Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит и 2,9% дефицит на начислена основа. Растежът на БВП да достигне догодина 3,2%. Очаква се доста висок растеж на публичните инвестиции, почти 10 млрд. лв. са предвидени в бюджета за публични инвестиции. Очаквам инфлацията догодина да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при средногодишна инфлация от 4,8%. Очаквам нарастване на заетостта и спадане на безработицата.
Това заяви финансовият министър Асен Василев по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, предаде репортер на БГНЕС.
“За първи път в този бюджет инвестиционната политика е изведена на проектен принцип”, добави Василев и коментира, че в последните 10 години размерът на неизпълнените капиталови програми е в размер на над 16 млрд. лв.
“В бюджета са заложени значителни плащания свързани със социалната и демографската политика - 104 млн. лв. свързани с новия размер на линията на бедност, 23 млн. лв. за целогодишното обезпечаване на еднократната помощ за ученици, 41 млн. лв. увеличение на месечните помощи за отглеждане дете с крайно увреждане, 15 млн. лв. за допълнителни средства за активна политика за пазара на труда, 132 млн. лв. свързани с ефекта от промяната на МРЗ", изброи Василев.
"82 млн. лв. са за разкриване на нови социални услуги, 43 млн. лв. за увеличение на издръжката за специализираните заведения за социални услуги. Бюджетът на здравеопазването се увеличава с над 1 млрд. лв. Като макрополитика, зададена от МФ и МЗ, е да се повиши достъпността", каза още министърът.
Предвидено е увеличаване на пенсиите с 11% от 1 юли. Предвидено е увеличение на годишните добавки от 1 юли с 30%“, каза още той и добави, че са предвидени средства за спорта, както и културата.
Любомир Дацов от Фискалния съвет коментира, че от 2023 г. се планира голям структурен дефицит.
“От наша гледна точка основният проблем идва от това, че беше "изядено" фискалното пространство с вдигането на текущите разходи”, каза той и препоръча да се намери фискално пространство. “Проблемът с дефицита е, че дефицитите се пораждат от публичните разходи. Нашите изчисления показват, че почти през целия период политиката, която се предлага е проциклична, което означава, че инфлацията няма как да спадне толкова бързо в следващите години”, отбеляза той.
Васил Велев, председател на АИКБ, коментира, че те не споделят идеята за 3% дефицит. Според него увеличаването на приходите в бюджета също крие рискове и посочи, че след задълбочена дискусия АИКБ са отхвърлили и трите проекта за бюджет.
“Ние трябва да станем по-богати с по-мотивиран и качествен труд, а не с решение на ръководството”, смята Велев.
Главният секретар на Българската търговска-промишлена палата Васил Тодоров каза, че те са подкрепили продължаване на нулевата ставка за хляба, но има проблемни моменти в проектобюджета на МФ.
„По отношение на проблемните моменти е нерешения проблем с начина на определяна на МРЗ и фиксирането на размер в Кодекса на труда”, каза той и уточни, че имат възражения по предложения праг за максималния осигурителен доход.
Георги Симеонов от КРИБ каза, че те са се въздържали да подкрепят бюджета заради амбициозния растеж на приходната част, както и заради високия дефицит.
„Препоръчваме да има по-консервативен дефицит не повече от 2%”, призова той.
Според финансовия министър Асен Василев поддържането на нисък дефицит води до бедност.
„Това е политика на стабилната бедност. Ако искаме България да настигне Европа, означава да правим нещо по-различно от това, което сме правили в последните десетилетия”, смята той.
Василев поясни, че в момента се губят работници към чужбина и това показва, че ние не можем да им осигурим добро заплащане. Според него проблемът у нас не е квалификацията, а организацията на труда.
„Ако не искаме да вдигаме данъците, а ние не искаме, трябва да започнем да ги събираме”, каза той и поясни, че сивата част на българската икономика е около 30%. /БГНЕС
