За мен МПО е организация, предназначена да запази нашето наследство, нашето македонско наследство и да обедини всички македонци в нашата диаспора, северноамериканската диаспора, и да уважава етническата принадлежност на другия. Приемаме всички етнически групи, стига хората да имат съзнанието, че са македонци.
Трябва да уважаваме етническата си принадлежност, да уважаваме корените си. И по този начин вече няма да се борим за запазване на нашата идентичност.
Ако МПО не съществува, нашата идентичност в Северна Америка е в опасност. Трябва да запазим тази идентичност. Искам и след 10 поколения да знаят, че имаме български корени. И не искам хората, които знаят кои са, да се срамуват да казват, че са македонски българи.
Това заяви специално за Агенция БГНЕС един от ветераните на Македонската патриотична организация (МПО) Ник Стефанов, бивш член на Централния комитет на МПО и президент на МПО клуб ”Победа” – Торонто, Канада.
Интервюто с един от най-видните членове на МПО бе по време на 101-ия Конгрес на организацията в Кълъмбъс, Охайо.
Ник Стефанов е потомък на македонски българи от Егейска Македония и баща на новоизбрания президент на Македонската патриотична организация Матю Стефанов.
„Моят "Дедо" от страната на баща ми е от района на Ресен. Селото е Кушия“, започна разказа за личната история на рода си Ник Стефанов. „Той дошъл в Америка през 1917 г. Всъщност в Америка именно той дошъл първи. Останал шест месеца и след това отишъл в Торонто. Един ден го питах: „Дедо, защо напусна Америка и дойде в Канада?“ Той отвърна, че през 1917 г. настъпила „червената заплаха“. Комунистическият Съветски съюз. И каза, че ако си имал славянско име, хвърляли камъни по теб в Америка. Затова казваше: „Когато отидох в Канада, там просто хвърляха яйца. Не болеше толкова!“, продължи с доза шега Стефанов.
Така дядо му останал в Торонто. Баба му и баща му заминали при него малко по-късно.
„Родът ми по майчина линия са от Беломорска Македония, село Въмбел, Костурско“, продължи Стефанов разказа си. „Моят Дедо дезертира, след като го взели наборник в гръцката армия. И той трябвало да дезертира от армията. Избягал и дошъл в Канада. С идеята да доведе жена си и децата си след това. Но било много трудно. Междувременно баба ми починала, всъщност доста млада. И майка ми и нейните братя са отгледани от техните баби и дядовци. Чак като поотраснали, дядо ми най-накрая успял да ги вземе в Канада. Те идват при него през 1947 г. И после родителите ми се женят и историята продължава“.
Разказът на Ник Стефанов отвежда към връзката на рода му с МПО и неговите първи срещи с организацията.
„Дядо ми… всъщност и двамата ми дядовци не са били членове на МПО, но знаеха, че са македонски българи. А дядо ми, от страна на баща ми, е основател на Македоно-българската източно-православна църква "Свети Георги" в Торонто. И името му е на плочата на ктиторите на църквата. И другият ми Дедо не беше член на МПО, но пък обичаше да чете вестник "Трибуна" (главният печатен орган на МПО – вестник „Македонска трибуна – бел. ред.), защото всичко беше на български. И това беше единственият вестник, който четеше. Излизаше веднъж месечно и той все го чакаше. И всичките си новини научаваше само от "Трибуна", абсолютно всичко. И така, именно от тях научих, че имаме български корени. Те не се наричаха македонски българи. Наричаха се македонци. Но винаги обясняваха, че имаме български корени“, продължи с историята си МПО ветеранът.
Запознаването на младия Ник с МПО започва, когато той вижда снимки от старите дни на конгресите в църквата, където са окачени. Но той все още няма представа какво е МПО.
„Не ме интересуваше. Бях още твърде млад“, обясни 72- годишният член на организацията.
Тук в разговора се намесва една част от историята, която предизвиква тъга сред нейните членове.
„Когато влязох в университета, в нашата църква "Свети Георги" се случи разкол“, спомня си Стефанов.
