Бакуриановата костница пази единствения портрет на цар Иван Александър

Бачковският манастир до Асеновград - вторият най-стар храм в България, пази безспорно най-интересната и с най-голяма стойност сграда - църквата-гробница, наричана още Бакуриановата костница, предаде репортер на БГНЕС.


Костницата има такова голямо значение не само поради факта, че е единствената запазена постройка от самото основаване на манастира, а и заради фреските си, които сa с безценна художествена стойност.

Безценните фрески са дело на грузинския зограф Йоан Иверопулец и датират от XII век.


Костницата е и най-старата запазена постройка в района на Бачковския манастир, и се намира на около 300м източно от манастира.

Построена е през 1083 г. от Григорий Бакуриани, да бъде място за упокой на „грешните му кости”, тя се е запазила относително добре до наши дни.


Покривът и таванът на костницата са възстановени през 2001 г.

Църквата е най-старата запазена от подобен род в православния изток. Тя е двуетажна, първият етаж е същинската костница, където в 14 гроба са събрани костите на бивши монаси, вторият е служил като църква за опело. Редом е манастирското гробище, като осем години след погребенията гробовете са били отваряни и костите пренасяни в криптата на първия етаж.


Интересен детайл е поставянето на прозорците в полукръгли рамки, решение, характерно за църквите в Сирия и Кавказ – изтока на Византия, но не и в централните й части.

В църквата е запазен стенопис, основната част е от края на ХІ в., има и добавени изображения от ХІV в. Костницата е единствената запазена със стенописи.


Била е напълно изписана, сега, за съжаление не всичко е запазено, но и от наличното може да се съди за изключителната художествена стойност на стенописа. Зографът, Иоан Иверопулец, е оставил един от шедьоврите на старата християнска живопис.

Живописната програма на първия етаж е непосредствено свързана с функцията да бъде хранилище на костите на монасите до деня на всеобщото възкресение и Страшния съд. Последният е разгърнат по свода и стените на притвора, като особено подчертан акцент е сцената „Обявяване на мъртвите” над входа. В детайли е представено връщането на телата от земята, морето, гробовете и зверовете.


В наоса на криптата, отново над входната врата, е добре запазената композиция „Видение на пророк Йезекиил на полето със сухите кости”, съвсем актуална над пълните с кости гробове, очакващи обещаното от старозаветния Бог възкресение в плът.

В зазиданите през ХІV в. ниши от северната страна са образите на дарителите от ХІV в. Георги и Гавриил, и на Григорий и Абасий Бакуриани.

Вторият етаж е с по-добре запазени стенописи, основната част са от ХІ в., от майстор Йоан Иверопулец. В притвора, в затворените отново през ХІV в., засводени ниши, са добавени изображенията на българския цар по това време – Иван Александър, един от двата запазени стенописни негови портрета, св. св.Константин и Елена и Иоан Богослов. Царят е изписан в цял ръст с инсигниите на императорско достойнство. Повреденият надпис около главата на образа е давал приетата от него титулатура – „В Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите и гърците”. Срещу него са образите на св. св. Константин и Елена с честния кръст Христов помежду им.

Константин Велики е представен като първообраз на всички православни царе - знаците на императорско достойнство са същите като на Иван Александър. В третата затворена ниша е запазена много добре изпълнената глава на св.Йоан Богослов, небесен покровител на българския цар. Останалите изображения са от ХІ в.

Над входа към наоса е изобразено друго видение на Йезекиил – първото, на река Ховар. Вътрешната част на църквата, както може да се съди по запазените стенописи, е била покрита със сцени по живота на Иисус Христос. От южната страна са добре съхранен изображения на „Занасянето в храма – Сретението”, „Кръщението на Иисус” и „Възкресението на Лазар”, на северната стена следват: „Входа в Иерусалим”, „Оплакването на Христа” и „Жените мироносци при гроба Господен”, последните са запазени в значително по-малка степен. /БГНЕС