„Тогава, когато човекът в ролята на агресор се усеща по-силен и безнаказан, тогава, когато знае, че няма да има тежки последствия за него, именно това е точката на пречупване, и агресията може да продължи в много неприятна и тежка посока. Един субект разбира себе си за ненаказуем, когато няма ясно поставени граници, когато няма ясна формулировка кое е правилно и кое не е. Жертвите късно разбират, че са обект на тормоз и агресия. Всеки, който се чувства дискомфортно, да се запита какво може да се направи и да се промени, за да може комфортът и спокойствието отново да бъдат част от живота му“. Това заяви в интервю за БГНЕС психологът Доника Боримечкова.
„През последните месеци и години ставаме свидетели на изключително крайни прояви на насилие, на агресия. Освен случаите, които взривиха общественото мнение последните няколко седмици, ставаме свидетели на една крайно неприемлива агресия по улиците, по пътищата, между шофьорите, от деца към деца, от възрастни към деца и обратното. Агресията се радикализира, когато няма граници, законови разпоредби и норми, които да гарантират, че извършителят на което и да е насилие може да претърпи санкция”, смята психологът.
Доника Боримечкова обясни, че хората, които биват агресори, се чувстват застрашени, когато има опасност от нарушение на авторитета им. “Тъй като липсват и ясно очертани граници, тези хора проявяват агресивни действия и доста често се стига до крайни прояви на насилие”, каза психологът. Тя подчерта, че трудно бихме определили радикализацията на насилието само между мъжкия и женския пол и еманципацията на жените. „Бих обърнала внимание, че насилието във всякакви форми е нормализирано в нашето общество. Ставаме все по-често свидетели на вербална агресия, към която никой не проявява никаква реакция. Ставаме свидетели на много груби изказвания от страна на политически личности без да има реакции, и тук говорим само за вербалната агресия, която е първата стъпка към всичко следващо“, обясни Боримечкова.
Един субект разбира себе си за ненаказуем, когато няма ясно поставени граници, когато няма ясна формулировка кое е правилно и кое не е. "Това правилно, неправилно, погрешно или не, се въвежда чрез т.н. бащина метафора, която за съжаление, в условията на упадъчен патриархат, е много трудно да бъде уловено и да бъде използвано от хората“, коментира специалистът.
Психологът подчерта, че при агресивна проява освен жертва и насилник, то имаме и свидетели. „Насилникът е човекът, който отнема изконни права, жертвата е тази, която понася пасивно случващото се, много често и жертвата изпитва чувство на вина, че е изпаднала в тази ситуация, и мълчи, защото смята, че заслужава това, което изтърпява. Тук вече идва ролята на свидетелите, които трябва да кажат „Не! Това не е нормално, това е неприемливо“. Те трябва да вдигнат телефона и да поискат помощ“, смята Доника Боримечкова.
Психологът призова българското общество да бъде нетолерантно към каквато и да било проява на агресия независимо колкото незначителна е тя.
„Обидната дума към шофьора в съседство сутринта също е акт на насилие и това не е допустимо и не е приемливо. Това е нещото, което на първо място трябва да държим в ума си, което е отговорно за насилието в обществото ни. На второ място, апелирам към свидетелите, тези които виждат и наблюдават подобни ситуации. Много е важно да се подкрепи жертвата и ясно да й се даде индикация, че тя не носи отговорност и вина и, че трябва да потърси помощ за себе си. Към жертвите, те трудно или късно разбират, че са обект на тормоз и агресия, така че към всеки, който се чувства по някакъв начин дискомфортно, най-добрият съвет е да се запита какво може да се направи и да се промени, за да може комфортът и спокойствието отново да бъдат част от живота му“, заяви психологът Доника Боримечкова. /БГНЕС
