Дали 2024 г. е годината, в която демокрацията ще достигне критична точка и ще се насочи към автокрация?
Може да изглежда странно да се задава този въпрос в момент, когато държавите, представляващи почти половината от световното население, или около 3,8 милиарда души, изпращат своите избиратели до урните в някаква форма на избори.
Наистина, от САЩ до Обединеното кралство и ЕС, от Индия до Мексико и от Тайван до Индонезия, някои от най-стратегически важните държави в света ще проведат избори тази година.
И все пак, дори сред тази феерия от гласувания и бюлетини, експертите предупреждават, че демокрацията - формата на управление, въведена за първи път от аристократите в Атина през VI в. пр.н.е. - навлиза в опасна зона.
Те твърдят, че не само диктатори като руския президент Владимир Путин и иранския върховен водач аятолах Али Хаменей ще се опитат да използват атрибутите на демокрацията, за да подкрепят собственото си управление и да потиснат опозицията, но демокрацията е застрашена и на Запад.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва да използва демократичните институции като оръжие срещу политическите си съперници, ако спечели изборите през ноември следващата година. Потенциалното му преизбиране вече разпространява паника в Европа, че той ще обърне гръб на Украйна, а всъщност и на НАТО, освобождавайки ръцете на Путин да възстанови руската империя и мрежите за влияние в Централна и Източна Европа.
В Европа изборите за Европейски парламент през юни изглежда ще дадат сигнал, че крайно десните партии, може би най-значително във Франция и Германия, набират истинска скорост и се превръщат в потенциални национални правителства, които ще бъдат враждебни към институциите на ЕС в Брюксел и европейските мюсюлмани, като същевременно ще бъдат по-благосклонни към Кремъл. Големият въпрос, който виси над тези партии, е дали те биха разрушили опорните точки на европейската демокрация, като независимата съдебна система и свободната преса, след като използват избирателните урни, за да дойдат на власт.
"Абсолютно легитимно е да сме силно обезпокоени от състоянието на демокрацията в света", каза Даниел Келемен, професор по публични политики в университета в Джорджтаун и експерт по право на ЕС. "Демокрацията е поставена под въпрос навсякъде - не само на места, които се класират зле в проучванията на демократичните ценности, но и в утвърдени демокрации като САЩ и ЕС".
Първите избори с голям залог на хоризонта са изборите в Тайван на 13 януари, които ще се превърнат в тест за това дали китайският президент Си Дзинпин ще продължи да толерира демокрацията на острова или ще нахлуе и ще предизвика голяма криза в сигурността в Южнокитайско море.
Политическата нестабилност на Европа се прояви с пълна сила и през последната седмица на декември. Десетки бяха задържани в Сърбия, след като протестиращите се оплакаха от фалшифицирани според тях избори в Белград, където президентът популист Александър Вучич е критикуван, че злоупотребява с влиянието си върху медиите и държавните служители. Русия влезе в традиционната си роля на подбудител на проблеми, обвинявайки Запада, че се опитва да разпали "Майдан" в украински стил срещу Вучич, който е в приятелски отношения с Путин.
Свиване на картата
Един бърз поглед към изследванията, разглеждащи разпространението на демокрацията днес в сравнение с други форми на управление, разкрива тревожна тенденция. Според Института V-Dem към Университета в Гьотеборг, Швеция, през последните няколко десетилетия демокрацията бързо отстъпва позиции на автокрацията.
В целия свят "нивото на демокрация, на което се радва средният гражданин на света през 2022 г., е спаднало до нивата от 1986 г.", твърдят изследователите от V-Dem в доклада си за 2023 г. "Има повече затворени автокрации, отколкото либерални демокрации, за първи път от повече от две десетилетия".
С поразителен спад, регистриран в Азиатско-тихоокеанския регион, 72% от световното население, или 5,7 милиарда души, ще живеят под автократично управление през 2022 г., пишат изследователите на V-Dem.
Последният доклад на Freedom House, друг важен орган за проследяване на демокрацията, не е по-окуражителен. "Глобалната свобода", пише базираната във Вашингтон организация с нестопанска цел, "намалява за 17-та поредна година" през 2023 г., като свободата на изразяване е основната жертва на глобалния поход към автокрация.
Freedom House посочи пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., което имаше за цел да потуши демократичните стремежи на Киев и да прекъсне връзките му с ЕС, като пример за пряка атака на демокрацията от страна на автократични режими.
И все пак, дори на фона на тази губеща серия, специалистите, които измерват състоянието на демократичните норми, твърдят, че 2024 г. крие големи рискове за демокрацията. И никъде рискът не е така висок, както в САЩ, където през 2024 г. се провеждат президентски избори.
Почти три години след като призова тълпите, събрали се пред Капитолия, да отменят резултата от изборите през 2020 г., предизвиквайки въстание, Тръмп гледа към завръщане в Белия дом.
След като социологическите проучвания показват, че е вероятно той да спечели номинацията на Републиканската партия за кандидат за президент и евентуално да победи действащия президент Джо Байдън, завръщането на Тръмп на власт изглежда по-вероятно от всякога въпреки правните проблеми, които все още могат да провалят амбициите му.
