Никица Корубин: Синдромът на „Сръбския свят“ в Албания и Северна Македония

Близостта на Албания до Сърбия в „Отворени Балкани“ е всъщност предполагаемият парадокс, напълно логичен в ефективността на "Сръбския свят"


Сърбофилските сили са маскирани с всички възможни гримове, но само една маска им е трудна за носене: европейско-македонската, извън „Сръбския свят“.

Сърби, сърбофили и югоносталгици не искат независима и европейска Северна Македония.

Това, че отношението на македонците към албанците е обусловено предимно от "сръбския" възглед за тях, не е нищо ново. Истинско чудо е как с „бремето“ на просръбската доминация буквално във всички пори на обществото днес Северна Македония е член на НАТО и страна кандидатка за ЕС.

Сърбофилските сили се опитват да блокират процеса. Те са маскирани с всички възможни гримове (медийни, аналитични, академични, църковни, бизнес, патриотични, неправителствени), но само една маска им е трудна за носене: европейско-македонската, извън „Сръбския свят“. Тук няма актьорско майсторство, това са искрено и всеотдайно "сърби по-големи от самите сърби", известен синдром на доказване на лоялност от страна на поданици. Наричайте ги както искате, сърби, сърбофили, югоносталгици, ефектът е същият, независима и европейска Северна Македония не е държавата, която те искат. Но ако македонците са "лесната" плячка, в тази пропагандно-емоционална брутална игра с емоции и животи, как и защо албанците се "сърбизираха"? Или по-точно защо тяхната политическа върхушка постоянно доказва лоялността си към „Сръбския свят“?

Отговорът по принцип е доста лесен, защото модернизираният "Сръбски свят" очевидно оперира с най-големите фобии, както и с най-големите си активи. Въпреки че в основата си хегемонията остава същата, основана на териториалност (територията е основата за етническата принадлежност, а тя е основата за хегемонията), за да получи същия ефект, тя се нуждае от „враг“.


Тази тактика е известна откакто е известна историята, тази на завоевателите: „покоряваш приятелите си, за да си спечелиш врагове“. Близостта на Албания до Сърбия в „Отворени Балкани“ е всъщност предполагаемият парадокс, напълно логичен в ефективността на "Сръбския свят". И това е основният коз, под маската наречена „Отворени Балкани” (легализираната сръбска хегемония), в който всеки получава своето господство: Албания над албанците, а Сърбия над всички останали. Можете ли да познаете къде е Македония, "покорена или завладяна"?


Но за да бъде ефективна тази доктрина, тя се нуждае от аномалията: "сърбизация" на албанците, тоест „сърбизиране“ на политическите им елити. И ако в случая с Македония албанците през годините са били основният фактор, защо през 90-те години страната не беше напълно "сърбизирана", а след това стана независима и се утвърди на модерни политически основи: Временното споразумени за членство в ООН, Охридското споразумение за функционираща система за зачитане на правата, Преспанското споразумение и Споразумението с България за международно позициониране на държавата в съвременния свят. Всъщност албанците се превърнаха в основната пречка за спиране на пълното и необратимо стабилизиране на държавата, с ефективно членство в ЕС. Те трябваше да бъдат „спечелени“.

И точно затова "обществеността" мълчи за проекта "Отворени Балкани", тоест мълчанието на всички македонски (очаквано) и албански (неочаквано) партии; избрани в "12 без 5", в последния момент, преди преговорите с ЕС да бъдат започнати. С помощта на „антибългарщината“, извлечена от подсъзнанието и в яростна „светкавична“ операция „излята“ в обществото. Но основната движеща сила за скандализирането на македонското общество остава "антиалбанизмът". Иманентно митологично антисръбски. Толкова логично в желаната "просръбска" среда, която се опитват да установят в Северна Македония.

Но какъв е основният проблем в тази определено проблемна и парадоксална ситуация? Опитът за тотален контрол. Първо контролът върху гражданите, след това контролът върху наратива и накрая контролът върху етноса. Въпреки че всички инструменти са при тях, гражданите все още не са тесният кръг на политическата върхушка, а наративът вече е доста ретрограден (карти, знамена, митове).

Но най-интересен е опитът за опростяване на етническия фактор, чрез пълно отричане на нюансите и тънкостите, културни и цивилизационни на албанците например (албанците в Косово и албанците в Албания-север и юг, албанците в Северна Македония) не са " същата маса", която "лидерът" ще контролира, както всъщност диктува шовинистично-хегемонният "Сръбски свят". Той цели да се изравнят всички сърби, навсякъде, за да може някой да ги "събере" в една държава. Или пак "нашите" македонци в Гърция, България и Албания, които така умело си "присвояваме", като бледо, сърбофилско копие на правещите се на националисти. Това всъщност е крещящо отричане и незачитане на "етноса" и неговия комплексен облик, както в личен план, така и като творец на цивилизация през вековете в различни културни среди и ситуации.

И затова през годините македонците бяха "научени и обучени" да бъдат постоянни "жертви чрез отстъпки", те "свикнаха и антагонизираха" антиалбанизма и, ако трябва, антибългаризма, с постоянно пораженчество и де факто блокада на обществото. Какво всъщност имаме днес, което не би трябвало да имаме? Ние си имаме собствена държава, нали? Имаме частично право на историческото име Македония, а не трябва да имаме? Имаме гражданска държава с ясно изразени етнически елементи, а не трябва ли да ги имаме? Имаме си главните "защитници" от реалната опасност от сръбска хегемония, албанците, а не трябва да ги имаме ли?

И така, какво трябва да имаме, за да са доволни "елитите", за сметка на гражданите? Македонски ли са елитите в РСМ? Разпознават ли партньори и съюзници, разпознават ли опасност? Какво е сегашното състояние на Македонска православна църква - Охридска архиепископия и цялата държавна собственост, която им е преотстъпена през годините? Чие културно наследство владеят?

И затова "обществеността" все по-често и яростно ще ни "третира" със старите теми. Докато „големите идеи“ от миналото търсят своя път - чрез гражданите, над които губят контрол. И европейските лидери от региона (Албин Курти) ще бъдат виновни за контрола, който нямат - над Албания. Контролът над Македония със сигурност не е в македонски ръце. Ако беше така, никога повече нямаше да видим албанците, нашите съграждани, нашите съюзници и приятели, в този хегемонен свят със същите очи. Може би веднъж ще успеем да видим какво ни интересува. Това е интересът на гражданите и на единствената държава, която те си имат - Северна Македония. Това е интересът, поне за повечето от гражданите. /БГНЕС

---------------------

Анализ на Никица Корубин, известен македонски общественик, учен и бивш депутат в парламента на РСМ.