През последните три години САЩ и техните съюзници искат да превърнат Русия в международен парий, обвинявайки я в нарушаване на международното право и основите на либералния световен ред. Но Доналд Тръмп възстановява отношенията си с Москва и отказва да я нарече агресор, а Украйна - жертва на агресия. Би Би Си се обърна към експерти по международни отношения и ги попита дали това означава, че световният ред, установен през 90-те години на ХХ век, е към своя край.

Ерата на либералната хегемония

В речта си пред Кралския замък във Варшава през февруари 2023 г. президентът на САЩ Джо Байдън нарече войната в Украйна „голяма битка за свобода“ между ред, основан на правила, и такъв, който разчита на груба сила.

Започвайки пълномащабна инвазия в Украйна, Русия не само наруши международното право в очите на по-голямата част от света. Тя отправи предизвикателство към друг набор от правила, възникнал в света под ръководството на САЩ.

Либералният световен ред (наричан още основан на правила ред) е система от отношения между държавите, която се основава на задължения, принципи и норми. Той се основава на международното право и международните институции като Организацията на обединените нации, нейното Общо събрание и Съвета за сигурност.

Уставът на ООН установява основни правила за отношенията между държавите, като зачитане на суверенитета и териториалната цялост, мирно разрешаване на конфликти и неизползване на сила. Той също така предполага зачитане на правата на човека. Всички членове на ООН - 193 държави - са страни по този договор.

Но либералният световен ред предполага и специфичен набор от ценности, като например свободната търговия, и набор от допълващи институции, като Световната търговска организация, Международния валутен фонд и Световната банка.

Той предполага и идеологическа надстройка, според която западната либерална демокрация е идеалната форма на управление.

Разцветът на този световен ред е през 90-те години на ХХ век, когато след края на Студената война десетки държави на три континента започват да провеждат пазарни реформи в икономиките си и, поне на хартия, демократични реформи.

Много от тях следваха либералните ценности само по име. Въпреки това много развиващи се страни забогатяха благодарение на достъпа до световните пазари - от Китай, чийто БВП нарастваше средно с 9% годишно през десетилетието, до Ирландия, Индия, Южна Корея, Аржентина, Чили и др.

През тази епоха приключиха и много сложни и кървави конфликти - половинвековното противопоставяне между баските сепаратисти и испанската държава, тридесетгодишният конфликт в Северна Ирландия, тридесетгодишната война за независимост на Еритрея, петнадесетгодишната гражданска война в Ливан и т.н. Много от тях бяха пряко или косвено свързани с конфронтацията от Студената война между САЩ и СССР.

След края на Студената война в света остана само една свръхсила и тя започна да посредничи между страните в конфликтите. В периода 1990-2015 г. бяха сключени общо над 1100 мирни договора.

Нарушението на международното право може да бъде регистрирано с резолюция на Общото събрание на ООН или с решение на Международния съд на ООН. То може да бъде последвано от решение на Съвета за сигурност за налагане на икономически санкции или дори за използване на военна сила.

В действителност обаче санкциите и военните интервенции се прилагат без мандат на ООН - практика, която Русия критикува от много години.

В речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. руският президент Владимир Путин заяви: „Използването на сила може да се счита за легитимно само ако решението е взето въз основа и в рамките на ООН. И не бива да се заменя ООН с НАТО или Европейския съюз“.

Но от 2014 г. насам самият Путин използва сила без разрешение на ООН. А от гледна точка на Запада именно агресията на Русия срещу Украйна е най-грубото нарушение на правилата на световния ред след края на Студената война.

„Бяха нарушени три основни принципа на [либералния световен] ред. Първият е неизползването на сила за промяна на териториалните граници. Второ, не може да се използва насилие срещу цивилни граждани като инструмент на войната. И трето, не можете да заплашвате с използване на ядрени оръжия. А Путин изпълни първите две точки и заплаши с третата. Така че това е истинска криза за основания на правила ред“, обяснява Джон Айкенбъри, професор в Принстънския университет, в интервю за „Файненшъл таймс“.

В отговор на обвиненията на Запада руската дипломация превърна критиката на либералния световен ред в своя любима тема. Руският външен министър Сергей Лавров смята, че това означава да се отхвърлят международното право и институциите на ООН и вместо това да се предлагат произволни правила, които не са залегнали в никакви договори.

Москва често припомня бомбардировките над Югославия през 1999 г., нахлуването в Ирак през 2003 г. и признаването на независимостта на Косово през 2008 г. като действия на САЩ и НАТО, които не са имали мандат от Съвета за сигурност на ООН и са нарушили клаузи от Устава на организацията.

Едно от основните съвременни изпитания за либералния световен ред беше позицията на САЩ в конфликта между Израел и Хамас: много страни остро критикуваха администрацията на Байдън за военната ѝ подкрепа за Израел, обвинявайки Вашингтон в безразличие към смъртта на десетки хиляди палестинци.

„Това е много ясно лицемерие, двоен стандарт“, заяви пред „Вашингтон пост“ Нуман Куртулмуш, председател на парламента в Турция - страна от НАТО.  „Това е вид расизъм - ако палестинските жертви не се считат за равни на украинските, това означава, че се създава някаква йерархия в човечеството. Това е неприемливо.“

Професор Айкенбъри, водещ теоретик на либералния световен ред, признава, че либералният световен ред е „обвързан със Съединените щати, американския долар, американската икономика“ и е съсредоточен повече върху НАТО и други ръководени от САЩ съюзи, отколкото върху Съвета за сигурност на ООН. Всичко това той нарича „либерална хегемония“ на САЩ.

