Театърът трябва да изследва и да защитава човешките ценности. Кризите в страната са изкуствено създадени, за да може властимащите да оправдаят необходимостта от присъствието си. Губим се в заседналостта на привидния комфорт и забравяме за красотата на „първите пъти“ - да създаваш неща в живота си за първи път.
Така актьорът Иван Юруков се разкри в откровено интервю за Агенция БГНЕС като един от различните, търсещи, чувствени творци на българската телевизионна, кино, и театрална сцена.
Поводът за гостуване в студиото на БГНЕС на звездата от малкия и големия екран са многостранните му изяви – моноспектакълът „Пилето, което казва Ку“, режисьорският му филмов проект „До последния каприз“ и спектаклите с музикална формация „Терпентина.
Иван Юруков завършва НАТФИЗ в класа на професор Стефан Данаилов, а от 2005 година е част от трупата на Народния театър. Многократно е номиниран в категориите „Изгряваща звезда“ и „Водеща мъжка роля“ от Националните театрални награди „Икар“ и фондация „Аскеер“. Носител е на Грамота от Министерство на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура през 2008 г. Освен с многобройните си театрални превъплъщения, Иван Юруков се превръща в един от любимците на българските зрители с ролите си в ТВ сериалите „Мен не ме мислете“, „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и др., както и в игралните филми „Дъвка за балончета“, „Аве“ и др.
„Напоследък ми се наложи да преброя спектаклите, в които съм участвал, откакто се занимавам с театър – те са над 40 – което означава по 2-3 нови заглавия на година. В настоящия момент в репертоара на театъра аз участвам в 16 заглавия, което означава, че половината вечери от месеца аз съм на сцената“, каза актьорът.
Определя себе си като артист, който търси човешките истини, човешката същност, своята същност.
„И затова освен да бъда откровен към хората и да търся път към тях чрез истинност, нямам друга алтернатива. През годините ме е движил стремежа към красотата, към търсене на красивите неща“, споделя Иван Юруков.
Суетата на актьорската известност му е чужда.
„Много ми харесва едно определение за това какво означава да си известен: „Ако искаш да бъдеш звезда или ако искаш да се почувстваш звезда, качи се на върха на елхата“, цитира мъдро той, като добави: „Никога не ме е водило желанието да бъда известен. Това просто е стечение на обстоятелствата. Предимството да бъдеш известен е, че понякога в магазина продавачката ти дава от по-прясното сирене“.
Как поддържа форма, за да се превърне в един от любимците на женската аудитория, актьорът обясни с шега: „Попитали Ал Пачино как поддържа формата си и дали спортува и той отговаря: „В мига , в който усетя, че ми се доспортува, сядам на дивана и чакам да ми мине“. И аз така работя за моя чар - не полагам никакви усилия“.
Моноспектакълът „Пилето, което казва Ку“ е роден на сцената на Нов театър НДК преди 4 години. Сценарият е създаден по сборниците съвременни разкази "Малкото име на дните" и "Тиква" на Александър Урумов, а музиката е дело на Михаил Шишков - баща.
„Спектакълът обиколи почти цялата страна на всевъзможни сцени. Игра се дори и на фестивали в чужбина. Последният такъв фестивал беше миналата година в Македония. Аз се престраших да бъда и режисьор на спектакъла. Така създадохме едно представление, което е доста сложно за изпълнение и което се харесва на публиката и действа емоционално“, разказа звездата.
„С тази история ние правим една своеобразна дисекция на съвременния човек в съвременното общество с неговите несъгласия, неговите въжделения, бунтове… Това е история на малкия човек, който отнася собствените си възприятия за света към ситуацията, в която се намира, спрямо ситуациите, в които го поставя живота. На сцената пресъздавам около 15 различни персонажа. Всичко става много динамично“, добави той.
„Пилето, което казва Ку“ ще има своето ново представление на 23 април в Нов театър НДК.
Само ден по-късно, на 24 април, в кино „Одеон“ ще състои специалната прожекция на "До последния каприз" – авторски филмов проект на Иван Юруков, на който той е режисьор, сценарист и продуцент.
„До последния каприз“ е един филм, върху който ние с моя приятел, съсценаристът на филма Росен Станев, работим от много отдавна – още от 2016 година. Създадохме една история, която разглежда съвременния творец в ситуация, в която той е решил да се уедини, за да се отдаде на това да изсвири до съвършенство „24 каприза“ на Паганини, което е едно от най-трудните създадени някога музикални произведения и оставено в наследство за всички цигулари. Той избира едно българско село, в което се среща с две местни момчета, чиято съдба се променя благодарение на тази среща. Като цяло филмът е за съвременния творец и неговото място в изкуството и в света днес и какъв е смисълът на твореца днес. За това когато един творец заподозре себе си, че вече не е творец, а просто един изпълнител и че не може да достигне до никъде другаде, освен до пресъздаване на чужда авторова мисъл. Така и нашият герой си задава тези въпроси. И отговорите се намират във филма“, представи проектът актьорът и режисьор.