През 1963 г. сред македоно-българската емиграция избухва драматичен вътрешно-общностен конфликт. От 1964 г. значителна част от диаспората напуска лоното на Българската православна църква, отхвърляйки върховенството на Светия синод в София над част от православните енории в САЩ и Канада и преминавайки в диоцеза на т. н. Руска православна църква зад граница. На практика сред македоно-българската общност в задокеанския свят настъпва църковен разкол.
„Нашият свещеник, отец Васил Михайлов, който беше свещеникът-ктитор на „Свети Георги“ беше прогонен от църквата. В началото на 70-те мисля, че беше. Но го прогониха хора, повече македонци, а не българо-македонци. И имаше един човек и досега ясно го виждам – не помня имена, но сякаш и сега е пред мен… Ние си бяхме църквата на МПО. Всички бяха от МПО. Но той беше от противниците. И в общи линии той накара църковното настоятелство да се отърве от нашия свещеник. Родителите ми ходеха редовно в „Свети Георги“. Аз ходех в „Свети Георги“. Но когато изгониха нашия свещеник, аз, като младеж, като млад студент, си помислих: „Не, не, не, трябва да го последваме. Та той ме е кръщавал. Той е погребал баба ми и дядо ми. Той е венчал родителите ми. Накрая венча и мен. И така - просто си помислих: „Не, ние ще го последваме. Трябва да сме лоялни към него.“
Тогава, той направи среща и покани само млади хора. И успя да ме убеди, така че отидох при родителите си и казах: „Трябва да го направим. Трябва да последваме свещеника и да съградим нова църква.“ Отначало те се опъваха. Казаха: “Не, виж, дядо ти е основал тази църква. Тя пак си е македоно-българска църква.“ Аз им отвърнах: „Но вижте само как се отнесоха с него!“ И добавих: „Аз отивам! Останете си тук, ако искате, но после ще се срамувате, че синът ви е отишъл!“ И тъй, те ме последваха“, така продължи разказа си темпераментно Стефанов.
Когато отец Васил Михайлов свиква споменатата среща, на нея Ник Стефанов се запознава с Лари Королов - историк, филолог, активист на МПО и бивш главен редактор на „Македонска трибуна“. По майчина линия Королов е родственик с македонските воеводи Никола Кузинчев и Лазар Поптрайков. Королов е автор на научни публикации за костурския говор. Книгата му за село Дреновени, Костурско, откъдето произлиза неговият род по бащина и по майчина линия, помага за разбирането на историята, етнологията и езика на най-югозападните части от Македония. Отразена е също дейността на Българската екзархия и ВМОРО, събития като Илинденско-Преображенското въстание, както и гръцкото управление в периода 1912 - 1950 година. Лари Королов е член на Централния комитет на Македонската патриотична организация в периода 2010 – 2014 година. Удостоен е с най-високото отличие на Министерството на външните работи на Република България, „Златна лаврова клонка“, за своята „дългогодишна дейност и принос за опазване на българския характер на Македонската патриотична организация, за укрепване на националната и културна идентичност на българската емиграция в Канада“.
„Не познавах лично Лари дотогава. Бях го виждал в църквата. Срещнах го там. Именно той ме привлече в МПО“, спомня си Стефанов. „Говорихме за македонската история, за българските корени и той ме запозна с подробностите, които не знаех. Бях твърде млад. Бабите и дядовците ми починаха, преди да порасна достатъчно, за да знам наистина какви въпроси да задавам. Но Лари знаеше въпросите и знаеше всички отговори. Дължа му го, че съм в МПО и за това, че вярвам в това, в което вярвам сега по отношение на нашите български корени. Той изигра голяма роля за това. И така – започнах да ходя по конгреси. Присъединих се към Уай Ем Пи О (YMPO), нещо като младежката група на организацията. Четях много и в края на 70-те години нашата група, младежката организация - YMPO „Асен Аврамов“, така се казваше, започнахме да издаваме „Шо става“ („Какво става“) – нещо като списание, но по-скоро малка книжка, и я правехме всеки месец“.
Така младият Ник започва да прави проучвания и да пише статии „срещу гърците, срещу сърбите, да промотира българско-македонската идентичност“. Лари е редактор, а Ник – сътрудник със своите статии.
„Това още повече ме запали, затова започнах да правя още повече проучвания. Важни проучвания. В тях демонизирах етническите македонци – направо много лош, лош, лош. Такъв бях преди“, призна откровено Стефанов.
