Френският компромис се състои от три взаимосвързани елемента. Първият - Заключенията на Съвета на ЕС установяват, че темата "двустранни отношения Скопие-София" ще бъде част от преговорния процес. Вторият - Преговорната рамка, която заедно със Заключенията реферират към трети, ключов документ - Двустранен протокол, между Скопие и София. Това и до днес всъщност е пътната карта с конкретни ангажименти, които Скопие трябваше да изпълни в последните две години в замяна на европейската интеграция на страната.

Протоколът от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена на основа на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония постановява, че Скопие изразява съгласие следващата Междуправителствена конференция с ЕС за отваряне на преговорите за членство на страната в ЕС ще се проведе след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от нейната Конституция.

В същия протокол Правителството на Република Северна Македония, в съответствие с чл. 11 ал. 5 от Договора, потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре показва, че Скопие няма претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът също така предвижда да престане говорът на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа в Северна Македония. Реабилитация на жертвите на репресии на комунистическия период също е сред ангажиментите на Скопие. Властите в Северна Македония следваше да заявят, че осъждат и се извиняват за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото, пряко или косвено, от югославските комунистически власти срещу граждани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, вкл. по отношение на българите.

Правителството на Северна Македония декларира, че ще създаде необходимата всеобхватна правна рамка за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период, включително полиция, цивилно и военно разузнаване и контраразузнаване в периода 1945-1991 г.

Скопие следваше да подготви и представи примерен урок за 7-ми клас от образователната програма по темата за Цар Самуил, в съответствие с препоръките на смесената историческа комисия. България и Северна Македония, не по-късно от учебната 2024-2025 г., трябваше да приведат в съответствие, където е необходимо, всички учебници по история в учебната програма, така че да отразяват постигнатите резултати от работата на историческата комисия.

По отношение на правата на човека, Северна Македония трябваше да предприеме мерки за осигуряване на ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност.

Това са само част ангажиментите, които Скопие прие на 7 юли 2022г. Преглед на свършеното през последните две години показва, че независимо от политическата конфигурация, хибридният режим в Северна Македония не е изпълнил нито един от поетите международни ангажименти. Много от тях не изискват конституционни или законодателни промени, а единствено политическа воля.

Както правителството на социалистите от СДСМ, управлявало до юни т.г., така и новото националистическо правителство на ВМРО показаха, че желанието им за европейска интеграция на страната за голи лозунги. Сегашният премиер Мицкоски, който беше противник на Френския компромис, вместо да насочи усилията на правителството си към сближаване с Брюксел, отвори вратите за агресивната политика на най-близкия приятел на Путин на Балканите – сръбския президент Александър Вучич. Мицкоски не признава, че Договорът за добросъседство с България от 2017г. е международен договор, което по-същество е невярно. Нещо повече, създава фалшиви очаквания в обществото, че той ще може да предоговори другите два документа от Френския компромис – Заключенията на Съвета на ЕС и Преговорната рамка. По отношения на езика на омразата, Мицкоски не просто не прави опит той да бъде намален, той и неговите министри са всекидневен източник на език на омразата срещу българите и България. Стигна се до там, че Мицкоски започна да отрича самото съществуване на българите в Северна Македония, казвайки, че те са „няколко стотин души“. Това изказване отрича данните от последното преброяване в страната, където самоопределилите се българи са около 3, 500. Думите на Мицкоски звучат още по-нелепо, съпоставени до информация, че близо 140 хиляди граждани на Северна Македония са придобили българско гражданство от 2007г. до сега, заявявайки българско самосъзнание и български произход. Времето ще покаже, но някои от тези „криптобългари“, които се страхуват да се заявят, може да са членове на семейството именно на премиера на Северна Македония.

Освен, че отрича съществуването на българите в Северна Македония или се отнася подигравателно с тях, Мицкоски претендира и за признаването на „македонско малцинство“ в България, посочвайки няколко решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Това твърдение на Мицскоски освен, че противоречи на Договора за добросъседство, показва и пълната липса на юридическа грамотност на премиера. Няколкото решения на съда в Страсбург не задължават България да признава никакво малцинство. В тези решения никъде не се говори за репресии, а единствено за нарушено право на сдружаване.

Цинизмът на Мицкоски по отношение на международните договори на Северна Македония и включените в тях ангажименти, говори за липсата на каквато и да било политическа воля правителството на страната да продължи по европейския си път. Провокациите към България и стигматизирането на българите ще продължат да бъдат ежедневни. С тази си политика правителството в Скопие не просто няма да прекрати говора на омраза, то ще продължи на насърчава и оправдава репресиите над българите и замразяването на отношенията с България.

Две години след подписването на Френския компромис може да се отчете, че нито предишните, нито сегашният премиер на Северна Македония желае страната му да извърши необходимите демократични реформи и да спазва правата на човека. Две години след 17 юли 2022г. Северна Македония все повече изглежда обречена на посттоталитарно безвремие. I БГНЕС

--------------------------------------------------------------

Георги Пашкулев, главен редактор на Агенция БГНЕС