Пътувайки из страната можем да видим, че не малка част от лозовите ни масиви са изоставени. Това може да се дължи на редица причини. БГНЕС разговаря с експерт по темата, който разказа на какво се дължи това и по какъв начин може да бъде променено.
"Най-вече тенденцията е такава, че много трудно се гледат лозя предвид липсата на работна ръка и предвид това, че когато върнаха земите на хората много от големите лозови масиви бяха раздробени на много собственици. Това заяви в интервю за БГНЕС Станимир Стоянов, председател на Регионалната лозаро-винарска камара "Мизия" - Плевен. Стоянов обясни, че всеки собственик е получил по декар, два, при което много трудно е успял да направи работещи структури и да продължи да отглежда лозята. Той отбеляза, че само на някои места са успели да го направят. "При положение, че в даден масив част от собствениците не предприемат никакви действия да ги гледат и не ги отдават под наем, рента и т.н., няма как да продължи да се гледа и целият останал масив. Затова се получиха такива тенденции - доста от старите лозови масиви на практика в момента са изоставени", посочи Стоянов.
Със лозаря коментирахме и какви са основните проблеми и предизвикателства пред лозаро-винарския сектор. Според него сред основните проблеми са липсата на работна ръка и трудното отглеждане на лозови масиви. "След кризата с Ковид и сериозната финансова ситуация, в която се намира нашата страна, но и не само тя, виното като продукт, който не е от първа необходимост, не е лесно да бъде реализиран", обясни той.
Експертът подчерта, че и сега има държавни мерки и финансиране, свързани с Ковид кризата и войната в Украйна, които да подпомагат сектора, но по думите му това не е достатъчно, защото липсва по-дългосрочен план.
"Въпреки всичко може би на нас ни липсва малко по-дългосрочен план и стратегия за действие и затова съответно хората по-трудно виждат перспектива в подобни начинания. Освен това лозарството е част от целия винен бизнес и няма как да съществува отделно, защото винените лозя са суровина за винопроизводството, а и освен това целият сектор е по-бавнооборотен от съвременна гледна точка. За неговото структуриране, реализация, развитие и т.н. се изисква доста време и инвестиции, а доста хора не искат да рискуват с подобни толкова дългосрочни начинания. Ако съвместно с държавата осигурим добра стратегия за развитието на сектора, която е доста по-ясна в дългосрочен и средносрочен план, тогава може би доста хора биха предприели действия по отношение на инвестициите в грозде и винопроизводство", смята той. /БГНЕС