Ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че съюзниците не увеличават достатъчно бързо разходите за отбрана в лицето на руската атака срещу Украйна, като броят на страните, които са постигнали ключова цел за разходите, е намалял, съобщи АФП.
След завземането на полуостров Крим от Москва през 2014 г. 30-те членки на НАТО се ангажираха да се опитат да увеличат разходите си до 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) до 2024 г.
Днес в годишния доклад на алианса се посочва, че само 7 от тях - Гърция, САЩ, Литва, Полша, Великобритания, Естония и Латвия - са достигнали това ниво през 2022 г. Тази цифра е по-ниска от постигнатото от 8 членове на алианса през 2021 г. и 11 през 2020 г.
"Много съюзници обявиха значително увеличение на разходите за отбрана след нахлуването на Русия", заяви Столтенберг на пресконференция. "Сега тези обещания трябва да се превърнат в реални парични средства, договори и конкретно оборудване, защото разходите за отбрана са в основата на всичко, което правим."
Той обясни намаляването на броя на държавите, които изпълняват обещанията си, с факта, че икономиките на няколко съюзници са се представили по-добре от очакваното, поради което бюджетите им за отбрана изглеждат пропорционално по-ниски.
Съединените американски щати са с далеч най-големият военен разход, който представлява приблизително 70% от разходите за отбрана на алианса, възлизащи на повече от 1 трилион долара през 2022 г. От години Вашингтон настоява пред европейските си съюзници да отделят повече пари за своите армии и в целия алианс разходите се увеличиха.
Общите разходи на европейските членове и Канада са се увеличили с 2,2% през 2022 г., като през последните осем години увеличението вече възлиза на 350 млрд. долара.
"От 2014 г. насам съюзниците са увеличили разходите за отбрана и ние се движим в правилната посока. Но не се движим толкова бързо, колкото изисква опасният свят, в който живеем", заяви Столтенберг. "Така че, макар да приветствам целия постигнат напредък, очевидно е, че трябва да направим повече и то по-бързо."
Нахлуването на Русия в съседната ѝ страна преди година накара редица европейски съюзници да се ангажират да изразходват милиарди повече за въоръжените си сили. Сега алиансът иска да определи нова цел за разходите на срещата си на върха във Вилнюс през юли, като повечето съюзници са съгласни, че два процента трябва да станат "долна граница, а не таван" за националните разходи.
Но някои държави, които се борят да достигнат това ниво, не желаят целта да бъде твърде амбициозна, а ангажиментът - твърде конкретен.
"В този нов и по-проблемен свят не можем да приемаме сигурността за даденост", заяви Столтенберг. "Сигурността е в основата на нашия просперитет и начин на живот."
Дипломатите от НАТО твърдят, че споровете около новия ангажимент за инвестиции в отбраната - който изисква консенсус от всички съюзници - се очаква да продължат до срещата на върха в средата на юли. /БГНЕС
