Православният митрополитски храм „Успение Богородично“ във Варна е вторият по големина православен храм, строен в България след Освобождението от османско иго. Катедралата, както често я наричат жителите на града, свидетелства за духовната приемственост на няколко поколения и е израз на синовен дълг, признателност, благодарност и любов към Бога, които пребъдват през вековете, предаде репортер на БГНЕС.
Съборният храм е разположен в самия център на Варна и е една от основните забележителности във всеки туристически маршрут, като храмът е с традиционно трикорабно деление, светият олтар е с три престола. Северният е посветен на св. Александър Невски, а южният на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Изписването му е осъществено под ръководството на проф. Николай Ростовцев, на главния купол е разположен образът на Господ Иисус Христос Вседържител. а стенописната украса разкрива внушителни евангелски сцени на Господски и Богородични празници. Иконостасът и Владишкият престол са дело на дебърски майстори, а в Русия са изписани иконостасните икони.
На 22 август 1880 г. Негово Високопреосвещенсво Варненският и Преславски митрополит Симеон отслужва тържествен молебен, а основния камък на бъдещия храм е положен лично от княз Александър I Батенберг в присъствието на огромно множество от хора. В градежа вземат участие стотици хора, а много от тях полагат и доброволен труд. На 30 август 1886 г. на празника на „Св. Александър Невски“ с полагане на антиминсе отслужена първата света Литургия. На 26 октомври 1910 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение с Техни Преосвещенства Браницкия епископ Климент и Левкийскияепископ Варлаам и в присъствието на Негово Величество цар Фердинант и Негово Височество престолонаследника Борис, извършва тържествено пълния чин на освещаването на храма. През 1941 - 1942 г. по инициатива на Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Йосиф се правят укрепителни мероприятия по основите и покрива на храма, променя се размера и вида на малките куполи, като единствено главният купол остава в първоначалното си състояние. Надстроено е предверието и е доизградена камбанарията в днешният й вид. Равният до това време таван на храма се сдобива с осем просторни сводести арковидни пространства. През 1949 - 1950 г. от проф. Николай Ростовцев при съработничеството на Карло Йорданов, Господин Георгиев, Динко Шишков и Александър Сорокин се осъществява изписването на храма. През 60 - те години на XX век са изработени витражните стъкла на храмовата сграда. На големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий. На 26 декември 2012 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил в Божия дом е пренесена мозаечната чудотворна икона на Просвета Богородица „Геронтиса“ от манастира „Пантократор” на Света Гора Атон. Друга светиня в храма е копие на Фануиловската чудотворна икона на св. вмчк Георги от Зографския манастир на Света Гора.
На 8 юни 2018 г. Негово Високопреосвещенство Балтский и Ананиевски митрополит Алексий (тогава архиепископ) пренесе в дар на Великопреславска св. митрополия икона на св. Лука Симферополски (Войно-Лсенецки) с вложена в нея частица от мощите на светеца. Светинята беше тържествено посрещната от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и множество духовници и християни от цялата епархия. С благословението на митрополит Йоан иконата с честните мощи на светеца се покои в Катедралния храм. На 30 март 2022 г. с приемането му приключва мащабният ремонт на митрополитската катедрала под ръководството на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Позлатени са куполите на храма, цялата покривна конструкция е обновена и покрита с медна ламарина, каменната облицовка на храмовата сграда е почистена, възстановени са изящните стъклени витражи и дърворезбованите входни врати. Божият дом добива ново благолепие, което озарява жителите и гостите на морската ни столица.
Варна е едно от най-старите европейски поселища, с хилядолетна история и развитие. На 15 август - Успението на Пресвета Богородица - градът тържествено отбелязва своя празник, отдавайки чест на Божията Майка, под чийто покров се намира. Храмът е действащ и в него се извършват ежедневни сутрешни и вечерни богослужения. /БГНЕС
