Катастрофалната среща на Володимир Зеленски с президента на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Белия дом на 28 февруари изправи западния съюз пред мрачен момент на истината. Като се скара със Зеленски и прекрати военната подкрепа за Украйна, администрацията на Тръмп шокира не само Украйна. Тя също така постави под въпрос някои от основните критерии, които са в основата на трансатлантическите отношения от Втората световна война насам.

В европейските столици настъпи паника. Някои политици и анализатори започнаха да говорят за краха на НАТО и за упадъка на Запада. Те са ужасени от намеренията на САЩ. Дали Вашингтон не планира активно да подкопае дългосрочното съществуване на Украйна като суверенна и свободна държава? Дали Тръмп не се опитва да извърши маневра „Кисинджър наобратно“, като очарова Владимир Путин и го убеди да изостави „брака“ си с китайския лидер Си Дзинпин и да сключи нечестив съюз със САЩ? В трансатлантическото доверие се появи огромна пукнатина. Това е лошо за глобалната мощ на Вашингтон и за имиджа му на доброжелателен хегемон и е изпълнено с катастрофа за трансатлантическото единство и жизнеспособността на НАТО.

Западът има огромни проблеми. Но алиансът и преди е имал силни съмнения и ги е преживявал. И от двете страни на Атлантическия океан има силни аргументи, които все още могат да спасят алианса и да подкрепят силното присъствие на САЩ в Европа и ангажираността на континента. А и самата Европа може да направи много, за да покаже защо Съединените щати са много по-силни с нея, отколкото без нея.

Грешката Минск

В началото на 90-те години на миналия век се чуха гласове за постепенното разпускане на НАТО след разпускането на Варшавския договор. Но въпреки че Русия прие ревизионизма преди две десетилетия, а през 2014 г. присъедини Крим и вкара свои сили в Донбас, НАТО не само оцеля, но и продължи да се разширява. То стана по-силно, по-сплотено и по-голямо и днес разполага с мощна възпираща сила.

Администрацията на Тръмп създаде фундаментален проблем с доверието: за първи път европейските лидери не са сигурни в ангажимента на САЩ към НАТО и не знаят дали американското ръководство ще запази ролята си на лидер в алианса.

Но историята тук е много по-сложна. Важно е да се помни, че Тръмп изигра решаваща роля за боеспособността на Украйна. Украйна успя да отблъсне и да оцелее при пълномащабна руска офанзива през февруари 2022 г., защото САЩ започнаха да ѝ доставят смъртоносни оръжия, като например противотанкови ракети „Джевалин“, още по време на първия мандат на Тръмп. Без „Джавелин“ руснаците биха могли да превземат Киев за броени дни, както беше планирано първоначално. Така че няма да е пресилено да се каже, че Украйна дължи до голяма степен оцеляването си през критичните дни в началото на пролетта на 2022 г. на подкрепата на Белия дом на Тръмп. Защо сега Вашингтон трябва да изостави тази забележителна история на успеха, история на споделена решителност и ангажираност между САЩ и Украйна в защита на суверенните права на една свободна страна?

САЩ също така добре осъзнават опасностите, които крие оставянето на Европа сама с Русия. След анексирането на Крим и въвеждането на руски сили в Източна Украйна през 2014 г. Вашингтон реши да остави конфронтацията с Москва до голяма степен на европейците. Основните инструменти за това бяха т.нар. мински процес - преговори, насочени към разрешаване на ситуацията в Източна Украйна - и Нормандската четворка, или контактната група, представена от Франция, Германия, Русия и Украйна, която заседаваше от 2014 до 2022 г. За съжаление процесът от Минск и нормандският формат се провалиха, а липсата на американско лидерство насърчи руската страна да продължи ескалацията, която завърши с началото на военните действия през февруари 2022 г.

Тези събития много напомнят на ситуацията отпреди 30 години, когато по време на кървавата война в Босна Европа обяви, че „нейният час е ударил“. Той може и да е ударил, но не доведе до нищо. Едва благодарение на активната политическа и военна намеса на Съединените щати войната беше спряна и с подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г. беше постигнат мир.

Нито първата администрация на Тръмп, нито администрацията на Байдън повториха грешката, допусната от Белия дом по времето на Обама през 2014 г.: те не оставиха разрешаването на украинския конфликт на европейците, а решиха сами да поведат изключителни международни усилия в подкрепа на Украйна. Новата администрация на Тръмп отново реши да играе водеща роля, този път за прекратяване на военните действия след 11 години конфликт и след три години брутална и пълномащабна военна конфронтация.

В интерес на Европа е да приветства този стратегически ангажимент на САЩ, който всъщност не позволява на Вашингтон да се отдалечи от Европа и да го насочи към Китай. Но за да успеят, двете страни на Атлантика трябва бързо да преодолеят пропастта на недоверието. Ако това може да бъде направено, следващото голямо предизвикателство ще бъде сключването и изпълнението на споразумение за Украйна, което трябва да бъде жизнеспособно. Преди всичко Украйна трябва да участва в този процес и да бъде уверена, че резултатът ще бъде справедлив и че няма да бъде продадена. Без активното участие на украинците и европейците мирните усилия на администрацията на Тръмп може да се изчерпят, преди да са започнали сериозно. Ето защо в интерес на САЩ е да поправят отношенията си със Зеленски и украинското ръководство възможно най-скоро след сблъсъка в Белия дом на 28 февруари.

