Русия много интересно си изигра картите в конфликта между Азербайджан и Армения. От една страна като провокатор на напрежение, така че да изтласка американското влияние в региона, а от друга страна като единственият субект, който може да бъде миротворец в региона и да гарантира сигурността на Армения.
Ролята на Анкара може да бъде стабилизираща за региона. Може да се каже, че НАТО разчита изцяло на Ердоган за това той да води каналите на комуникация с Владимир Путин отворени.
Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Искрен Иванов, преподавател по „Национална сигурност“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
На въпрос коя е конкретната ситуация, която доведе до ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах, Иванов посочи няколко аспекта на проблема.
„Има няколко проблема, които стоят зад този конфликт. Първият е индиректен - войната в Украйна. Русия иска да бъде сигурна за това, че по периферията й няма да има конфликти и всъщност Азербайджан и Армения използваха този момент, за да уредят отношенията помежду си. Но понеже явно нещо не е сработило в договорките им и Русия не е обърнала достатъчно внимание на отношенията между двете страни, се стигна дотук“, заяви експертът.
„Русия не е дала достатъчно гаранции за сигурност на Армения, което от своя страна е накарало арменците да се обърнат към САЩ. Тъй като Армения е пълноправен член на Организация на Договора за колективна сигурност, в рамките на която Русия се опитва да създаде някаква алтернатива на НАТО и да гарантира сигурността на членовете на това обединение, по всяка вероятност арменският премиер Никола Пашинян е поискал гаранции от Путин, но не ги е получил, и така се стигна дотам да има съвместни арменско-американски учения в руската периферия“, добави доц. д-р Иванов.
По думите му, руснаците, индиректно чрез Азербайджан, са се опитали да покажат на Пашинян, че все още „те командват в региона“.
„Русия няма никакъв интерес нейното влияние в Армения, която традиционно има смесени чувства към Руската федерация, да бъде изтласкано за сметка на Съединените щати“, категоричен е той.
„Забелязвате ли, че този конфликт избухна буквално дни след тези учения (САЩ-Армения – бел.ред.). Тоест Русия реагира много бързо. Факт е, че Азербайджан и като армия, и като потенциал превъзхожда арменците. Ако Русия не се беше намесила, вече може би щяхме да имаме пълномащабна война и Азербайджан да овладее част от Армения“, заяви доц. Иванов и допълни:
„Русия много интересно си изигра картите. От една страна като провокатор на напрежение, така че да изтласка американското влияние в региона, а от друга страна като миротворец, който да се представи като монопол в сигурността в региона в лицето на арменците.“
Относно ролята на другия политически субект с голямо влияние и интереси, а именно Турция, доц. Иванов отбеляза, че ролята на Анкара може да бъде стабилизираща, като се има предвид политиката на президента Реджеп Ердоган.
„Ролята на Анкара може да бъде стабилизираща, най-малкото защото Ердоган е един от малкото държавни глави в НАТО, които могат да си говорят с Путин. Може да се каже, че Алиансът разчита изцяло на Ердоган за това той да води тези канали на комуникация отворени“, подчерта доц. Иванов.
„Ако Турция успее да убеди руснаците, че те ще запазят влиянието си там и че Азербайджан ще работи за това, то в тези обстоятелства турската дипломация би имала стабилизиращо влияние“, добави той.
По отношение на въпроса дали конфликтът ще се отрази върху сигурността в Черноморския регион, с оглед бушуващия конфликт в Украйна, доц. Иванов подчерта, че архитектурата за сигурност в Черно море зависи изцяло от това как протича пълномащабната война.
Според него конфликтът в Нагорни Карабах е важен предвид географското разположение на Армения, но той има отношение най-вече „към онзи изход, който дава възможност на Русия за влияние в Централна Азия“.
„В този смисъл по-скоро трябва да се притеснява Централна Азия, а не Черно море. В него много трудно можем да говорим за трайна промяна на статуквото, защото от една страна имаме руското влияние, което все още не е напълно изтласкано, а от друга страна – Турция, която има втората по големина армия в НАТО и един американски самолетоносач (USS Джералд Форд – бел.ред), който в момента се намира в турски териториални води“, каза доц. Иванов в заключение. /БГНЕС
