Плевенската панорама е един от най-посещаваните исторически обекти в България. Уникалният с картините и панорамите си музей е нещо, което въобще на Балканите не може да бъде видяно. Само за тази година Плевен и панорамата са посетени от около 50 хиляди туристи – българи и чужденци, предаде репортер на БГНЕС.
Плевенската панорама е издигната през 1977 година в чест на 100-годишнината от голямата битка, решила изхода на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. От откриването до момента залите са разгледани от туристи от цял свят, които наброяват повече от 9 милиона души.
Архитектурният проект е на двама млади по това време местни архитекти съответно 25-годишните Пламена Цачева и Иво Петров. Построена е за 11 месеца. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града.
Вътрешността е изрисувана за 4 месеца от 11 руски художници. Главен изпълнител и ръководител е Николай Василиевич Овечкин, който на място си избира двама български живописци – Христо Бояджиев и Дионисий Дончев.
За панорамното платно, изтъкано от лен, са използвани близо 5 тона маслени бои. С него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./.
В залата може да се види как е изглеждал градът, когато пристигат войските на Осман паша. Тогава от Видин в Плевен пристига армия, наброяваща повече от 40 хиляди войници. Срещу воините на Осман паша се изправят 83 хиляди руски и румънски войници, които се сражават на три участъка.
Успешна е единственото битката в третия фронт – на мястото, където днес се извисява панорамата. Там преминават 13 хиляди войници през известната като „мъртва долина” и разделени на два отряда атакуват османците позиции. Мястото носи името Белият генерал.
Именно ген. Скобелев , известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, успява да овладее позиции и удържа цели пет контраатаки. За съжаление, не успява да влезе в Плевен и е принуден да отстъпи позициите си.
Заради многото жертви и трите неуспешни опита да се влезе в Плевен, тук се променя стратегията за водене на боеве. При града пристига ген. Едуард Тотлебен като неговата идея променя хода на боевете. Идеята му е различна – не да атакува Плевен, не да организира четвърти щурм, а да организира блокада. Така биват прекъснати всички снабдителни линии за храна, медикаменти и съобщения.
Осман паша няма избор. Войските му започват да загиват – от глад, от болести и инфекции. В този момент изборът е – да капитулира в града или да пробие обръча около Плевен. Той взема решението да насочи войските си към София и така се стига до паметната дата 10 декември 1877 година. При река Вит се развива една от най-важните битки в хода на войната. Краят на Плевенската епопея. Осман Паша прехвърля войските си през моста, започва сражение с мъжете на ген. Иван Ганецки, но е ранен. Предава своето оръжие и войската му капитулира. Тогава Плевен е свободен.
Плевенската панорама е част от структурата на Военно-историческия музей в Плевен. До сега Плевенска епопея е била тема на различни пощенско-филателни издания, картички с колекционерска стойност и много други издания, търсени от колекционери. /БГНЕС
