Това е място с богато историческо и културно значение за двата народа.

По време на срещата си президентите Вучич и Силяновска-Давкова проведоха дискусии за бъдещите отношения на своите народи. Вучич изрази задоволството си от срещата със Силяновска, като я поздрави за президентската ѝ победа и подчерта символичното значение на манастира като място за среща. Сръбският президент изтъкна общите традиции и исторически обстоятелства, които свързват Сърбия и Северна Македония.

"Ние сме вкоренени в обща традиция и култура, оформени от предизвикателни исторически обстоятелства", отбеляза Вучич в профила си в „Инстаграм“. Той благодари на игумена на манастира архимандрит Методий за топлото посрещане и изключителното гостоприемство.

„Сигурен съм, че Сърбия и Северна Македония ще продължат да развиват отношенията си с взаимно уважение и че ще работим по проекти“, подчерта сръбският президент.

Той посочи, че Сърбия е проявила интерес към изграждането на железопътна линия до Прешево.

„Вече започнахме да разговаряме, изразих интереса си към изграждането на железопътна линия до Прешево, за да имаме бърз достъп до Солун. Обсъдихме и всички други въпроси и проблеми, пред които сме изправени. Поздравявам с днешния празник всички в Сърбия и македонците, хубав празник и още много години да празнуват. Обръщам се към президента с молба да се чувства като у дома си в Сърбия. Убеден съм, че можем да стигнем до над 2 млрд. евро в нашия обмен“, каза Вучич.

Силяновска-Давкова повтори мнението за силните двустранни отношения, като изрази оптимизъм за продължаване на сътрудничеството и солидарността.

"Нашите отношения са изключителни и ние сме добри съседи в истинския смисъл на думата", заяви тя.

Тя също така положи цветя на паметната плоча в чест на асамблеята на АСНОМ, отбелязвайки нейната 80-годишнина.

Силяновска-Давкова подчерта важността на постоянното сътрудничество и призна значението на мястото на срещата:

"Белград е най-доброто място за тази среща". Тя потвърди ангажимента си за поддържане на силни връзки и благодари на Вучич за разбирането и гостоприемството.

Манастирът "Свети Прохор Пчински" се намира на територията на Сърбия, край село Старац, на 3 км от границата със Северна Македония. В манастира на 2 август 1944 година (тогава се чества Илинден по нов стил, бел. ред.) се събират просръбските сили и пратеници на бившия югославски диктатор Йосип Броз Тито. На това събрание, известно като АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония), се взима решение за "създаване на македонски език, азбука, нация".

БГНЕС припомня, че комунистическото управление в Скопие предава на Сърбия манастира и всички погранични села. Решението е взето лично от считания за баща на сръбската пропаганда в Македония след 1945 г. - тогавашният лидер на македонската компартия Лазар Колишевски (по рождение Лазар Кулишев, бел.ред.).

На 29 юли 1955 година Ватиканската Международна Католическа телеграфна агенция (ВМКТА) определя храма като "стар български манастир". Агенцията осъжда преследването и прогонването на монасите от югославския режим, както и на всички македонските българи. ВМКТА припомня, че с декрет е създадена "македонска нация и македонски език" и осъжда "бруталното унищожаване на българското историческо наследство и всичко свързано с българското минало от страна на лидерите на сръбската хегемония в Белград и Скопие". Почти всички участници в АСНОМ са избити и осъдени на тежки присъди. Сред тях е и първият президент на НР Македония Методи Андонов - Ченто. | БГНЕС