Ние европейците, трябва да бъдем проактивни и да спрем да реагираме.
В речта си при встъпването в длъжност на 20 януари Доналд Тръмп се обърна преди всичко към американците. Той обяви оттеглянето си от Парижкото споразумение и Световната здравна организация, но не каза нито дума за Европа. В Брюксел и други европейски столици слушаха внимателно какво каза американският президент и се опитаха да разшифроват лечението, което възнамерява да наложи на ЕС-27. Доналд Тръмп премина в настъпление на 21 януари: „Европейският съюз е много лош за нас. Те се отнасят с нас много зле. Те не купуват нашите автомобили и нашите селскостопански продукти. Всъщност те не вземат почти нищо“, каза президентът на САЩ и добави: Така че те са добри за митата.
Тръмп защитава американските интереси като американски патриот, което не е нищо ново и необичайно. Европейците трябва да преоткрият света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто им се иска да бъде. В Европа идеологията е заменила политическия прагматизъм и историческия реализъм. В лозунга „Да направим Америка отново велика“ няма нищо шокиращо в историята на човечеството. От европейците зависи да се върнат към историята и да действат, като оставят настрана глупостите си, резултат от свят, видян през розови очила. От нас, европейците зависи да се върнем в реалния свят на съотношението на силите и насилието в международните отношения и „Да направим Европа отново велика!“.
Европейският съюз трябва да избегне превръщането си, подобно на СССР, в политическа система, която вижда света единствено през призмата на една идеология. Този погрешен подход сега ни поставя извън преговорите между САЩ и Русия за прекратяване на военните действия в Украйна.
В свят на континенти-държави, някои от които не крият имперските си амбиции, Европа трябва да се организира чрез федерална система от национални държави, за да има по-голяма тежест, в противен случай ще се превърнем в пържоли за новите империи. В политическите решения, които трябва да се вземат, за да успее Европа, тя трябва да претендира за пълна независимост. Тя никога няма да може да си възвърне влиянието върху света, ако не защити себе си, и най-вече никога няма да може да спечели доверието на своите граждани. Тя трябва да разработи своя собствена доктрина „Монро“.
Тази доктрина, която може да се обобщи с думите на Джеймс Монро в годишното му послание до Конгреса на 2 декември 1823 г звучи по следния начин: „За европейците - Стария континент, за американците - Новия свят“, се основава на един прост принцип: да се защитят северноамериканският континент и Латинска Америка от по-нататъшна европейска колониална намеса.
За да се справим с кризата на политическия либерализъм в Европейския съюз, трябва да се промени неговото управление и да използваме огромния напредък, който е постигнат в областта на комуникациите, по-специално с интернет. Като първа стъпка трябва да поставим Европейския парламент в центъра на политиката на ЕС, като му възложим задачата да съставя правителство.
Гражданите и гражданското общество като цяло, особено тези, които са представени от сдружения, но също така и от НПО и фондации, трябва да дадат своя принос към политиката на ЕС. Това може да бъде една огромна демократична реституция, която ще даде началото на дискусии, които биха могли да доведат до промени в управлението на самите държави. С всички тези нови участници и държавата ще възродим демократичния дебат, в който ролята на морала и етиката в политиката и икономиката трябва да се обсъжда по един обмислен и отговорен начин. Включването на множество интереси и търсенето на консенсус всъщност биха могли да бъдат новите насоки за една модерна форма на дипломация в един многополюсен свят.
От всички въпроси, които понастоящем се задават за Европейския съюз, има един, на който трябва да отговорим приоритетно, защото той ще бъде отговор на много други: трябва да се запитаме дали искаме Европа да се превърне в истинска сила. Един проект за ново европейско управление, защитен от доктрината Монро за нашия континент, би бил отличен ускорител на европейската история за „Да направим Европа отново велика!“ I БГНЕС
------------------
Анализът на известния френски политолог Оливие Ведрин е публикуван в Женевска трибуна