Ликовете на революционерите от Илинден-1903 г. са съхранени на стъклени плаки, които се пазят в музея в Кюстендил, те са с марката „Люмиер“, и макар на 120 г., са във великолепно качество, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
Стъклените плаки са в два размера, фотографиите са дело на Анастас Новев, а кюстендилският художник Богомир Лазов ги спасява, преди да се превърнат в стъкла на гробищни фенери. От тях са копирани снимки.
Четите са снимани предимно в местността Сенокос над село Жиленци, преди или след завръщането им от Македония, както и в самия град Кюстендил, който се е считал за „Вратата към Македония“.
„В Регионалния исторически музей-Кюстендил се съхраняват 96 стъклени плаки (негативи- бел.ред.) на снимки от освободителното движение на македонските българи. Стъклата са плод на събирателска работа в края на 60-те години на миналия век, откупени са от кюстендилеца Богомир Лазов“, разказва историкът доц. д-р Ангел Джонев.
Колекцията е обработена, а всички снимки са датирани, като в самия негатив има придружителна информация. Фотографът Анастас Новев, заснел тази колекция, е описал самите плаки с кратък текст: коя е четата, като ги е и датирал.
„От 96-те плаки, 35 са от периода на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., т.е. повече от една трета от плаките са свързани със събитията отпреди 120 години“, посочи доц. Джонев.
Любопитното е, че фотографът Новев снима четите в природна среда, на терен, в местността Сенокос над кюстендилското село Жиленци. През лятото на 1903 г. Кюстендил не може да събере революционните деятели по простата причина, че са толкова много, налага се повече от тях да бъдат изтеглени на бивак в местността Сенокос. През лятото на 1903 г. там се събират четите, там се снаряжават, освещават знамената си, след което тръгват към Македония“, разказва доц. Джонев.
Историкът е категоричен, че не може да се говори за освободителното движение на македонските българи без Кюстендил и кюстендилския край.
„Още през 1878 г. в града се развиват особени процеси, които не са характерни за вътрешността на България, защото Кюстендил остава в периферията, в пограничната зона, поради което е наречен „Врата към Македония“. В Кюстендил през 1878 г. функционира Централният комитет на Кресненско-Разложкото въстание, тук идват Натанил Охридски, Стефан Стамболов, Никола Обретенов - все членове на този въстанически комитет“, припомня историкът.
От 1896 г. до 1934 г. в Кюстендил функционира пограничен пункт на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация /ВМОРО/ - най-дългосъществуващият и документиран пункт в миналото.
След създаването на прага на ХХ-ти век на Четническия институт, през Кюстендил вече не пътуват само обикновени деятели, оръжие, литература, снаряжение, а преминават чети. Пътуват бойни групи, влизат, излизат на път за Македония. В Кюстендил те обикновено се снаряжават, обличат своите униформи и навлизат в съответните околии, понеже те са околийски.
„Когато се взема решението за въстанието от 1903 г., още в края на януари започват за преминават чети, първата е на Борис Сарафов. Неговата чета е на една от плаките, смятам, че е снимана на връщане от въстанието. Плаките, освен Борис Сарафов и Даме Груев, са запечатали ликовете на Гьорче Петров, чиято чета, наброяваща 120 души, преминава през Кюстендил през юли 1903 г. По това време се комплектоват чети, наброяващи от 100 до 400 души. През месец септември се комплектова един отряд под ръководството на поручик Сотир Атанасов, който през този месец на три пъти прави опит да превземе Крива Паланка“, припомня доц. Джонев.
Друга чета е тази на Никола Дечев, в състава й е и един интересен поет-Юлий Август Розентал, който дава животът си в тези борби. Сред другите чети са тези на Аргир Манасиев, на поручик Топчев, на Атанас Мурджов, на Владислав Ковачев и други, или казано по-иначе, по време на въстанието в Кюстендил „ври и кипи“.
А за самото заснемане на тези чети има множество сведения, счита се че по това време са фотографирани от двамата кюстендилски фотографи - Анастас Новев и Иван Колев.
Новев от Коняво, в края на ХIХ-ти век открива ателието си в Кюстендил, роднина е с пунктовия началник Марко Секулички, явно е нает от него, за да снима четите.
Любопитна е историята на тези стъклени плаки, предполага се, че първоначално те са съхранявани от самия фотограф, впоследствие един сандък стъклени негативи има в канцеларията на местните македонски благотворителни дружества, може би това са същите плаки, които впоследствие попадат при Богомир Лазов, който твърди, че ги е откупил през 1945 г. от един производител на гробищни фенери. Джамджията изчиствал плаките и ползвал стъклата за фенерите си.
Откупвайки останалите плаки, на практика Лазов ги спасява, постъпвайки в края на 60-те години на 20-ти век като откупка в кюстендилския музей.
„Стъклените негативи са в два размера: 24 х 18 см на една от тези плаки е заснета четата на Владислав Ковачев, в която е тогавашният поручик Борис Дрангов. Вторият размер е по-голям-21х27 см.
Любопитното е, че стъклените негативи са от известната марката „Люмиер“, която запазва превъзходното им качество 120 години след създаването им“, завършва разказът си историкът доц. д-р Ангел Джонев. /БГНЕС
