В Националния политехнически музей беше открита изложбата „120 години от рождението на инж. Цвятко Кадийски“, посветена на българския инженер, известен с пионерската си работа за въвеждане на напояването чрез дъждуване в България. Благодарение на инж. Цвятко Кадийски-баща и големия кмет на София инж. Иван Иванов започва и масовото въвеждане на водомерите с цел пестене на вода, предаде репортер на БГНЕС.
„Изложбата се организира в рамките на отбелязването на 90-годишнината на „Ротари“ в България. Баща ми е един от петимата първооснователи на „Ротари“ у нас“, разказа Цвятко Кадийски-син, който организира изложбата в чест на своя баща, който внедрява дъждовалната техника, т.е. изкуственият дъжд в България.
Първата полупромишлена инсталация се прави през 1934 г. в държавното опитно стопанство в Павлово. „След това през 1935 – 1936 г. започват едни масирани опити за внедряване и към 1937 – 1938 г. много десетки хиляди декари вече са снабдени с дъждовални инсталации“, каза Кадийски-син и добави, че България е една от първите страни, които въвеждат тогава тази толкова прогресивна техника за дъждуване.
Втората част от изложбата е главно със снимки и е посветена на дейността на инж. Цвятко Кадийски-баща за изграждане на напоителни помпени станции, както и на отводнителните дейности на фирмата му, внедряването на машинизацията в българското земеделие. Един от основните приноси е, че лично разработва вариант на минивършачка, съобразявайки се с дребното селско стопанство. В изложбата е показана снимка на минивършачката, която има нужда само от 4 киловата захранване.
„В България тогава малко трудно се е снабдявал бедният български селянин с гориво, масово навлизат газгенераторните уредби на заводите „Вихтерле и Коваржик“, обясни Кадийски-син.
През 1936 г. баща му инсталира две напоителни инсталации – едната в двореца „Евксиноград“, а другата в двореца „Кричим“. „Инсталацията в Двореца „Кричим“ с т.нар. сребърни дюзи – това са кръгови оросители, които оросяват в кръг, изградена през 1936 г., съоръженията ѝ работят и до ден-днешен. Това са вече почти 90 г.“, отбеляза той.
Третата част от изложбата представя годините, предшестващи, както и самите години на Втората световна война. „Той се заангажира с доставка на съоръжения за пасивна защита на гражданското население“, разказа той и посочи, че посетителите могат да видят изложен един от малкото останали образци на газови маски. Баща му доставя над 200 хил. газови маски в България, а също и окопни помпи и др.
Инж. Цвятко Кадийски-баща е и единственият българин, който участва в Световния конгрес по леярство през 1933 г. в Прага и тъй като е бил най-младият участник, по покана на председателя на конгреса, е произнесъл приветствието от името на конгресмените до патрона на този конгрес – чешкият министър-председател Едвард Бенеш.
Инж. Кадийски-баща е бил едновременно член и на Българския съюз на инженерите БИАД, и на Чешкия съюз на инженерите. Освен това е бил и меценат, който подкрепя основно български художници. Той е и първият българин, който получава стипендия от „Ротари“, което е и причината една част от изложбата да е посветена на неговата ротарианска дейност.
„Баща ми е един от основателите на Техническия музей. Голяма част от представените предмети вече са дарени и от него. Всичко, което остане след изложбата, аз ще го оставя тук като дар за фондовете на Техническия музей“, заяви Кадийски-син. Той разказа, че баща му сравнително лесно е преминал изпитанията след преврата, макар че е имал доста трудности – три пъти е уволняван, заплашван е с изселване.
„3, 4 г. след тази мощна и интересна инженерна дейност, затворена му е фирмата, разбира се, и запратен да работи в разни трудовопроизводителни кооперации. 1948 г., след всичко това, което е направил, той се явява на изпит и получава удостоверение за правоспособност на машинен шлосер“, разказа още Кадийски-син и допълни, че оценявайки неговата дейност като инженер, баща му преминава в групата Съветски предприятия в България, като едно от най-интересните неща, които е направил, е ръководител на сондажните проучвания преди изграждането на първите 17 хотела на Златни пясъци.
Пенсионира се като референт по помпено дело в търговското представителство на Чехословашката република в София.
Една от витрините показва негови награди, с които особено се е гордеел, като например двата почетни диплома от участието му в Първия Републикански Пловдивски панаир, специалната гравирана кристална ваза от Министерството на промишлеността на Чешката република за участието в Първия Международен Пловдивски панаир през 1937 г. „През годините на окупацията на Чехия през неговата фирма, заедно с негови чешки приятели, се организира един канал за нелегална емиграция на застрашени чешки антифашисти и евреи през България на по-безопасни места, и преди 3 г. посмъртно той получи една почетна грамота от дружеството „Евреи и българи“ за неговата полезна дейност за спасяването на евреите“, сподели Кадийски-син и допълни, че баща му би се гордял много с това.
Изложбата „120 години от рождението на инж. Цвятко Кадийски“ ще може да бъде разгледана от посетителите на Националния политехнически музей до 8 декември. /БГНЕС
