделки с недвижими имоти, които според тях са корупционни. Много хора в страната също изпитват неприязън към това, че семейство Тръмп се възползва от обект, разрушен от операцията, водена от Вашингтон.

Децентрализираният модел на организиране на студентите означава, че няма ясен лидер, който да стане жертва на репресии, но властите са обвинени, че използват незаконно звуково оръдие срещу демонстрантите. Белград също така потвърди, че руските шпионски служби са помогнали за борбата с размириците.

Лами заяви пред „Политико“: „ние сме заедно с хората“, преди да повдигне въпроса за протестите и твърденията за използване на звуково оръжие по време на срещата с Вучич в президентския дворец. Външният министър беше там, за да подпише серия от споразумения с двойна цел - справяне с незаконната миграция и сближаване на Сърбия със Запада. Но в изказването си пред събралите се медии стана ясно, че Вучич, който управлява над десетилетие Сърбия, не приема с добро предизвикателството. 

„Дори не ми идва на ум да коментирам протестите и демонстрациите във Великобритания, тъй като уважавам суверенитета на страната“, каза той пред строго контролираните сръбски медии.

Вучич също така отрече срещу протестиращите да е била използвана сила или звукови оръжия и защити твърдо Додик, след като Лами повдигна въпроса за неговите „противоконституционни“ действия.

На протестите не се развяват знамена на ЕС. Студентите смятат, че Брюксел си е затворил очите за ендемичната корупция, която те осъждат, тъй като ЕС се опитва както да привлече Вучич в редиците си, така и да получи достъп до сръбските литиеви находища за производителите на батерии за електрически автомобили.

За разлика от други държави на Балканите, одобрението сред сърбите за присъединяване към ЕС не изглежда огромно, а широко разпространената подкрепа за Русия остава налице. 

Процесът може да се окаже още по-труден, ако страната трябва да признае Косово като условие за присъединяване. Графити в Белград гласят „Косово е Сърбия“. От централния площад „Република“ се вижда отричането на геноцида в Сребреница през 1995 г., когато бяха убити повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета. Често срещани са и надписите „f*ck NATO f*ck EU“.

Сърбия дискретно позволи нейните боеприпаси да попаднат в Украйна, но тя е една от само двете европейски държави, които не санкционират Русия. Нейното ръководство се застъпва за присъединяване към ЕС, но също така поддържа близки отношения с Москва и Китай, с които Белград задълбочава икономическите и военните си връзки. 

„Парадоксът е жив тук“, посочи Лами. Посещението му в региона започна на 240 км южно от Косово, където в столицата Прищина посрещането му нямаше как да бъде по-топло. Там Великобритания, САЩ и НАТО се ползват с най-голямо уважение заради това, че дойдоха на помощ на Косово във войната със Сърбия. 

В интервю за „Политико“ в офиса си президентът на Косово Вьоса Османи, която заема поста от 2021 г., даде ясно да се разбере, че не всичко е наред в отношенията със Сърбия, която тя описва като „луд съсед-хегемон“.

Неотдавнашните огнища на напрежение включват обсадата на сръбския православен манастир в село Банска в Северно Косово през 2023 г. от въоръжени лица в бронирани автомобили. Един полицай и трима етнически сръбски нападатели бяха убити в тежка престрелка, за която Косово обвинява Сърбия. През декември миналата година експлозия повреди енергийните и водните системи на важен канал, което Косово нарече „терористична атака“. Сърбия отрича да е замесена и твърди, че инцидентът е използван като претекст за репресии срещу сърбите. 

Премиерът на Косово Албин Курти отдавна предупреждава, че „заплахата от нова война“ е реална, позовавайки се на засилващото се сътрудничество на Сърбия с това, което Османи нарича „триъгълника на злото“ - Русия, Китай и Иран. Вучич също така често повтаря предзнаменованието за нов конфликт в региона, твърдейки, че Косово се отнася несправедливо към сръбската общност.

Войските на НАТО от 29 държави, разпределени в Мироопазващите сили - КФОР, са от решаващо значение за поддържането на крехкия мир. Британските войски казаха на Лами, че смятат, че Русия подкрепя сръбските дейности в Косово, включително с разузнавателни операции - оценка, която високопоставен държавен служител в Прищина потвърди. Войниците също така наблюдават политически митинги и избори, както и ключова инфраструктура след експлозията в канала.

Османи твърди, че Сърбия се е намесила в последните парламентарни избори в Косово; че „Сръбско-руският хуманитарен център“ (в Ниш) на границата с Косово всъщност е „руски шпионски център“; и че Москва е утроила сумата, изразходвана за дезинформация в Западните Балкани след нахлуването в Украйна.

Косовският президент настоява, че Америка под ръководството на Тръмп е надежден съюзник, но предупреждава, че ако Путин бъде окуражен от водените от САЩ преговори за мир с Украйна, Балканите могат да се окажат „плодородна почва“ за „разпространение“ на този конфликт.