„С течение на времето обаче, и с напредването на възрастта, сега съм на 72, изведнъж започнах да мисля по различен начин. Започнах да си мисля… Всички тези борби… Всички тези поколения ги няма вече. Поколенията сега, дори сред сънародниците ни, се женят и се смесват се с канадци и американци, и идентичността се размива. Наричат се просто „македонци“ и никога не споменават за българските корени. Докато преди казваха „аз съм българо-македонец“ или казваха „аз съм македонец“. И, да, това е тъжно, разбира се. Това ме тревожи. Тогава си помислих: „Колко сме се борили с тях. Колко се опитвахме да докажем, че ние сме прави, а те грешат.“ А всъщност от това губим. Погледнах числата на МПО как постоянно намаляват по време на моя живот само. От времето, когато започнах, до сега, до последния конгрес сега, това е нищо! Преди сесиите не бяха от 9:00 до 12:00 часа, както правим сега по принцип. Те бяха от… ще ви дам точен пример - Чикагската конвенция от 1973 г., сесията започваше в събота сутринта и приключваше в понеделник вечерта.
Всеки ден спорехме, предлагахме идеи, но аргументите не бяха против, разбирате ли, етнически срещу България или българите. Всички бяха българо-македонци и беше по-скоро заради егото. Аз да съм по-добре представен от теб. Такива неща. Но имаше страст“, разпалено продължи разказа си Ник Стефанов.
„Мисля че целта на МПО е да запази нашето наследство и нашата идентичност с български корени“, увери дългогодишният член на организацията.
И продължи с горчивина.
„Напоследък не се справяме добре с тази задача, и то от доста време. Защото, когато Тито дойде на власт и те създадоха този нов език и т.н., ние постъпихме правилно. Оспорихме го. Опитахме се да обясним, че не е подходящо, че не е правилно. И нашите хора на всеки конгрес повдигаха този въпрос и постоянно атакувахме другата страна, че се опитва да унищожи нашата идентичност. И продължавахме и продължавахме, и продължавахме да го правим, и това беше благородна кауза, за нещо добро. Но накрая спряхме да осъзнаваме, всъщност трябваше да започнем да осъзнаваме по-рано, че тази идентичност няма да изчезне. Тя е тук. И така, вместо да се опитваме да я унищожим или опитвайки се да я унищожим в първоначална си реакция, беше добра идея. Но проблемът е, че тя си остана, а пък МПО започна да умира“.
По думите на Ник Стефанов, в момента в организацията членуват „около 272 души или нещо подобно“. Това според него е изключително малък брой в сравнение с предишния мащаб на организацията, когато е имала „стотици клубове и хиляди членове“.
„Не сме това, което бяхме. Ние бяхме голяма организация, обединяваща цялата диаспора“, припомни той.
На въпрос на БГНЕС какво се промени, Ник Стефанов отговори: „Е, организацията не се промени. Винаги е била за обединяване на всички македонци. Това, което се промени, е Тито и етническата македонска идентичност. И така, ние се борихме да запазим нашата идентичност, за да не бъдем унищожени от тяхната идентичност. Проблемът е, че тази битка продължаваше и продължаваше, и продължаваше, и продължаваше. И, знаете ли, в ранните години нямахме никого, нямахме етнически македонци в Северна Америка. Те дойдоха след Тито, когато той им разреши да емигрират. Преди това всички сме били македонски българи. Но когато са дошли етническите македонци, те започнали да строят своите етнически македонски църкви, да създават свои организации. И някои от нашите хора, когато видели, че тези хора са тук и няма да си тръгнат, вярвам, че са започнали да си мислят: „Уморихме се да приемаме всяка идентичност. Ние приемаме всяка нова етничност. Приемаме гръцките македонци в нашия устав. Приемаме влашките македонци. Приемаме евреите. Това, което се е случило, е че в края на краищата им писнало от това. И си казали: “Ама ние нападаме собствената си кръв - въпреки че те не мислят, че сме сродни, ние ги нападаме. Уморени сме от това.“ И така се отказали от МПО. Клубът бил разформирован“.
Основният проблем за намаляването на членовете в миналото според потомъкът на македонски българи е, че тези с български корени почти се срамували от това.
