Въздушната операция на НАТО срещу Съюзна република Югославия от 1999 г. е обект на срамни спекулации от страна на сръбската пропаганда през последните 26 години, която пося разделение по безспорни въпроси дори в България.

Белград съумя да размие истината за агресията си срещу чуждите народи, които отказаха да останат под владението на сръбския скиптър.

Истината обаче не е „някъде там“ или „по средата“, а в историческите факти и затова не подлежи на забрава.

Диктатурата на Милошевич започна в рамките на 90-те години войните срещу Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, при които загинаха няколкостотин хиляди души, а над 2 млн. бежанци бяха принудени да напуснат домовете си.

НАТО сложи край на обявената от Милошевич, и негова последна, офанзива. На 24 март Алиансът даде начало на 78-дневни въздушни удари (операция „Съюзна сила“), за да принуди Белград да прекрати жестоките репресии срещу косовските албанци и тяхното насилствено депортиране в рамките на стотици хиляди души, както и да изтегли военните и полицейските си сили от Косово. Благодарение на тази намеса бяха предотвратени още кръвопролития сред цивилното население, нова Среберница, ново Сараево, нов Вуковар, нови изнасилвания, етническо прочистване и геноцид.

България с достойна политика, освен че даде въздушен коридор за натовските изтребители, гарантира оцеляването на огромния бежански лагер в село Радуша, Република Македония, където бяха настанени хиляди косовари, прогонени от родината им.

За „феновете“ на Вучич...

Не бива да се забравя, че в онези години настоящият сръбски президент Александър Вучич беше ключова фигура в Сръбската радикална партия като нейн секретар и най-верен кадър, а по-късно министър на информацията (пропагандата) в кабинета на диктатора и военнопрестъпник Слободан Милошевич.

През далечната 1995 г., на 20 юли, Вучич – тогава 25-годишен младеж - заяви пред парламента в Белград: „за всеки убит сърбин ще бъдат убити 100 мюсюлмани“... „тогава ще видим дали международната общност ще посмее да ни атакува“. Записът може да бъде гледан свободно в YouTube. Няколко дни по-рано сръбските сили започнаха ужасяващото клане на хиляди мъже и момчета в Сребреница. Международната общност се събуди от дълбокия си сън след цели 4 години, в които бяха избити безброй невинни.

Разбира се, и сръбските жертви трябва да бъдат помнени, но Международният наказателен трибунал за бивша Югославия доказа без никакво съмнение, че югославските сили са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на косовското население, които Белград не спира да извършва дори по време на операцията на НАТО.

Договорът от Куманово, подписан на 9 юни 1999 г. в тогавашна Република Македония, сложи край на войната. На 10 юни Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1244 за създаване на временната административна мисия на ООН. Съгласно документа, въздушната и териториалната сигурност беше поета от силите на НАТО – КФОР, в които днес участва и България.

Милошевич беше свален от власт през октомври 2000 г. Година по-късно беше предаден на Международния трибунал за военни престъпления в Хага, благодарение на решителността на сръбския министър-председател Зоран Джинджич. Последният заплати смелостта си със собствения живот - уби го снайперист. Не му простиха югославските тайни служби, които останаха лоялни на Милошевич.

Жертвите

От доклад на Хагския трибунал, позоваващ се на данните от югославските власти, става ясно, че броят на жертвите е "в рамките на 500 убити цивилни" - много по-малко от 2500-те жертви, каквото е по-късно твърдение на сръбското правителство.

"Хюман Райтс Уоч" стига до оценката, че са загинали общо между 489 и 528 югославски цивилни граждани (60% от тях в Косово).

На територията на бивша Югославия бяха създадени няколко монумента в памет на починалите. Най-големият от тях е посветен на бомбардировките в Белград – „Вечният огън“, поставен по инициатива на Мира Маркович - съпругата на Слободан Милошевич, известна със своята жестокост дори сред най-изявените шовинисти в Белград. Паметникът не съдържа никакви данни или имена. През февруари 2020 г. сръбската преса съобщи, че по инициатива на президента Вучич „скоро“ ще бъде сформирана комисия, която да изготви пълен списък на загиналите. Такава комисия все още не е създадена.

Наред с речите на Вучич, на лидера на босненските сърби Милорад Додик и на главата на Сръбската православна църква, патриарх Порфирий, ежегодните сръбски държавни мероприятия на годишнината от въздушната операция на НАТО включват драматизирани сцени с актьори, играещи жертви на войната, и аудиовизуални монтажи на архивни кадри от 1999 г.

Вучич днес плаче, че Сърбия е сама срещу всички, въпреки явния съюз с Москва и услужливото мълчание на слабите политици от Западна Европа, докато продължава кампанията на своя политически баща за дестабилизация на Западните Балкани.

26 години по-късно обикновените хора в Сърбия отново протестират пред двореца на поредния автократ. Те се надяват, че за разлика от югославския диктатор Тито и военнопрестъпника Слободан Милошевич, Александър Вучич ще напусне политическата сцена без масови кръвопролития. 

---

Димитър Русков, отдел „Международни новини“ в Информационна агенция БГНЕС