Диктатурата на Тръмп?
И докато Тръмп си играе на демокрация, като води кампания за гласове, коментарите му по време на масови митинги в цялата страна подхранват опасенията, че ако бъде преизбран, магнатът на недвижими имоти може да превърне най-могъщата държава в света в "диктатура".
По всяка вероятност преминаването от демокрация към диктатура в Съединените щати няма да бъде обявено като такова, а по-скоро ще се осъществи постепенно чрез подкопаване на институциите и нормите, докато не остане нищо друго освен фасадата на демокрацията.
Пример за това е независимостта на съдебната власт. Тя е ключов маркер на една функционираща демокрация. И все пак Тръмп многократно е заявявал, че ако бъде преизбран, ще използва Министерството на правосъдието, за да преследва политическите си съперници, като същевременно обеща да попълни редиците на ключовите институции с лоялисти.
"Изключително съм притеснен за Съединените щати, повече, отколкото за която и да е друга държава", добави Келемен. "Основният проблем е, че за да функционира една демокрация, са необходими поне две основни партии, които да се ангажират с демократичните норми и процеси.
В Европа, където стотици милиони ще гласуват на общоевропейските избори през юни, опасността от цялостно преминаване към автокрация изглежда по-малко остра. Въпреки това Келемен предупреждава, че толерантността на Европа към автократите в нейните среди, а именно към унгарския лидер Виктор Орбан, създава опасен прецедент, като насърчава други да последват пътя му.
Всъщност много европейски държави са уязвими за модела на Орбан, който упражнява властта си чрез мрежи от приближени и контрол върху медиите. България е крехка демокрация, в която партиите действат като големи мрежи за покровителство, особено около избори, а организираната престъпност и Русия играят огромна роля. Гърция също е все по-често в центъра на вниманието заради правителствения натиск върху публичните институции, като правителството на Кириакос Мицотакис е обвинявано, че подкопава работата на регулаторите, разследващи подслушването на политици и журналисти от страна на държавата.
Всичко това е от значение за функционирането на самия ЕС, който има много ограничен успех в контролирането на своите държави членки по отношение на пропуските в областта на върховенството на закона и отстъплението от демокрацията. Орбан отлично илюстрира тази основна слабост на ЕС, тъй като един лидер, свързан с Кремъл, може да блокира напредъка по важни решения. Например през декември той предотврати отпускането на жизненоважен финансов спасителен пояс за Украйна.
Келемен твърди, че е било сериозна грешка да се продължава да се угажда на унгарския лидер, като през декември ЕС се съгласи да предостави на Будапеща 10 млрд. евро от фондовете на блока, които бяха замразени поради опасения, свързани с върховенството на закона.
"Има огромна цена, която трябва да се плати за това, че се отказваш от влиянието си", каза той, визирайки възможността на Брюксел да принуди Орбан да извърши продемократични реформи. "Целият механизъм на спиране на средствата сега наистина няма да има същия възпиращ ефект. Други режими ще си вземат бележка."
В по-общ план, според проучване на IPSOS, публикувано в края на миналата година, доверието във функционирането на европейската демокрация намалява в няколко големи държави от ЕС, включително Франция и Италия.
Възход на избрания автократ
Както и Путин, така и неговите почитатели сред европейската крайна десница, имат общ интерес да подкопаят демокрацията в ЕС, добави Келемен.
Преди изборите в ЕС, в които ще участват стотици милиони, крайно десните партии рязко нарастват във Франция, Нидерландия, Германия и други големи страни от ЕС. Макар че тези партии няма да си осигурят властта, те могат да оказват все по-голямо влияние върху политиките на ЕС, ако постигнат високи резултати на вота на 6-9 юни, принуждавайки Брюксел да пренебрегне проблемите с върховенството на закона в страните от ЕС и да отстъпи от защитата на ценностите, които са в основата на демократичното общество.
"Това може да е годината, в която ще станем свидетели на разпадането на основания на правила ред", казва Алберто Алемано, професор по право на ЕС в бизнес училището HEC във Франция. "Това е тера инкогнита".
Какъвто и да е резултатът от световната "изборна Суперкупа" през 2024 г., малко вероятно е тези, които ще нанесат най-големи щети на демокрацията, да се изкарат като убедени диктатори или автократи.
Напротив, колкото повече се приближаваме до пълното затъмнение, толкова повече триумфални приказки за "демокрацията в действие" ще чуваме от така наречените "избрани автократи" като Орбан, които ще побързат да завземат контрола над медиите и да се разправят с опонентите си. Това прави задачата за защита на демокрацията още по-трудна – добави Келемен.
"Сегашната порода избрани автократи се опитва да се облече в мантията на демокрацията", казва той. "Това обърква много хора и се превръща в предизвикателство да наречем тези режими такива, каквито са в действителност: изборни автокрации или системи, доминирани от една партия"./БГНЕС
------
Никълъс Винокур, „Политико“