„И така някак забравиха българските си корени“, обясни той.
Но той приема за своя мисия тези хора да бъдат върнати в редиците на организацията.
„Нека върнем тези хора. Да си ги върнем, защото знаят, че са българи. Имат български корени. Проблемът е, че те не искат. Но ако кажем: „Ще приемем и етническите македонци като македонци, ако те ни приемат, тези хора ще се върнат. Вярвам, че е така. Наистина го вярвам. Това е моята позиция“, разпалено заяви Стефанов. „И вярвам, че можем да върнем тези хора. Можем да ги върнем“.
Увереността си Ник подкрепи с пример от своята дейност като председател на настоятелството на „Света Троица" - македоно-българската източноправославна църква в Торонто.
„Там дават обяд за възрастни хора в четвъртък. И аз съм ходил няколко пъти. Разговарям с хората там и им казвам, че съм от МПО и съм председател на настоятелството на „Света Троица". И те знаят. И нямат нищо против. Приятелски настроени са. И казват: „О, да, да, да! И ние ходехме в „Свети Георги“. И те знаят, че са българи. Просто не го казват. И си мисля, че в Северна Америка и диаспората имаме много хора като тези. Повече отколкото има МПО. Голям брой“.
„Както казах в речта си на срещата тук, тези хора се умориха да нападат членовете на собствените си семейства, които сега са „етнически македонци“. И ние губехме битката“, продължи Ник Стефанов. „Но всички сме едно. Това, което казвам, моята идея е да им протегнем ръка и да ги припознаем и ако те ни припознаят, ще се обединим. Но не просто да се обединим. Трябва да разберем, че имаме една и съща обща история. Не можеш да отречеш историята. Не можеш да отречеш истината. Така че идеята ми е да спечелим уважението им. Спечелих уважението на хората в „Свети Климент“. Както когато бях на този обяд, например, също. Сега мога да водя искрени дискусии с тях за нашите български корени. И те ще кажат: „Да, да, да, прав си. Дядо ми ми разказваше същото!“ Ще започнат и те да говорят същото. Преди не го казваха, преди бяхме всеки за своето – ето така (раздалечи ръцете си Ник). А сега - по-скоро сме заедно – ето така (тук Ник събира ръце една до друга).
За него „истината има значение“, но начинът за доказването ѝ не е в противопоставянето.
„Противопоставянето не е обединило никого. Протягането на ръка може да ни обедини. И след като ни се доверят, ще се вслушват повече в това, което казваме. Защото сега те не чуват никого и нищо. Видях това и тук, на тази среща. Един от хората тук почти ме накара да си изпусна нервите. Той нападаше с думите: „Вие сте зли! Вие сте измамници! Вие се опитвате да промените нашата идентичност!“ Не, не, аз не се опитвам да променя нищо. Опитвам се да запазя нашата истинска същност. Не искам децата ми да станат просто „македонци“ и да си отидат и да не разберат връзката ни с България. Мисля, че е наистина важно“.
Важността на българо-македонските връзки Ник Стефанов вижда и в това, че „Македония има нужда от България, за да влезе в Европейския съюз“.
„Говорих с хора, когато отидох във Вардарска Македония. Разговарям например с нашия туристически агент. Той е съгласен с това, което казвам. Той ми каза, България ни е нужна. Той не казва, че е българо-македонец, той казва, че е етнически македонец. Но той казва: „Знаете ли, ходих на училище в България, защото училищата бяха по-добри там!“ И добавя: „България ни трябва“. Той иска да е в Европейския съюз. Той знае, че имаме нужда от Европейския съюз. И каза: „България ще ни помогне. Имаме нужда от тяхната подкрепа!“ И ето, той говореше като мен. Бях изненадан. После се срещнахме с бивш външен министър. Не мога да си спомня името му в момента. Но той беше в първото правителство на независима Македония. Той също бе съгласен с нас! Всъщност той беше уволнен заради това. Той каза: „По същество тази омраза към България няма да ни доведе до никъде. Ние дори няма да оцелеем. Трябва да уредим въпроса с България!“ Така че и той се съгласи с мен. Мисля, че има голяма група хора и в двете страни, които ще трябва да се разберат“. Това е твърдата позиция на ерудита по въпроса.
