Главните герои, които те увековечиха, щастливо прегърнати след дълги преговори, бяха двама посланици: Доналд Лу, посланик на Съединените щати, и Романа Влахутин от службата на Европейския съюз в Тирана. Те бяха архитектите на консенсусния вот, който нямаше прецедент в историята на албанския парламент.

140-те избрани представители, понякога под прекия натиск на западните посолства, приеха конституционни промени, целящи радикална реформа на съдебната система. Двамата посланици отдавна твърдяха, че тази реформа е ключът към прекратяване на безнаказаността на висши политици, често замесени в корупционни скандали, и към улесняване на бързото сближаване с ЕС.

Осем години по-късно Доналд Лу и Романа Влахутин напуснаха Албания, без да поемат отговорност за това, което оставиха след себе си. Половината от 800-те прокурори и съдии бяха отстранени от системата. Бяха създадени специална прокуратура и съд за борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Въпреки това, докато защитниците на реформата се хвалят с количествените успехи на „прочистването на съдебната система“, резултатите от реформата са разочароващи и подкопават надеждите за бъдещо подобрение. Гражданите вероятно ще трябва да изчакат още едно десетилетие, за да разрешат имуществени и пенсионни спорове, тъй като повече от 140 000 дела са висящи пред първоинстанционните съдилища. Според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International от 2016 г. насам Албания е паднала с шестнадесет места.

Реформата на съдебната система съвпада със създаването на един от най-големите корупционни скандали в страната: този с инсинераторите за отпадъци, за които са похарчени над 420 млн. евро, въпреки че нито един от тях не работи, дори този в Тирана, който е усвоил 110 млн. евро и не съществува. Така че вместо да изплаши крадците, американско-европейската реформа ги насърчава да продължат. Как се стигна до това фиаско? Защо западният експеримент се провали в Албания, въпреки че ЕС плати 50 млн. евро в подкрепа на проекта?

Отговорът е прост: европейските и американските служители поеха невъзможната авантюра да изградят независима съдебна система при все по-авторитарния режим на министър-председателя Еди Рама. Те поеха предизвикателството да обучат прокурори и съдии в система, в която гласовете на гражданите се манипулират, в която информацията се доминира от медии, контролирани от правителството, и в която опозицията е все по-заглушена с различни средства, като например отказа да се създадат разследващи комисии в парламента или отричането на възможността да се правят интерпелации или предложения срещу ръководителя на правителството.

Новата съдебна система, замислена като средство за борба с корупцията, се превърна в оръжие в ръцете на министър-председателя за упражняване на по-голяма власт. В този смисъл резултатите от реформата са стъпка назад, се казва в анализа на разследващия портал Лапси.

През трите десетилетия след падането на комунизма съдебната система премина през три етапа. Първата беше започната от бившия президент Сали Бериша, който сега е лидер на опозицията. Под претекст, че ще „изчисти институциите на диктатурата“ от 1992-1997 г., той изгради нова политизирана съдебна система, която използваше за удари срещу преките си политически съперници. Вторият етап е на „правосъдна система с вързани ръце“, неспособна да действа срещу злоупотреби от страна на висши политици. Въпреки че не зависеше от никого и спазваше дистанция от партиите, тя беше безсилна да се справи със злоупотребите на която и да е от страните.

Днес отново сме във фазата след диктатурата, когато съдебната система се използва за лов на вещици срещу опозицията. Въпреки че прокуратурата и Специалният съд вкараха в затвора някои бивши правителствени служители, всички от които вече са отстранени от длъжност, Албания се превърна в единствената страна в Европа, в която основните опозиционни лидери са изолирани. Лидерът на най-голямата опозиционна партия, бившият президент и министър-председател Сали Бериша, е под домашен арест по подозрение в пасивна корупция.

Лидерът на втората по големина партия, бившият министър-председател и президент Илир Мета, наскоро беше вкаран в затвора по подозрение в корупция. Фреди Белери, лидерът на най-голямата малцинствена общност, гръцката, не успя да спечели победа на местните избори в Химара, една от седемте общини, в които управляващата партия не спечели нито едно място, по обвинения в купуване на гласове.

Заместник-председателят на парламентарната група на Демократическата партия също беше вкаран в затвора за „фалшива декларация“, след като издаде брата на бившия министър на вътрешните работи, който отказа да изтърпи присъда за трафик на наркотици, постановена от италианските съдилища. Всички тези присъди бяха приветствани от Еди Рама, който спокойно се съсредоточава върху изборите през пролетта на следващата година. След като политическите му съперници са отстранени от пътя, той се кандидатира за четвърти мандат.

Но как е възможно това да се случи под зоркия поглед на западните лидери, някои от които дори дадоха одобрението си? Фактът, че Еди Рама запазва властта си, като използва ресурси и средства от организираната престъпност, за да управлява страната, като същевременно се ползва с международна легитимност за своята автокрация, изисква обяснение.

На първо място, тази ситуация може да се обясни с факта, че министър-председателят е успял да се възползва от ситуацията в страната си по-добре от всеки свой предшественик. Тъй като Албания е страна без „етнически проблеми“, за разлика от балканските си съседи, Еди Рама умело използва имиджа си на „производител на стабилност в региона“. За да утвърди този имидж, той се противопостави на почти всички косовски лидери, като ги конфронтираше на свой ред винаги, когато те имаха търкания с международните участници в диалога между Сърбия и Косово. Той беше и първият, който отвори вратите на страната за афганистанските бежанци, след като талибаните превзеха Кабул през 2021 г.

Въпреки че твърдеше, че Албания никога няма да се превърне в „затвор за чужденци“, той противоречи на думите си, като подписа споразумение с Джорджия Мелони за откриване на центрове в Шенджин и Гядер, които да приемат бежанци, преместени от Албания. В очакване на пристигането на Доналд Тръмп, когото през 2016 г. той определи като „позор за човечеството“, той планира да предостави на дъщерята и зетя на бившия американски президент остров Сазан за изграждане на огромен туристически комплекс. Скрити средства са били използвани и от хора, близки до министър-председателя, за подкупване на Чарлс Макгонигъл, бивш високопоставен служител на ФБР, който вече е осъден в САЩ, което илюстрира международната подкрепа за албанския автократ.

През единадесетте години на поста си министър-председателят изплете истинска мрежа, за да запази властта си с всички необходими средства, като същевременно получи външна легитимност благодарение на външната си подкрепа. В този контекст не е изненадващо, че дори реформата на правосъдната система беше похитена. Независимите институции сега се използват, за да се запази контролът на Социалистическата партия. Парадоксално е, че тази реформа, която трябваше да се бори с корупцията, може да завърши с победа на още по-корумпирано правителство, както често се случва, когато злоупотребяващите не се страхуват да бъдат наказани от вота.

Целувката, разменена преди осем години между Доналд Лу и Романа Влахутин, днес придобива вид на „целувка на Юда“. Крайно необходимата реформа беше използвана за укрепване на една автокрация и за увеличаване на нейната легитимност на международната сцена. I БГНЕС