Въпреки твърденията, че партията на президента Вучич е „откраднала гласовете“ на последните избори, изглежда, че Западът поставя стабилността на Балканите пред демократичната легитимност.
Докато Европа празнуваше Коледа и Нова година, сръбската прозападна опозиция проведе серия от митинги заради предполагаемата изборна измама. Но фактът, че и Съединените щати, и Русия – въпреки че са геополитически съперници – открито подкрепят популисткия президент на Сърбия Александър Вучич, дава много малко надежда на опозиционните лидери в борбата им за анулиране на вота.
На 17 декември в тази страна от Югоизточна Европа се проведоха предсрочни парламентарни и общински избори, на които управляващата Сръбска прогресивна партия (СПС) спечели 46,72% от гласовете. Оттогава опозицията провежда няколко ежедневни протеста, изразявайки несъгласие с изборните резултати.
Мариника Тепич, една от лидерките на опозицията, обяви гладна стачка, настоявайки за анулиране на парламентарните и местните избори в страната, докато основният опозиционен алианс „Сърбия срещу насилието“ твърди, че изборите са били откраднати, особено при гласуването за градските власти в Белград .
Освен това международните наблюдатели от Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ, от Европейския парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа заявиха, че СПС е „имала несправедливо предимство чрез медийни пристрастия, натиск върху служители в публичния сектор и злоупотреба с публични
Въпреки че в. The Independent излъчи митинга на опозицията на 30 декември, Западът не изглежда единен по отношение на ситуацията в Сърбия. Съединените щати, като основна чуждестранна сила, действаща на Балканите, изглежда открито подкрепят доминираното от СПС сръбско правителство.
След като протестиращи на 24 декември се опитаха да влязат в градския съвет на Белград и се сблъскаха с полицията за борба срещу безредиците, посланикът на САЩ в Сърбия Кристофър Хил написа в мрежата X, че „легитимността на демократичните процеси зависи от прозрачността и от готовността на всички страни, печелейки или губейки, да зачитаме волята на народа, изразена в урните“. Той също така подчерта, че „насилието и вандализмът срещу държавни институции нямат място в едно демократично общество“.
Подобно изявление беше ясен сигнал, че Вашингтон, макар да призовава Сърбия да работи с ОССЕ за справяне с „несправедливите условия“ около изборния процес, е малко вероятно да подкрепи това, което Москва представя като „опит за преврат в стил Майдан“ в Белград.
Наистина, както Кремъл, така и проправителствените медии в Сърбия разпространяват тезата за „новия Майдан“, позовавайки се на експулсирането на украинския президент Виктор Янукович от власт през 2014 г. Следователно не е изненадващо, че след бурния протест на 26 декември Вучич се срещна с руския посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко, който обвини западните страни, че „се опитват да отмъстят на сръбския лидер“, тъй като според съобщенията той отказва да се присъедини към антируските санкции, наложени на Москва след нейното нахлуване в Украйна.
Сръбските проправителствени таблоиди възприеха същата реторика, твърдейки, че Германия е замесена в продължаващите протести срещу политиката на Белград по отношение на Москва. В действителност нито Германия, нито която и да е друга западна страна някога е оказвала сериозен натиск върху Сърбия да наложи санкции на Русия, но Кремъл използва подобен разказ, за да създаде илюзия у дома, че Путин все още има приятели в Европа.
Вучич също печели от подобна руска реторика, тъй като в очите на своите проруски избиратели той може да се представи като „държавник, който отказва да следва западните заповеди и да налага санкции на Москва“. Ето защо той е сред трима европейски лидери (другите двама са премиерът на Унгария Виктор Орбан и президентът на Турция Ердоган), получили писма с новогодишни поздравления от руския президент.
От своя страна САЩ, изглежда не обръщат особено внимание на този фарс. Вашингтон остава фокусиран върху изпълнението от Белград на предложението на ЕС за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. По този начин е малко вероятно да е чисто съвпадение, че сръбското правителство, след изявлението на Хил, призна издадените от Косово регистрационни номера. Това е ход, който може да се тълкува като имплицитно признаване от Сърбия на едностранно обявената през 2008 г. независимост на Косово.
Съвсем наясно с това, косовският премиер Албин Курти каза, че решението на Белград е взето „в опит да се намалят критиките към международната общност след нередностите и измамите“ на последните избори. Но изглежда правителството му е последвало пътя на Сърбия и също е направило „жест на добра воля“. Според докладите главният прокурор на Специалната прокуратура на Косово е отменил заповедта за арест срещу съюзника на Вучич Милан Радойчич, който изигра основната роля в престрелката на 24 септември с ръководената от етнически албанци косовска полиция в доминираното от сърби Северно Косово, при която бяха убити четирима хората.
Следователно и Белград, и Прищина използват предполагаемите сръбски изборни нередности като разменна монета, докато тихо работят за нормализиране на отношенията, което изглежда е един от основните приоритети на САЩ в региона.
В резултат на това сръбската опозиция едва ли ще постигне целите си и анулиране на изборите. Макар да се застъпват за по-бърза интеграция в ЕС, за честни избори, свобода на медиите и върховенство на закона, за някои влиятелни политически сили на Запад, особено в САЩ, стабилитокрацията на Балканите – и особено в Сърбия – изглежда има приоритет пред демокрация.„
---------
Анализът на Никола Микович е публикуван в електронното издание bylinetimes.com
-------------------------------------------------