„А за да оцелее, Македония трябва да е в Европейския съюз. Няма съмнение за това в съзнанието ми“, добави той.
Според него в Северна Македония трябва да се съобразят с това, „което са били помолени да направят“. „Екстремистите това не ги вълнува в момента. Но ако можем, ние трябва да обединим нашата диаспора и да се съгласим, че Европейският съюз е важен, а аз мисля, че можем. Искрено вярвам, че можем да направим това. МПО все още има роля за в бъдеще. Ние можем да бъдем мощен глас като група за натиск върху двете правителства, за да постигнат споразумение. А някои казват, че това е невъзможно - това никога няма да се случи. Знаете ли, за референдума за гърците - за промяната на името на Македония - етническите македонски групи в Северна Америка казваха на хората: „не гласувайте, не гласувайте, не гласувайте“. И те не гласуваха. Те не участваха. И какво стана? Хората, които гласуваха, казаха: „Да, сменете името!“ И правителството се задейства по тяхната воля. Но при нас – те имаха власт и попречиха на мнозинството от хората да гласуват. Това е лоша сила. Така че, ако имахме обединена диаспора, може би щяхме да имаме власт и да разрешим различията и на двете места. И не казвам, че България е причината. Казвам, че етническите спорове, започнали от Северна Македония, без съмнение. Но тъй като насилието и всички тези подобни неща ескалираха в омраза, в език на омразата, той се засили в Северна Македония. Само че има хора, които реагират и в България, като казват: „Да правим същото, което правят и те!“ И докато това се случва, никога няма да разрешим спора. А аз искам мир. Аз искам спокойствие. Аз съм горд човек“.
Тук Ник Стефанов разказа за посещението си в България миналата година по повод покана за конференция.
„Изнесох реч. И в речта си казах, че трябва да се помирим някой ден. Не съм променил позицията си. Затова я казах отново там. Но, знаете ли, в България се чувствах като у дома си. Бях там пет дни. Честен кръст, в София се чувствах като у дома си! Бях на обиколка и в Македония през юли тази година. Там също се чувствах като у дома си!“, сподели сърцато ветеранът.
„Бедата с България е, че навремето не бяхме много важни. Ние не бяхме важни през Студената война. И през 30-40-те години на миналия век не бяхме важни за България. Иван Михайлов беше беглец спомняте си. Тъжна работа. Когато Светослав ми протегна ръка (генералният консул на България в САЩ Светослав Станков) миналата година и ме покани да дойда в София за тази конференция, се почувствах добре. Имах чувството, че ето, сега можем да направим нещо положително! Чувствах се много добре“, продължи спомена си Стефанов.
Относно важността на дигитализацията на архива на Македонската патриотична организация – въпрос, дискутиран от години поради важността на запазване на документите, книгите и архивните кадри от историческата дейност на МПО - Ник Стефанов смята, че достъпът им до колкото се може повече хора е от изключително значение.
„Нашите архиви са невероятни. Те наистина говорят за нашата история и връзките ни с България, затова как сме създали организацията и как сме започнали. И е много важно тези архиви да бъдат достъпни за хората в бъдеще, за да си спомнят кои сме ние точно. За мен е много важно всички да знаят и да помнят, че ние сме македонски българи.
БГНЕС: За да видим истинската история?
„Да, да видим истинската история, разбира се“, отвърна Ник. „Всичко е в тях, всичко е там. И знаете ли, дори хора, които се наричат само „македонци“, и са посещавали този архив, след това изразяват задоволството си, че са го видели. Лично съм се срещал с такива. Но хората, които са извън Македония... има един блогър, който прави блогове за Македония. Той не точно критикува, а е по-скоро по-малко приятелски настроен към идентичността на македонските българи. Той отиде да види архива и след това говорих с него. Казвам му: „Какво мислиш за архива?“ - харесало му! Каза ми: „Нямам нищо против за… книгата "Песни" от... кои бяха двамата братя? „Български народни песни“ или нещо такова. Той каза: „Нямам проблем да използвам думите „български народни песни“, защото знам, че нашите хора са се идентифицирали с България навремето“. За него да признае това беше голям скок. Защото повечето хора, които са тук, на конгреса, не признават нищо подобно“.
