„Винаги, когато говоря за всеки един минерал, аз самият започвам да се вълнувам, защото знам как информацията за него е проникнала в моето съзнание, как се е запазвала, как се е обогатявала и колко интересна е тя. „Росата на Олимп“ или „Камъкът на Гьоте“ е един от редките опали, които са като капки роса. В наши дни който притежава този минерал може да направи много добро за всеки около себе си. Най-малкото може да им се усмихва, защото, вярвайте ми, усмивката изисква много усилия. Когато имаме в себе си и до себе си естествен минерал, най-хубавото е да се оставим да усетим неговото въздействие, защото то винаги ще бъде прекрасно. Това заяви в интервю за БГНЕС писателят, пътешественик и минералог Иван Митев.
„Лимонитът, или наричан още Гьотит, е бил любимият в колекцията на Йохан Волфганг фон Гьоте, в която има близо 10 000 минерала. Неслучайно и Гьоте е посветил почти целия си живот да го търси, да се любува и да се радва на въздействието на скъпоценния минерал“, заяви още минералогът, след което ни разказа историята на скъпоценния камък.
„Когато на престола в провинция Рейн-Вестфалия идва херцог Карл Август, тогава той събира всички писатели, поети, художници в своето имение и им казва "осигурявам ви всичко необходимо, стига да изправим Германия на крака, нека да направим така, че хората да отворят очи към красивото". Така Гьоте, който е приятел на крал Август, влиза в състава на т.н. "таен легационен съвет", тоест управляващият орган на провинцията. По време на заседанията на този съвет Гьоте казва на херцога: „В старите книги пише, че в Бохемия има камък, който прилича на капки роса върху скалата, и който притежава този камък, може да направи най-доброто около себе си“. Тогава херцогът финансира една експедиция, носачи, охрана и т.н. отиват, намират минерала и се връщат.
Гьоте дава първият опал, който вади от сандъчето, на майката на херцога, вторият дава на придворната дама Шарлоте фон Щайн, която става негова любима, третият дава на приятеля си Шилер, и започва нещо невиждано и нечувано - 10 години невероятен подем - всеки, каквото и да започне - поема, роман, платно, всичко се случва по най-добрият начин. След 10 години, по време на разходките в парка, Шилер се оплаква най-напред на Гьоте, като му казва, че камъкът е изчезнал от писалището му, след което той нищо не може да сътвори, защото мисълта му е "спряла". След това херцогът казва, че майка му изпитва непоносимост към него, който е бил любимият и син. Дори самият Гьоте усеща последствията от изчезването на неговия камък, сякаш някой е минал и ги е обрал“, обясни още Иван Митев.
„Когато Шарлоте му обръща гръб, тогава херцогът му казва да намери и да донесе минерала. Гьоте се завира в старите книги и открива, че римските историци са писали как войниците са носили тези опали от Тракия в Рим, и всеки, който притежавал такова късче, се издигал бързо в йерархията и след това животът му се изпълва с благоденствие. Тогава херцогът финансира Гьоте, а с парите той отива тайно и в продължение на две години той търси, но нищо не може да намери. Веднага щом се връща в Германия, той заварва хаос и разруха, толкова силно е било въздействието на този скъпоценен минерал“, обясни още минералогът. /БГНЕС