Като търсещ творец обаче, той навлиза и в дебрите на музиката. Така се стига и до участието му в група „Терпентина“.
„От малък се занимавам с музика. С група „Терпентина“ се занимавам по-активно от 4 години, като последните 2 години имаме немалко концерти из цялата страна. Скоро бяхме на турне в Пловдив, където мина много добре. Сега предстоят 3 концерта в София – на 12-ти ще бъдем заедно с „Ревю“ в клуб „Мазе“, на 19-ти сме в Казанлък, на 20-ти по покана на Фондация „Димитър Воев“ сме в София“, разказа Юруков.
Съвместната работа с група „Терпентина“ е повод за създаване и на музикално-театрален спектакъл по текстове на Димитър Воев от книгата „Поздрави от мен боговете“. От създаването му в началото на пандемията, той се играе на алтернативни сцени - базилики, римски крепости, руини…
„Това е наистина голямо преживяване и като че ли самият спектакъл се трансформираше всеки път, когато отиваше на ново място. Сега този спектакъл се играе в Нов театър НДК, като следващата дата ще бъде на 16 юни. На сцената сме четирима – Милен Апостолов, пианист и композитор, Стоян Младенов на цигулка от театър „Зад канала“ и Николай Димитров, барабанист, от театър „София", разказа творецът.
По повод на разразилия се неотдавна в Народния театър скандал, Иван Юруков коментира: „Нещата в Народния театър би следвало да останат в Народния театър. Но те по някакъв начин излязоха от рамките на театъра и изгубиха контрол, станаха почти абсурдни. Всяка медия започна да ги интерпретира както си иска и както ѝ е удобно. Моята позиция е, че ние артистите не може и не бива да бъдем политизирани и вкарвани в една или друга насока, за да обслужваме нечия цел. Аз самият съм аполитичен и гледам да се държа настрана от всички тези неща“.
Според него тези проблеми трябва да бъдат решени по възможно най-благоприятния начин за атмосферата и работата в театъра от правоимащите да направят това, в случая ръководството на театъра.
Той има и собствена интерпретация на затъването на държавата във все повече кризи, но я подкрепя с доза оптимизъм.
„Всички тези кризи, които непрекъснато ни се тикат в лицата, агресивно дори, арогантно и безкомпромисно от телевизии, от филми, дори от улицата, тази агресия, която човек може дори да я докосне – това са като че ли изкуствено създадени кризи, за да може властимащите да оправдаят необходимостта от присъствието си. Т.е. за да има властимащи, които да разрешават дадена криза, трябва да има криза. В този смисъл се опитвам да не преставам да вярвам, че все пак доброто го има и има много всеотдайни хора, които се стремят към него“, заяви философски актьорът.
На финал Иван Юруков разкри, че работи по нов филмов сценарий, при работата на който среща съдби на хора, в които до голяма степен открива себе си, „хора от нашето минало, които са допринесли за добруването на обществото, не само за онова време“.
Идеята за „първите пъти“ е неговото ново откритие - ново прозрение в пътя му напред и нещото, на което е посветил усилията си.
„Замислям се за нещо, което напоследък ме занимава. Това са „първите пъти“, когато човек прави нещо, обикновено в детството. Тези „първи пъти„ в нашето детство са много. Това ни кара като деца да бъдем любознателни, търсещи, живи и да преследваме целите и мечтите си. С течение на времето тези „първи пъти“ стават все по-малко и човек като че ли залинява и се „кротва“ в своя привиден комфорт и забравя за онези „първи пъти“, и забравя дори да мечтае, забравя какво е мечтал някога и какъв е искал да бъде. И дори да е имал таланти, стига дотам, че да ги обезсмисли, да ги закопае в знак на примирие с привидния си комфорт. Затова напоследък се занимавам с това да си създавам ситуации, в които да откривам „първи пъти“. За „първи път“ направих като режисьор филма „До последния каприз“, събрах екип от хора, които за „първи път“ се занимават с това, като повечето са аматьори и хора, които за „първи път“ застават зад камера, сценаристът Росен Станев е за „първи път“ сценарист, за оператора Галина Стоева това е дебютния ѝ филм… В момента се занимавам отново с изследване на човешка история в кино сценарий. Така че моята нова задача в настоящия момент е да откривам и да създавам „първите си пъти“, каза Иван Юруков.
И завърши с призив: „Ако по някакъв начин сме попаднали на заседналостта в привидния комфорт, непременно трябва да дерайлираме от това място, да извадим талантите си и да си спомним какви сме искали да бъдем.“ /БГНЕС