Тук в разговора възниква въпросът за македонизма и дали достигането на реалните исторически факти до обществеността ще му повлияе.
„Не мисля, че това ще сложи край на македонизма. Мисля, че македонизмът е донякъде на наша страна. Както ви казах, ние сме лоялни и към Македония, и към България. Сложно е... Но мисля, че македонизмът не може да се основава на омраза. Ще се основава на разума, и на слушането, и на признаването, че нашата история е същата. Историята се промени. Това се промени през 1913 г., когато разделиха Македония. Историите след това са различни. Няма съмнение в това. Но преди това те бяха едно и също. И знам, че можем да убедим тези хора от българо-македонски семейства от миналото да разберат това. И това е първото, от което трябва да започнем. Че имаме обща история. Сега дори не си го признават. Ще кажат Александър Велики, бла, бла, бла. Не! Мисля, че можем да накараме тези хора да разберат това. Тези, които не искат да разберат, няма да разберат. Но вярвам, че мнозинството в Северна Америка ще разберат“. Това бе категоричното мнение на Ник Стефанов по този спорен въпрос.
„В миналото и преди сме имали хора, които са идвали с моята идея, но основното е било „да забравим българина, просто да кажем, че сме македонци“. Не! Но тази идея се появи на един конгрес преди много време. И познайте какво се случи? Гласуваха против. Тази идея не им хареса. Тоест, не се получи. Идеята ми е същата – правим това, за да запазим това, което сме като българо-македонци. Това е разликата. И затова мисля, че може да проработи“, уверен е той.
„Мисля, че можем да опитаме. Не боли да опитаме!“, призова Ник.
И предложи своя формула за успех.
„Трябва най-напред да започнем да се чуваме. Ние не се чуваме! Толкова сме разделени, просто си обръщаме гръб един на друг! А това е грешно. Грешно е. Така до никъде не стигаме. До никъде“, категоричен е той.
В края на разговора с БГНЕС Ник Стефанов разкри своята визия за бъдещето на Македонската патриотична организация.
„Моята визия се състои основно в това - да приемем всички македонци. Всички хора с македонско съзнание. Но да уважаваме етническата си принадлежност, да уважаваме корените си. И по този начин вече няма да трябва да се борим за запазване на нашата идентичност. Идентичността ни ще бъде запазена. Тогава можем да работим за осигуряване..., да оказваме влияние върху мирните отношения между българи и македонци. И да се сближим още повече. И да укрепим вярата на хората, които искат да си признаят, че имаме български корени. Можем да увеличим този брой много. Мисля, че това е нашата работа. По този начин ние ще почетем и миналото, някой го каза на срещата: „Почитайте миналото, но вървете към бъдещето“. Но не можете да игнорирате миналото“.
Той свърза тези призиви и с мисията на самата организация, отправяйки сериозни предупреждения, ако не върви по пътя, начертан от тях.
„Стигнахме само до осем клуба... , сега са вече девет, увеличихме се с един на този конгрес. Но ако следваме тази тенденция, скоро няма да съществуваме! А ако не съществуваме, нашата идентичност в Северна Америка ще умре. Това го знам със сигурност! Трябва да запазим тази идентичност. А за мен това е лично – касае моето семейство! Искам след 10 поколения да знаят, че имаме български корени. Това е. Това е всичко, което искам“.
„Моята отговорност е към децата и внуците ми. Искам да помнят нашите корени, а нашите корени са българо-македонски. Но искам да уважават и другата страна. Добре е, че те го правят. Много хора от моето семейство, моето голямо семейство, сега ходят в македонската църква. И просто се наричат македонци. Това е истината“, призна Ник Стефанов.
Той си спомни казаното от него в София при гостуването си преди година.
„Спомням си, че ми взеха интервю за една телевизия в София преди година. Тогава им казах: „Аз съм горд българин, но съм патриотичен македонец“. А всъщност аз съм и двете. Не съм българин, не съм македонец - аз съм македонски българин“.
Краят на разговора Ник Стефанов постави с думите: „Не искам критики. Не искам да бъда критикуван за това какъв съм. Това е всичко. И не искам хората, които знаят кои са, да се срамуват да казват, че са македонски българи. Това е!“ /БГНЕС