„Ако тези автократи, стремящи се към дестабилизация, са в състояние да правят каквото си поискат, нещата могат да ескалират много, много бързо в този регион“, предупреди Османи. „Превенцията и възпирането са от ключово значение и ние не трябва да позволяваме на Путин да се разпорежда. Вучич танцува по мелодията на Путин твърде дълго. Крайно време е той да реши накъде иска да отведе страната си“, добави тя.

Лами пътува в региона заедно с Карън Пиърс, наскоро назначения специален пратеник за Западните Балкани. До февруари Пиърс беше посланик на Великобритания във Вашингтон, където беше хвалена за работата си с администрацията на Байдън и Тръмп. Тя има дълга история на работа с региона и назначаването ѝ се разглежда като потвърждение на това „колко сериозно Великобритания приема Балканите“, заяви един от европейските дипломати.

По време на срещата на Османи с Лами президентът го притисна за подписването на споразумение за икономика и сигурност, което ще включва двустранно закупуване на оръжия и повече съвместни операции между техните войски. Тя също така сподели, че е „официално изразила“ готовността на страната си да се присъедини към мироопазващите сили, които Великобритания и Франция се опитват да организират за Украйна - но постави това като условие Великобритания да подпише желаната от нея сделка.

Президентът се нахвърли върху „активното умиротворяване“ от страна на неназовани страни в ЕС, които тя разкритикува, че въпреки напрежението продължават да отпускат пари на Сърбия. Косово официално подаде молба за присъединяване към блока през 2022 г., но все още не е признато от пет държави членки и му беше казано, подобно на Сърбия, че трябва да направи повече за нормализиране на отношенията.

Османи посочи, че Лами трябва да каже на Вучич „да спре да напада съседите си, много просто и ясно“, въпреки че той отказа да припише каквато и да е вина за обсадата в Банска (британски служители признават, че има доказателства за сръбско участие).

В Босна и Херцеговина Додик, пламенният президент на управляваният от сърбите ентитет в страната, беше осъден на една година затвор и получи шестгодишна забрана да заема публични длъжности за това, че не се е подчинил на заповедите на международния пратеник, чиято позиция беше създадена, за да спре връщането на региона към война. Оттогава той избягва националната заповед за арест, за да бъде посрещнат от Вучич в Сърбия и от Путин в Москва.

САЩ и Великобритания го санкционираха през последните години, но има и такива, които искат да стигнат по-далеч, като Арминка Хелич, бежанка от югославските войни, която сега е член на Камарата на лордовете на Великобритания.

„Наложихме определени санкции, но те не са опустошителни“, каза бившият съветник на правителството по външна политика. Тя също така се е застъпвала пред министрите Великобритания да изпрати войски в мироопазващата операция на ЕС в Босна и Херцеговина - Altea.

Лами не изключва възможността за нови санкции на Додик, като отказва да коментира подобни мерки, освен да каже, че „те винаги се разглеждат“.

Един от катастрофичните сценарии, които Хелич предвижда, е Додик, позициониращ се като „най-десен сред десните“ и станал жертва на „голям заговор на левичарите“, да успее да убеди Тръмп да признае независимостта на неговия ентитет от Босна и Херцеговина.

В един от изпълнените с дим белградски барове Елена Иванов, научен сътрудник в мозъчния тръст Henry Jackson Society, предупреди, че ЕС не може „да си позволи да загуби“ Сърбия предвид геополитическите обстоятелства. Това може да предизвика вълна от проблеми в целия регион, добави тя.

„Ако се върнем назад във времето на Югославия, ако някой беше обърнал повече внимание на това, което се случваше тук през 80-те години, мисля, че нещата можеха да се развият по съвсем различен начин. Мисля, че Западът се събуди за реалностите на това, което се случваше в Югославия, твърде малко и твърде късно“, каза Иванов.

„И се чудя дали нещо много подобно може да се случи сега, не по отношение на това, че резултатът ще бъде същият - като че ли ще се получи война, не - но събуждането за реалността, в която влиянието на Русия и Китай е толкова дълбоко вкоренено в тази страна, че е твърде малко, твърде късно“, продължи тя.

Хелич е съгласна, че Западът обръща твърде малко внимание на случващото се, и обяснява това с постепенното „пълзене“ на Русия в региона.

„Това е като болест, защото се развива бавно и незабележимо. Тя не е разрез, а е като бавно протичаща инфекция и зараза“, обясни тя.

Налице е влиянието на държавните медии „Русия днес“ и „Спутник“, както и на обвързаната с Кремъл Руска православна църква. Кампании за дезинформация се водят и в социалните мрежи.

Подобно на Иванов, Хелич смята, че опасността може да стане очевидна за външните наблюдатели внезапно, ако на Путин му бъде позволено да постигне своето, но може би едва когато стане твърде късно.

„Може да стане от лошо по-лошо за една нощ, защото това е процес на разграждане на държавните институции от 2006 г. насам, на всичко, което постигнахме след войните през 90-те години. Русия не иска стабилни Балкани, защото противното е постоянен, безкраен зъбобол за Запада, а това я устройва“, каза тя в заключение. | БГНЕС