Генералът от ВВС Румен Радев, който скоропостижно, от командир на военновъздушните сили, беше издигнат за президент на страната. Още от първия, и в много по-категоричен вид във втория му мандат, вече в условия на европейска война, се показа, че личността не можа да надскочи конкретния военен професионализъм и да се покачи на нивото на политическото, където се изисква съвършено друг тип въображение и перспектива на мислене в името на общественото. Професионалното му изигра лоша шега и той си остана окончателно зависим от тези, които го издигнаха за президент.
Това каза в интервю за БГНЕС Илия Налбантов, военен експерт и председател на асоциация „Джордж Маршал – България“.
Президентът няма правомощия по отношение на изпълнителната власт. Със своите публични, а вероятно и изказвания в затворен кръг, той внушава на изпълнителната власт, особено на тази назначена от него, да осъществява определени действия, които поставят страната ни в неблагоприятна позиция, относно развитието на военните и отбранителни способности. За средата за сигурност, състоянието на армията и сектора за сигурност от 2017 г. до 2022 година са проведени няколко Консултативни съвета по национална сигурност, но въпреки това за тези години не беше направено необходимото, за да може въоръжените сили на страната да излязат от технологичната изостаналост, особено за бойните им способности, заяви Налбантов.
В тази връзка проблемът е системен и е свързан с разбиранията на политическата класа за мястото и ролята на въоръжените сили и сектора за сигурност като цяло, при осъществяване на политиката за сигурност и отбрана на страната. Има дълбоко неразбиране, а то е и въпрос на политическа култура, за тази роля. За годините на прехода към демокрация, се очертаха няколко дефицита. Първият е поддържането на устойчива, консолидирана политико-военна експертиза за анализ на развитието на технологиите, свързани с военните способности. Този дефицит е предпоставка за намесване на некоректни посредници в процеса на снабдяване на армията. Вторият дефицит е липсата на политическо разбиране, да не говорим за политическо осъзнаване, че отбранителните способности на страната са основополагащ елемент за развитието на високотехнологична индустрия. И обратното, подпомагането на високотехнологичните производства е пряко свързано с отбранителните способности на сраната. Този дефицит също създава предпоставка за намеса на търговците, предлагащи технологично остарели отбранителни продукти на високи цени, посочи Налбантов.
След руската агресия към Украйна от 24 февруари 2022 г. и ефективното противодействие на украинската армия, ясно се очерта именно изостаналостта на военните способности на българската армия не само в качествен, но и в количествен аспект. Недостигът на авиационен ресурс за осигуряване на въздушния ни суверенитет е най-красноречивият пример, който съчетава в себе си цялата неадекватност и безперспективност на политическото мислене относно военните и отбранителни способности на страната. А дебатът „за“ и „против“ безвъзмездното предоставяне на въоръжение и боеприпаси на украинската армия беше умело използван, за да се прикрие именно тази политическа неадекватност, за да не направя по-категорична характеристика на системните политици от времето на прехода, а и на новопоявилите се. От сегашната кратка историческа дистанция, може да бъде формулиран и изводът, че привличането на генерали и адмирали в българския политически процес е имало за цел да маскира именно неадекватността, а може би целенасочеността в техните действия, обясни Налбантов.
Във водовъртежа на тази политическа практика попадна и генералът от ВВС Румен Радев, който скоропостижно, от командир на военновъздушните сили, беше издигнат за президент на страната. Още от първия, и в много по-категоричен вид във втория му мандат, вече в условия на европейска война, се показа, че личността не можа да надскочи конкретния военен професионализъм и да се покачи на нивото на политическото, където се изисква съвършено друг тип въображение и перспектива на мислене в името на общественото. Професионалното му изигра лоша шега и той си остана окончателно зависим от тези, които го издигнаха за президент. По този начин той не изпълни конституционното изискване да олицетворява единството на нацията, а се превърна в символ на нейното остана окончателно зависим, каза още Налбантов.
Ако не беше руската агресия към Украйна, тези негови недостатъци нямаше да се проявят в тази им едноканална категоричност, а формалните и неформални политически оператори щяха да продължат да го манипулират за своите си цели. При обстоятелствата на война в Европа, при ясно очертаване на кой-кой е от двете страни, да заемеш позиция, която поставя на риск демократичното и европейско развитие на българското общество е продължение на политиката на неадекватност, но вече не само за сигурността и отбраната на страната. Резултатите от тази неадекватност трудно могат да бъдат оразмерени, но едно е сигурно - технологичното развитие на икономиката на България ще бъде винаги в изоставаща позиция и няма да осигурява конкурентни предимства. А както вече казах, щом икономиката е в изоставаща позиция, ще са необходими многократно повече ресурси, за да поддържаш въоръжените си сили на високо технологично ниво. Това е коловозът, в който президентът Радев оставя и поставя своята, нашата страна, обясни Налбантов.
Част от политиците, вземащи решения за развитието на сектора сигурност и отбрана на страната вече са поели свята политическа отговорност и суверенът ги е поставил на мястото им. Друга част продължават да участват в политическия процес и от тях се очаква да вземат адекватни решения, които да ускорят процеса на достигане на необходимите качествени и то приоритетно бойни способности на въоръжените сили на България, за да могат те да изпълняват своите задачи, изискуеми от Конституцията. Относно правните аспекти - има независими прокуратура и съд и ако има погазване на законните на страната там е мястото, където ще се оценяват техните действия.
За президента Радев обстоятелствата имат своите специфики. Той и неговата администрация са във втория си и последен мандат. Така че суверенът със силата на своя глас няма как да му потърси политическа отговорност. Друг е въпросът дали в Народното събрание ще се консолидира достатъчен политически капацитет, за да се поиска неговото отстраняване от поста. Формален повод може да бъде допуснатото от него нарушение на Конституцията, относно назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката в служебния кабинет от 2021 г. По казуса вече има решение на Конституционния съд. По втората възможна опция за отстраняването му – държавна измяна, се изисква много повече от политическа риторика. Ще са необходими категорични, неоспорими доказателства, които специализираните държавни органи следва за открият или разкрият.
Темата по отстраняването на президента Радев по едното или по двете възможни обстоятелства изисква много по-дълбок политически анализ, защото с неговото фактическо отстраняване се освобождава пространство, което следва да бъде заето от посочена от формалните, а най-вече и от неформалните политическите оператори кандидат президентска двойка, която да отговоря не техните изисквания. Тези изисквания са до болка познати – бъдещите президенти и техните администрации да не могат да създават аналитичен капацитет, който да е коректив на действията на политиците. В тази връзка съм песимист относно формирането на парламентарен капацитет за отстраняването на президента Радев от поста му. Той вече е подходящ декор за политическа игра при новите обстоятелства. Дали това е добро за България ще видим в последващите действия на народното ни представителство в пореното Народно събрание, подчерта още Налбантов. /БГНЕС
