Наистина не е лесно човек да се шегува сам със себе си, а габровци го правят доста добре и може би това е ключът към успеха на шегите. 

Това заяви в интервю за БГНЕС Светлана Михайлова, експерт „Връзки с обществеността“ в Музея на хумора и сатирата в град Габрово. 

С нея разговаряме за това как се ражда прословутият габровски хумор. 

Интересна легенда разказва, че когато Търново пада под турска власт, търновската болярка Божана бяга в планината със своите 9 синове. Божана се смята за легендарен основател на село Боженци, което в момента е архитектурно-исторически резерват, а най-малкият ѝ син прави ковашка работилница в прохода под един вековен габър. Според легендата от името на широколистното листопадно дърво идва и името на града – Габрово. 

Михайлова обясни, че в легендата има нещо вярно, но обърна внимание, че тук е съществувало още по византийско време военно укрепление, като недалеч се намират едни от най-старите останки в България и в Европа на праисторически хора. 

„Рачо Ковача нямаше да направи работилница, ако тук беше чернозем. Просто природните условия при нас не са подходящи за земеделие“, каза тя и отбеляза, че хората осъзнават това достатъчно рано и започват да се занимават със занаятчийство, впоследствие с търговия. Те имат и малко повече права, в сравнение с много българи в Османската империя, защото са охранявали прохода и са можели да пътуват малко повече. 

Когато човек прави бизнес, трябва да кара хората по някакъв начин да купуват от него или да продават на по-ниска цена. „Когато човек вкара някаква шега, естествено, че това ще стане по-лесно“, подчерта Михайлова и посочи, че в това отношение габровци наистина стават пословични. 

Много са шегите, които започват да излизат в различни периодични издания и впоследствие биват събрани в книжка. „Ние се шегуваме с много неща. Най-популярната шега е как режем на котките опашките през зимата, за да можем да затваряме вратата по-бързо и да не излиза топлото“, заяви Михайлова и добави, че това реално погледнато е първият пример за енергийна ефективност в света. 

Сред популярните шеги са и тези, свързани с различни неща, които човек може да практично да си спести. „Например, нощно време габровци връзвали на часовника стрелките, за да не се изтъркват чарковете. На сегашните посетители на Габрово, които не са виждали механизма на часовник, казваме, че когато човек спи не му е нужно да знае колко е часът, а механичният часовник се изтърква, така че можем по-дълго да го използваме“, допълни Михайлова и разказа за хитрините на габровските домакини. 

Габровецът е и добър домакин. Когато му дойдат гости – той бърза да ги изпрати с „Добре дошли и отишли!“. 

Пиар експертът сподели и коя е любимата шега на посетителите на Музея на хумора и сатирата в Габрово: „Как играем хорото по терлици, за да можем да слушаме музиката от съседния град Севлиево и да не си даваме парите за оркестър.“ 

Габровските шеги изобилстват. В социалните мрежи постоянно излизат нови шеги, защото хората са вдъхновени от хумора на габровци и успяват дори да ги визуализират по някакъв начин. 

В изложбата „Как Габрово стана столица на хумора“ също има няколко съвременни габровски шеги, които са анимирани, посочи Михайлова. 

Музеят на хумора и сатирата посреща гости от цял свят и работи с творци от чужбина, които споделят, че и в техните държави има един такъв град, в който хората са такива по една или друга причина. „В миналото по-популярно беше, че сме като шотландците на България. Имаме един побратимен град – Абърдийн, от където беше дошъл наш награден карикатурист. Когато си получаваше наградата, сподели как жена му сериозно му е поръчала като си идва насам така да си зашие джобовете, за да не се налага да вади и дава каквото и да било от тях“, разказа Михайлова и допълни, че ги сравняват и с други държави. 

През последните 2 години музеят работи с норвежки партньори по един голям проект, благодарение на който успяват да обновят целия трети етаж. „Там, от където са те – едно градче в Южна Норвегия, хората не могат да плуват. А защо не могат да плуват? Защото вместо ръцете да вървят по нормалния начин, те ги прибират до себе си, за да може всичко да остане за тях“, сподели Михайлова за норвежкия хумор, който се оказва много близък до габровския. 

Посетителите на музея в Габрово могат да разгледат както изложби, свързани с града, каквато е „Как Габрово стана столица на хумора“, така и други изложби, които са за различна публика. 

Всяка година Музеят на хумора и сатирата посреща десетки хиляди посетители, като повечето не са от Габрово. 

„Имаме специално място за деца. Винаги сме имали изложби за деца. Те са важна част от нашите посетители. Като залата се казва „Град градина“. В нея те се учат, че всеки град може да се превърне в едно по-хубаво и приветливо, чисто и зелено място и хората да живеят заедно, добре и в разбирателство. За това нещо имат роля и децата, не само възрастните“, отбеляза пиар експертът на музея и уточни, че има доста интерактивни елементи, в които децата могат да правят улично изкуство, да създадат своите мечти, да разберат защо е важно да се събират отпадъци разделно. 

Нова огледална зала е едно от най-любимите на всички посетители места и в нея – независимо от възрастта, пола, националността, всички се забавляват страшно много. „Там имаме кабинки за селфита, калейдоскоп за двама, габровско ренде. Един много малък, но много объркващ лабиринт, в който хората много се смеят. Имаме габровска пластична хирургия, в която почти за без пари човек може да се преобрази. Най-хубавото е, че това е мястото, което си поделя пространство с най-големия музеен магазин, в който се стараем да поддържаме една богата гама от изненадващи подаръци и сувенири“, каза още Михайлова. 

Най-интересното е, че по-голяма част от изложбите не са постоянни и всеки път, когато човек дойде, ще види нещо различно. „Винаги наблягаме доста на карикатурата, защото тя ни е нещо като запазена марка“, поясни Михайлова и обяви, че най-новата изложба – „Сатира и пропаганда“, ще се превърне в постоянна. 

През 2025 и 2026 г. предстои енергийно обновяване на музея. „Ние сме част от един много по-голям проект, който е за интегрирани териториални инвестиции. Община Габрово се старае да бъде винаги добър партньор. Живот и здраве, ще бъдат подадени документите февруари месец. Сградата на музея, спортната зала и сградата на бившия текстилен техникум, който вече се превръща в център „Кристо и Жан Клод“, включително и всички общи пространства, ще бъдат обновени и ще се превърнат в едно много по-зелено място“, издаде още за бъдещите подобрения Михайлова, която силно вярва, че през следващи 2 – 3 години целият район ще бъде съвсем модернизиран и всичко ще бъде добре изпълнено. І БГНЕС