Остава ли Америка европейска сила?

Заради напрежението между Вашингтон и Киев Европа може и трябва да играе значителна роля в уравнението на сигурността. Военното присъствие на САЩ в Европа се увеличи през последните години, но то далеч не е равно на стотиците хиляди руски войници в Украйна и западните военни окръзи на Русия. Вашингтон категорично изключва присъствието на американски военни в Украйна. Ето защо администрацията на Тръмп се нуждае от партньори в Европа и тя открито заяви това, като поиска от европейските военни да наложат евентуално споразумение с Украйна. В отговор европейците трябва да покажат достатъчно решителност и да обявят искането си пред Вашингтон, модифицирайки американския лозунг от Войната за независимост: „Никакво данъчно облагане без представителство“. Те трябва да дадат ясно да се разбере, че няма да има военен контингент в Украйна без участието им в мирните преговори. Европа знае едно: сделката, ако се осъществи, не е просто за разделяне на Украйна или за осигуряване на бързо прекратяване на огъня. Става въпрос за траен и сигурен мирен механизъм, за основни проблеми на сигурността за цяла Европа.

Още по-важен въпрос е как да се справим с Русия. Досега от Москва не са постъпвали сигнали за възможни отстъпки. Кремъл очаквано постави максималистични искания и ще бъде много трудно да го накараме да отстъпи. илюзия е да се смята, че траен мир с Русия може да бъде постигнат само чрез фиксиране на линията на съприкосновение в Източна Украйна в споразумение. Русия ще предяви нови, сложни и мащабни искания, включително по въпросите на стратегическата стабилност, военните съоръжения на САЩ в Източна Европа, и ще се превърне в много скъп и ненадежден партньор. Европа и САЩ трябва да се обединят и да се подготвят за дълъг и болезнен процес.

Преди всичко е налице спешна необходимост от нов тип европейско лидерство. За да защитят стратегическите си интереси в областта на сигурността и да възстановят отслабения съюз, европейските сили трябва да демонстрират способност да поемат по-значителна тежест, която ще укрепи колективната сила на съюза. Франция, Германия, Полша и други съседни държави със сходно мислене трябва да стартират мащабна инициатива в областта на отбраната, съсредоточена около основна група държави, които желаят да говорят с един глас по въпросите на сигурността. Такъв „Европейски отбранителен съюз“ (ЕОС) ще взема решения по повечето важни въпроси с активното участие на Обединеното кралство, когато това е възможно. Основните цели биха включвали създаването на консолидиран и единен отбранителен пазар и верига за доставки; съвместно разработване, закупуване и поддръжка на военно оборудване; и съвместно обучение на военния персонал. Франция и Обединеното кралство, като ядрени сили, следва да разгледат различни варианти за по-значителен принос на ЕОС към разширеното възпиране.

Най-добрият и най-елегантен начин администрацията на Тръмп да включи Европа, Украйна и европейските партньори като Турция в мирно споразумение е да възстанови изпитания и истински формат на контактната група, въведен през 90-те години на миналия век, за да насърчи чувството за единство и обща цел под ръководството на САЩ. Бихме могли да напомним на Вашингтон, че трябва да се гордее с този новаторски и успешен дипломатически формат, който е американско изобретение. В Украйна подобен формат би могъл да осигури решаващите съставки, необходими за истинско прекратяване на военните действия.

Преди тридесет години дипломатът Ричард Холбрук написа статия във „Форин афеърс“, озаглавена „Америка - европейска сила“. Заглавието беше без въпросителен знак. Холбрук предвиждаше, че „през ХХІ век Европа ще продължи да се нуждае от активното американско участие, което вече половин век остава необходим компонент на континенталния баланс на силите“. Статията завършва с пророческо твърдение. „Предизвикателствата, които стоят пред нас, са плашещи, а необходимостта да ги посрещнем е ясна. Неуспехът да се справим с тях ще означава едно - много по-висока цена ще трябва да бъде платена по-късно.“ Да, Европа се нуждае от САЩ, за да прекрати окончателно и безвъзвратно военния конфликт в Украйна. Но Америка ще се нуждае от Европа, за да изпълни успешно тази задача. Да се надяваме, че Белият дом на Тръмп ще признае тази реалност. І БГНЕС

--------------

Проф. Волфганг Ишингер, посланик на Германия в САЩ (2001 г.–2006 г.) От 2008 г. до 2022 г. той председателства Мюнхенската конференция по сигурността, а понастоящем е председател на Фондация „Мюнхенска конференция по сигурността“. Неговият анализ е публикуван във „Форин афеърс“.