От хегемон към ревизионист

Държавите, които искат да преразгледат съществуващия ред на международните отношения, традиционно се наричат ревизионисти. Така американските политици и експерти обикновено характеризират желанието на Китай и Русия да намалят тежестта на САЩ на световната сцена.

Конкуренцията с ревизионистичните сили беше наречена едно от основните предизвикателства пред просперитета на Америка в ключов документ, приет по време на първия мандат на Тръмп.

„Китай и Русия искат да изградят света според своя авторитарен модел и да получат право на вето върху икономическите, дипломатическите решения и решенията в областта на сигурността на други държави“, се твърди в Стратегията за национална сигурност на Министерството на отбраната на САЩ.

Но през последните месеци САЩ се превърнаха в главния ревизионист на световната сцена, според професор Айкенбъри. Плановете на Тръмп включват преразглеждане на „почти всеки елемент на либералния световен ред“ - от търговията и отношенията със съюзниците до солидарността между демократичните държави и защитата на правата на човека, каза той пред „Файненшъл таймс“.

„Моята администрация се стреми към решително скъсване с провалите във външната политика на предишната администрация и, честно казано, с миналото като цяло“, каза Тръмп. За разлика от много от другите радикални нововъведения на новата администрация, тук Конгресът и съдебната власт ще имат най-трудната задача да го спрат: външната политика е отговорност на президента.

През януари Марко Рубио, ръководител на Държавния департамент, се обърна към онези, които смятат, че либералният световен ред може да замени външната политика, основана на националния интерес. „Това не е просто фантазия - това е опасна заблуда“, заяви Рубио пред Сената.

Именно с логиката на националния интерес на САЩ администрацията на Тръмп обяснява желанието си да нормализира отношенията с Русия. „Продължаването на този конфликт е лошо за Русия, лошо за Украйна и лошо за Европа. Но най-важното е, че то е лошо за САЩ“, пише вицепрезидентът Джей Ди Ванс.

В речта си при встъпването в длъжност през януари Тръмп обеща да възстанови позицията на Америка като най-могъща държава, да си върне контрола над Панамския канал и да увеличи територията на САЩ.

Но засега дипломатическата революция на Тръмп остава най-малко популярната политика на новия президент. Неотдавнашно проучване на „Галъп“ показа, че американците ценят най-много имиграционната му политика, а най-малко - позицията му по войната в Украйна и палестинско-израелския конфликт. В същото време 65% от американците смятат Украйна за съюзник или приятелска страна на САЩ, а 47% имат положително мнение за президента Володимир Зеленски.

Мюнхенски сговор или Ялтенската конференция

„От февруари 2025 г. САЩ са тези, които застрашават световния ред, основан на правила“, казва пред Би Би Си Джули Нютън, научен сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания към колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфорд.

Тя посочва исканията за прехвърляне на правата върху украинските природни ресурси на САЩ, фактическото нормализиране на отношенията с Русия, изблиците на Тръмп срещу Зеленски и подкрепата за крайно десни партии в Европа от негови сътрудници.

На 24 февруари, третата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна, САЩ гласуваха против резолюция на Общото събрание на ООН, осъждаща руската агресия и окупация на украински територии.

На нейно място дипломатите на САЩ предложиха своя, в която се изразява скръб „за трагичните човешки жертви по време на конфликта между Руската федерация и Украйна“. А Тръмп заяви, че е обсъждал с Путин възстановяването на икономическите връзки между Вашингтон и Москва.

„На някои тази ситуация напомня за Мюнхенския заговор, на други - за пакта Молотов-Рибентроп“. Но дипломатическата революция на Тръмп унищожава принципите на споразуменията от Хелзинки и превръща САЩ в противник в очите на собствените им съюзници“, казва Джули Нютън.

Споразуменията от Хелзинки от 1975 г. са споразумения между САЩ, СССР и европейските държави, в които се подчертават принципите на териториална цялост, неприкосновеност на границите и ненамеса във вътрешните работи на другите.

„Тръмп мисли като Путин - като империалист от ХІХ век“, казва Сергей Радченко, почетен професор в Центъра за световна политика „Хенри Кисинджър“ към университета „Джон Хопкинс“ в САЩ.

Той предпочита да сравни случващото се с Ялтенската конференция от 1945 г., когато победителите във Втората световна война - СССР, САЩ и Великобритания - се споразумяват да разделят Европа на сфери на влияние. Но историкът напомня, че тогава по-голямата част от Европа е била в руини. Сега Европа е съюз на някои от най-богатите държави в света и включва две ядрени сили.

„Европа разполага с икономическа мощ и икономически инструменти за оказване на натиск върху Русия“, казва Радченко пред Би Би Си. „Без значение колко далеч ще стигне Тръмп в диалога си с Путин, трудно е да си представим, че едновременно с това ще последва нормализиране на отношенията между европейските страни и Русия.“

Все пак е рано да се говори за края на либералния световен ред, смята Шелби Магид, заместник-директор на Евразийския център към Атлантическия съвет. Тя припомня, че всички санкции, наложени от САЩ, все още са в сила, а представители на администрацията на Тръмп говорят за отмяната им само ако войната в Украйна спре.

„Съгласна съм, че съществува риск от преждевременна и опасна нормализация, но досега това не се е случило“, отбелязва тя. „В крайна сметка дългосрочното въздействие върху световния ред ще се определя повече от това как ще приключи войната и ще бъде осигурен мир, отколкото от това как ще стигнем дотам.“ І БГНЕС