На 12 февруари студентите си върнаха СКЦ, Студентския културен център в Белград, от който са били лишени през годините.

Заразата се разпространи и в други културни пространства в столицата и на други места в страната.

„СКЦ е наш“, гласи транспарант, разгърнат от един от прозорците на Студентския културен център (СКЦ) - кремавожълта сграда от края на XIX в. на улица „Крал Милан“ в Белград.

Вътре има голямо отворено пространство, няколко маси, хранителни запаси в единия ъгъл и малки групи студенти, които тихо се съвещават. В задната част - голяма зала с високи тавани и елегантни мраморни колони, където някога са се провеждали балове и танци.

Психеделично светлинно шоу украсява корнизите на залата, а в момента се подготвя техно парти. По-нататък има стълбище и офиси. В една малка стая по пода са разхвърляни отпечатани стихотворения, а група момичета оживено обсъждат съдържанието на първия брой на списание СКЦ.

Основано от Белградския университет като символ на студентската борба от 1968 г., СКЦ е мястото за срещи par excellence на югославския, както и на международния интелектуален и артистичен авангард през 70-те и 80-те години на миналия век.

Но от 2000 г. насам той постепенно се превръща в пространство за маргинални - и комерсиални - дейности. Липсата на финансиране и автономия накърниха програмата му.

Все по-рядко посещаван от студентите, СКЦ окончателно потъва в забвение. До 12 февруари 2025г.

Тогава студенти от различни факултети влязоха в сградата и любезно помолиха всички служители да напуснат.

„Това пространство, което би трябвало да принадлежи на студентите, най-накрая ни беше върнато“, обясни Тара Благоевич, студентка във Факултета по политически науки и член на работната група по медии и комуникации на СКЦ.

Само за няколко седмици Центърът отново се превърна в най-популярното място за младите сърби в столицата.

Първото водещо събитие беше „blokadni FEST“ (Блокадни фест) - алтернативен студентски вариант на известния ежегоден международен артхаус филмов фестивал.

Селекция на студентски и късометражни филми, набиране на средства за техническа поддръжка, комуникация в социалните мрежи... Не след дълго студентите вдъхнаха нов живот на Студентския културен център.

В неделя, 30 март, прожекцията на „Камелеон“ - късометражен филм за приключенията на двама студенти, проникнали в Ćacilend (ироничното име, дадено на лагера на поддръжниците на президента Александър Вучич пред парламента в навечерието на историческата демонстрация на 15 март), стана хит: няколко представления бяха организирани едно след друго за стотиците хора, които чакаха с нетърпение на улицата в продължение на часове, скачайки нагоре-надолу, докато пееха култовите песни на демонстрациите.

„В допълнение към Блокадни фест и концертите организираме цял набор от образователни дейности: поредици от лекции и форуми за екологията, историята и архитектурата на СКЦ, както и семинари за медийно образование за това как да отразяваме демонстрациите... Дори стартирахме собствена радиостанция, по която отразявах събитията от 15 март“, продължи Тара.

„Пространството не е предназначено само за ученици. Например, предоставяме го на сдружения, които организират работилници за деца или уроци по музика“, добави тя.

СКЦ не е и само място за партита.

„Очевидно подкрепяме четирите основни искания на студентите, но имаме и собствени искания, свързани с функционирането на Центъра и, в по-общ план, с културата в нашата страна“, обясни младата студентка.

Както и в университетите, всички дейности се гласуват в пленарна зала, където са добре дошли студентите с „Индекс“ - известната тъмночервена студентска книжка.

Въпреки това СКЦ се радва на известна автономия от студентите, които блокират университетите.

Критериите за участие не са толкова строги и всеки студент има право да доведе трима нестуденти.

СКЦ не е единствената културна институция, която е блокирана. От близо месец „освободен“ е и Културният център Белград (КЦБ, Белградски културен център) на Площада на републиката. Денем и нощем малка група охранява входа.

„Студентите призоваха за блокади и стачки, но тези стачки са трудни за организиране“, обясни млад мъж, присъствал този ден в КЦБ, звукорежисьор, участвал в блокадата на културния център, който пожела да остане анонимен.

„За да ги подкрепим, няколко от нас, работещите в сферата на културата, решихме в пленарна зала да блокираме място, което принадлежи на град Белград, с цел да го върнем на гражданите“, добави той.

Оттогава всички граждани са поканени да присъстват на пленумите, които се провеждат три пъти седмично в киносалона на КЦБ. На тези събрания, които могат да продължат до три или четири часа, се гласува за програмата на центъра.

От документални филми за Палестина и добива на материали до дискусии по спорния проект за ЕКСПО - мястото предоставя пространство за дебати и обмен на идеи.

„Студентите от СКЦ открито подкрепят КЦБ. Част от програмата на студентския Фестивал се проведе тук“, продължи младият мъж.

В допълнение към съвместното програмиране, студентите идват в КЦБ в първите дни на блокадата, за да обучават заинтересованите страни в работата на пленумите.

„Нашата роля сега е да споделим тези знания с други граждани“, продължи той.

Всъщност от 15 март насам гражданите спонтанно се организират в народни събрания или „събори“ по модела на пленумите, за да си възвърнат контрола върху решенията, които пряко засягат живота в техния квартал или град.

Освен навън, няма много места, където хората могат да се съберат. Съборът на Стари град (община в центъра на Белград) се провежда в киното КЦБ например.

Служители от Радио и телевизия Сърбия (РТС), здравеопазването и образованието също са провеждали своите срещи тук. Окупирането на това място е начин да го върнем на гражданите, да го превърнем в пространство, отворено за хората, каза още източникът.

Но какво да кажем за другите, по-малки градове в Сърбия, чиито културни центрове са жестоко лишени от средства?

Тара се надява, че блокирането на СКЦ и КЦБ ще послужи за пример.

„В малките градове културният център често е единственото място, което предлага културна програма. Но много от тези центрове са в катастрофално състояние“, оплака се тя.

Добрата новина е, че от 30 март Културният център в Нови Сад последва примера на СКЦ. Студентите обявиха неговото „освобождаване“, както и организирането на първата студентска изложба.

В статия в първата студентска брошура, която разказва за живота в СКЦ от гледната точка на тези, които живеят там всеки ден, един студент поставя въпроса за ролята и значението на тази културна борба в тези времена на криза:

„Времето, прекарано в СКЦ, ме кара да мисля, че промяната е неизбежна. Не знаем докъде води тази паралелна борба, но това, което е сигурно, е, че е създадено пространство за учениците да изразяват себе си чрез автентичен медиен език. Дори и борбата за СКЦ да не е настоящ приоритет, не бива да подценяваме значението на инвестирането в обновяването на студентската култура, което като че ли дълго време пренебрегвахме. За да сведем до минимум трудностите, с които ще се сблъскаме в бъдеще, трябва колективно да се посветим на всяка малка градина и да подготвим почвата за новопосятите семена“, посочи той. І БГНЕС

---

Репортаж на портала „Le Courrier des Balkans“.