Единствено през 2026 г. парите за отбрана могат да надхвърлят 2% от БВП, предаде репортер на БГНЕС, позовавайки се на Програмата за инвестиции в отбрана до 2032 г.
Документът, с който БГНЕС разполага, е внесен в парламента.
Акцентът в него е поставен върху приоритетното участие на българската отбранителна промишленост при производството и/или поддръжката на придобитото оборудване, както и евентуалното участие в многонационални проекти с цел потенциално споделяне на разходите.
Програмата ще бъде отворен документ, подлежащ на актуализация при съществени промени във финансовата рамка или изискванията към силите и способностите, се посочва в документа.
Сред мотивите за изпълнение на мащабната програма на преден план са изведени динамиката на международната сцена и предизвикателствата пред страната ни и съюзниците й. Изтъкната е и влошената среда за сигурност с оглед войната между Русия и Украйна.
Новият план изисква проектите на стойност под 100 млн. лв. да бъдат обединени в пакети от способности. Проектите над 100 милиона се предвижда да бъдат описвани разделно, с цел парламентът да е наясно какви финансови схеми одобрява.
Описана е възможността при определен финансови условия или промени в националното или съюзническото планиране на силите, даден проект да отпадне или два и повече проекта да бъдат обединени в един общ.
Основен източник за финансиране на изпълнението, както и за поддържане на настоящия ресурс са бюджетът за отбрана и разходите за отбрана по централния бюджет, се казва в документа.
Финансовата рамка е разработена в два основни сценария, се разбира от написаното, сред които реалистичен и оптимален.
Реалистичният вариант предполага превишаване на 2% от БВП на страната за отбрана единствено през 2026 г. за разплащане на значителни средства през тази финансова година по съответни сключени договори за въоръжение и техника. Разходите за личен състав ще съставляват около 53 на сто за целия период до 2032 г.
Оптималният вариант предвижда плавно нарастване на разходите за отбрана до ниво от 2,5 на сто от БВП в края на програмния период. При това положение в документа се предвижда капиталовите разходи да съставляват 38% от общите такива.
В документът се отбелязва, че дори при разходи от 2,5 на сто няма да бъде компенсирано "хроничното недофинансиране" на въоръжените сили през последните 30 години и няма да бъде постигната цялостна модернизация на армията.
Програмата оставя възможност и за други източници на финансиране, извън по-горе посочените.
Сред изброените възможности за придобиване на отбранителни продукти на първо място е посочен вариантът с безвъзмездни кредити от правителството на САЩ по различни програми.
В документът са упоменати Европейският инструмент за мир, Европейският фонд за отбрана и програмата на ЕС за подпомагане на отбранителната индустрия чрез насърчаване на съвместното придобиване, с оглед предлаганите мерки с икономическа и индустриална насоченост в европейската и националната отбранителна сфера.
Освен това са посочени възможностите за финансиране по линия на НАТО чрез програмата за инвестиции в сигурността, както и концепцията за съвместно, многонационално финансиране в рамките на Алианса.
Документът поставя акцент върху ограниченията на по-горе посочените финансови механизми, с изключение на сътрудничеството със САЩ, поради няколко обективни причини.
Сред тях са отбелязани напредналата модернизация на съюзните страни, която поставя България в догонваща позиция, фокусът на програмите на НАТО и ЕС върху разработката на нови и перспективни оръжейни системи, чрез споделяне на разходите за иновации, както и твърде ограничената възможност на българската армия да придобие техника с отпаднала необходимост от съюзниците, поради конфликта в Украйна.
Програмният документ разглежда редица рискове, които биха могли да забавят изпълнението на поставените задачи, сред които политическата воля, икономическите показатели, административния капацитет, вероятността от закъснение на доставките и др.
С цел минимизиране на опасността от подобни проблеми, се посочва необходимостта от закупуване на вече съществуващи и доказани оръжейни платформи на пазара.
Приложенията към програмата №2 и №3, отнасящи се съответно до конкретните проекти за модернизация и пояснителна записка за изграждане и развитие до края на програмния период са класифицирани.
По изпълнението на програмата се предвижда извършване на ежегоден преглед на изпълнението до 31 януари на съответната финансова година и нейното актуализиране, ако такова се налага, се казва в документа. /БГНЕС
