Когато си просто малка жабка, която се опитва да си проправи път в дивите джунгли на Централна и Южна Америка, трябва да имаш някои трикове за оцеляване в малкия си ръкав. Някои жаби преминават в настъпление, нанасяйки силни удари с токсини. Други разчитат на по-тихи тактики - камуфлаж, който им помага да останат скрити от погледите на ненаситните хищници. За стъклената жаба Флайшман (Hyalinobatrachium fleischmanni), която живее в короните на дърветата, този камуфлаж е под формата на прозрачност, съобщава „Сайънс алерт“.
Обикновено нощните жаби ограничават шансовете да станат обект на хищници, като се промъкват през нощта под прикритието на тъмнината. Те си намират хубаво листо, на което да се свият, а зелената пигментация на кожата им помага да се слеят с фона. Но през деня спящата стъклена жаба все още е изправена пред множество рискове, които невинаги е лесно да се намалят, като се скрие под листата. Когато слънчевата светлина се спуска отгоре и прониква през полупрозрачно листо, капковидното малко жабче може да образува ясен жабешки силует, който да изпъкне пред гладните хищници, търсещи закуска.
Благодарение на кожата и плътта, които пропускат значително количество слънчева светлина, стъклената жаба Флайшман може да хвърля по-малко видима сянка, докато спи.
Екип от учени, ръководен от биолога Карлос Табоада от Университета Дюк в Дърам, забелязва, че тези малки земноводни имат наистина очарователен трик, който засилва този акт на самосъхранение. Когато стъклената жаба Флайшман задреме, прозрачността ѝ се увеличава почти до степен на пълна прозрачност.
"Стъклените жаби са добре познати със силно прозрачните си мускули и коремна кожа, през които се виждат костите и други органи", пишат Табоада и колегите му в статия. "Установихме, че тези тъкани пропускат повече от 90 до 95 процента от видимата светлина, като същевременно запазват функционалността като придвижване и вокализация. Тази прозрачност е адаптивна, защото маскира стъклените жаби от хищници, докато спят върху растителността през деня."
Прозрачността е изключително рядко срещана при сухоземните животни, което прави стъклените жаби изключение.
Когато спят, жабите са били между 34 и 61% по-прозрачни, отколкото по време на будна активност. Оптичната спектроскопия на 13 жаби потвърждава, че причината за повишената прозрачност на долната им страна е намаляването на циркулиращите червени кръвни клетки. Циркулацията на червени кръвни клетки намалява с до 89 процента, а сигналът за червени кръвни клетки е концентриран в черния дроб. За да спят безопасно, жабите секвестират по-голямата част от червените си кръвни клетки в черния си дроб. Когато се събудят, червените кръвни клетки започват да циркулират нормално и те могат да продължат нормалната си дейност, без да са претърпели очевидни вредни последици. Това е доста удивително.
"Основният резултат е, че когато стъклените жаби искат да бъдат прозрачни, което обикновено се случва, когато са в покой и са уязвими за хищници, те филтрират почти всички червени кръвни клетки от кръвта си и ги скриват в черния си дроб с огледално покритие, като по някакъв начин избягват създаването на огромен кръвен съсирек в този процес", казва един от изследователите, Сонке Йонсен, професор по биология в Университета Дюк. "Всеки път, когато жабите трябва да станат отново активни, те връщат клетките обратно в кръвния поток, което им дава метаболитен капацитет да се движат."
Не е известно как стъклените жаби правят това и дали то може да бъде доброволен отговор на други ситуации, като например заплаха от хищник. Не е ясно и дали жабите имат някаква специална метаболитна адаптация, която им позволява да изпитват драматични промени в кръвообращението, без да увреждат другите си органи.
Откритието, че едно гръбначно животно може активно да отстранява почти 90% от кръвта си от кръвообращението, докато спи, и след това да я възстановява, може да има някои интересни последици за човешкото здраве. Фактът, че те успяват да правят това ежедневно, без кръвта да се съсирва, означава, че кръвните им клетки може да имат някои модификации, които действат срещу съсирването, докато кръвта се опакова и разопакова, което може да помогне на учените да разработят нови интервенции за предотвратяване на тромбоза и инсулт.
"Способността на стъклените жаби да регулират местоположението, плътността и опаковането на червените кръвни клетки без съсирване предлага прозрения в областта на метаболизма, хемодинамиката и изследванията на кръвните съсиреци", твърдят изследователите. /БГНЕ
