Независимо от това, Вучич продължава да мисли, че е командир №1 на всички събития, но те се изплъзват от ръцете му. Той все още смята, че пред очите му се провежда някаква цветна псевдо революция, чийто корени мога да бъдат съсечени много лесно.

Вучич мисли, че може да изгони няколко „чуждестранни шпиони, които подготвят бунта на студентите“, и да реши проблемите. Той години наред е заслепен на своя командирски пост и не вярва, че Сърбия се намира на ръба на демократични промени, които могат да сложат в един момент край на близо 12-годишната власт на неговата Сръбска прогресивна партия и популисткия му режим.

Студентите със своята младост, ентусиазъм, чисти мисли и стремеж към демокрация и правда са твърде опасен противник на Вучич. Те не се страхуват от нищо, обединени и организирани скандират: „Ръцете са ви кървави!“, „Това е нашия изпит!“, „Ние броим жертвите, вие парите си!“

Към тях се присъединяват и хиляди граждани, учители, професори, адвокати, лекари, фермери. Всеки ден в различни градове има демонстрации и блокади. Сърбия сякаш се събужда от дълбок сън и казва сбогом на страха и илюзиите, с които години наред я хранеше партията на Вучич. „Където и да погледнете това е сляпа улица. Студентите нямат доверие към властта, която ги е излъгала сто пъти“, коментира сръбският политолог Владимир Йовичевич.

Блокадите и протестите са толкова масови, че надминават тези по времето на Слободан Милошевич. Той тогава, а Вучич сега правят нелепи и неуспешни опити за преговори и договор, убедени че могат да овладеят обстановката. Студентите обаче не желаят да чуят Вучич, нито да разговарят с него. Те имат свои условия към управляващите, които искат да бъдат изпълнени - да се открие истината за виновниците за 15-те жертви при падането на козирката на жп гарата в Нови Сад, да се разкрият корупционните схеми на властта, да се накажат виновните, да се освободят институциите, за да могат да живеят в една нова, променена и демократична Сърбия.

За тях не са достатъчни оставките на премиера Милош Вучевич и падането на правителството. Не обръщат внимание на помилването на техните колеги. След опитите на властта да предизвика уж случайни инциденти и насилие, протестите се превръщат във верижна реакция.

Вучич за първи път е напълно безпомощен, дори обиден, че никой не слуша неговите партийни поръчения. Никакъв ефект нямаше и неговият контра митинг в Ягодина, на който трябваше да се демонстрира обожанието към вожда по вече познатата рецепта на Милошевич. Вучич направи и нов ход – създаване на ново партийно движение за Сърбия, което да привлече и нови привърженици. То най-вероятно ще се превърне в конкуренция на Сръбската прогресивна партия, както навремето съпругата на Милошевич – Мира Маркович – направи своята партия Юголевица, а това беше началото на края на Милошевич. Вучич сега се намира пред сериозни предизвикателства. След оставката на премиера, или трябва да избере ново правителство, или да насрочи избори. Сигурността на държавата е застрашена, предупреди той и отхвърли искането на опозицията за преходно правителство.

От друга страна, парадокс е, че студентите и опозицията нямат допирни точки. Студентите нямат лидери, те са обединени в своето недоволство, младост и бунт, но нямат политически претенции. Опозицията засега е слаба и с неясни цели, но счита, че не трябва да се съгласи на нови избори. Както се предполага, Вучич ще избере нов покорен премиер, най-вероятно сегашния външен министър Марко Джурич, и министри, с надеждата да спечели време, студентите да се уморят от протестите, а той да се върне на трона като победител и спасител на Сърбия. Предсрочни избори сигурно ще има, но най-вероятно ще се чака удобния момент за Вучич. Третият най-опасен и губещ вариант за него, както се прогнозира в Белград, е въвеждане на извънредно положение. То би се случило, ако някой сериозен инцидент разтърси Сърбия. Студентските протести са мирни, но никой не може да гарантира, че някой от непокорните привърженици на Вучич няма да ги предизвика.

Ясно е, че Вучич вече не контролира своята партия. Тя не е така послушна, както преди. Пълна е с екстремистки елементи, недоволни, че не са успяли да откъснат за себе си парченце от партийната торта. В партията, която е наследник на радикалите на военнопрестъпника Воислав Шешел, има много екстремисти. Така близкият до Вучич адвокат и депутат Владимир Джуканович предупреди студентите, че „хората са ядосани на тях“ и „искат да ги пречупят като сламки“.

Няма съмнение, че Вучич ще заостри националистическата реторика и сигурно дълго време няма да стои със скръстени ръце и да наблюдава демонстрациите. Нови инциденти могат да се очакват като „случайна“ операция на властите за укротяване на опърничавите. Както иронично коментират в Белград, ако съдим по това, че Вучич не слиза от телевизионните екрани и всеки ден дава директиви, Сърбия отдавна се намира в извънредно положение, без то да е обявено официално. 

Но ние не трябва да си създаваме илюзии – режимът на Вучич е сериозно разклатен, но това не означава, че Сърбия бързо ще се сбогува с него. Студентската енергия и протестите дават само тласък за освобождаване от страха, но това сигурно не е достатъчно Сърбия да каже сбогом на Вучич. 

Това ще бъде една дълга агония по пътя на демократизацията и Вучич, както Милошевич, никога няма да повярва, че сърбите са уморени, отчаяни и не искат той да си играе с техните животи, поне засега. Още повече, че в международен план Вучич е дал премного обещания, които се очаква да изпълни и все още е необходим, така че той не се намира под сериозен натиск. | БГНЕС
---
Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.