“За качеството на българското вино може да се говори много. Българското вино е на световно ниво като качество, но в последните години и брашна и държавата не е направила нищо за него.”
Това заяви Йордан Чорбаджийски, търговски директор на Black Sea Gold Pomorie и председател на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България по време на кръгла маса на тема „За качеството на българското вино“, предаде репортер на БГНЕС.
“Няма лицензиран производител, които да не си следи качеството, да не минава анализи, и нещо със субстанции да се появи на пазара. Смея да твърдя, че в много случаи, да не кажа в повечето случаи, нашите български вина са в пъти по-качествени от вносните”, добави Чорбаджийски.
Той призова да се консумира българско вино, но от лицензирани и регистрирани производители.
Венцислав Любенов, регионален мениджър на Вила Юстина, посочи, че в България се произвеждат фантастични вина. “Хората, които произвеждат виното в България, са на изключително високо ниво, професионалисти. Хората, които започнаха през 80-те години, работят и до ден днешен. Проблемът идва защо нашето вино не е конкурентно и защо е скъпо - 4000 лева в момента струва да създадеш 1 декар лозе. За да произведеш качествено грозде, то стъпва на 0,80-1,20 лв. килограма”, уточни той. Според него вносът на вино в страната е неконтролируем.
Андрей Велчев, председател на сдружение „За достъпна и качествена храна“ посочи, че това е четвъртата поредна кръгла маса, която сдружението организира.
“Поводът за кръглата маса не са само сигнали за некачествено вино, но и такова произведени в кутии, което има съмнителни субстанции в себе си, но и темата е, че има все още неотговорени въпроси по темата за самото качеството и процесът на производство.”, обясни той.
Доц. д-р Христо Спасов, ръководител на катедра "Технология на виното и пивото", зам.-ректор „Учебна дейност и академичен състав“ на УХТ посочи: “Университета ни тази година чества 70 години, а самата ни катедра е една от основателките - 73 години откакто има обучение по винарска технология. Може би над 3000-3500 студенти са завършили през всички тези години”, уточни той. Д-р Спасов подчерта, че в техните учебни планове крайъгълен камък е качеството на получаваното вино. “Една от трудностите, която е както на нас като обучаващо звено, така и на производствените звена, е да намерят най-добрия и най-оптималния начин да произведат вино от българските сортове, така че то да бъде конкурентно, но и да бъдат показани най-добрите му страни в състезанието между българските и чуждите звена”, отбеляза той.
Нина Филипова, главен секретар на Изпълнителна агенция по лозата и виното, посочи, че при получен сигнал те провеждат нужните проверки. “Като контролен орган агенцията разполага с две изпитвателни лаборатории. Ако има някакви нарушение, на нарушителите се съставя акт за административно нарушение и съответно понасят своите глоби. Производителите, които са регистрирани, са изпълнителни и спазват правилата. Тези, които искат да произвеждат хубави и качествени вина и да се реализират на пазара, произвеждат превъзходни продукти. Тези, които искат да са извън закона, са нарушителите и основно там има такива, които не са по правилата”, обясни Филипова.
Ангел Джалев от КЗП посочи, че българският потребител следва да бъде информиран, да бъде запознат с качествата и свойствата на храните и напитките, които консумира, за да може да направи информиран избор. Джалев призова българския потребител да подава сигнали, когато се чувства ощетен от качеството на храните или напитките./БГНЕС
