Глобалните кризи, предизвикани от пандемията и войната в Украйна, се превърнаха в катализатор на възхода на европейската крайна десница в Европа. Този процес може да продължи и през 2024 г. и да окаже влияние върху вътрешната и външната политика на България.
Един, дори и не толкова задълбочен, исторически анализ би ни показал, че периодите на политически, социални и икономически сътресения, представляват отлична почва за разцвета на радикални движения. Това ясно се вижда в годините след Първата световна война, когато в опустошената от 4-годишни сражения Европа се зараждат прототипите на съвременната крайна десница – фашизмът и националсоциализмът.
Пандемията и войната в Украйна поставиха на изпитание устоите на либералната демокрация в европейските общества. Усещането за депривация и несигурност, съчетани с икономическите трудности дадоха тласък за нов възход на крайната десница в Европа.
Макар и да не разполагаме с общоприета дефиниция за това какво е крайнодясна партия, анализът на съществуващата литература ще ни доведе до извода, че това политическо семейство има три основни характеристики: нативизъм (приоритизиране на местната, автохтонна група и липса на толеранс към представители на различни расови, религиозни и сексуални малцинства), авторитаризъм (отричане на фундаменти на либералната демокрация като равните права на гражданите) и популизъм (реторика разделяща обществата на „добър народ“ и „егоистични елити“).
Тези идеологически характеристики могат да бъдат много ясно забелязани в редица европейски партии, които през последните две години постигнаха добри изборни резултати, а някои от тях станаха част от изпълнителната власт в страните си. Тази тенденция повдига въпроси като: Може ли крайната десница да завладее сърцето на Европа? Как тази крайнодясна вълна би повлияла на политическите процеси в България?
Предвестници на бурята
Веднага след началото на войната в Украйна, в Европа започнаха да се забелязват първите предвестници на разцвета на десния радикализъм. На първо място трябва да се отбележи победата на Виктор Орбан в Унгария, известен със своя национализъм, противопоставяне на миграцията и ЛГБТИ и тесни връзки с режима на Владимир Путин. Макар и целият политически спектър да беше обединен в усилията си да сложи край на 12-годишната власт на „Фидес“ (партията на Орбан), все пак тя успя да спечели мнозинство в унгарския парламент.
И въпреки че Орбан съумя да се справи с едно доста широко обединение от политически субекти, победата му не изглежда толкова впечатляваща в сравнение с тази, която „Италиански братя“ на Джорджа Мелони постигна на Апенините. След като на предишните парламентарни избори „Италиански братя“ едва бяха спечелили депутатски места, през 2022 г., партията успя да излезе на първо място с 26%. Не само, че спечели изборите, но Мелони успя да сформира правителство с „Лига“ на Матео Салвини и „Форца Италия“ на Силвио Берлускони.
„Да на нормалното семейство, не на ЛГБТ лобито, да на сексуалната идентичност, не на джендър идеологията... не на ислямисткото насилие, да на сигурните граници, не на масовата миграция... не на големите международни финанси... не на бюрократите от Брюксел!“, заяви през 2021 г. в Испания Джорджа Мелони.
Подобно изказване достатъчно красноречиво говори за профила на партийния лидер, който както се вижда се вписва напълно във вече изложените параметри на крайнодясната идеология. Към това трябва да се добави, че настоящият италиански премиер започва кариерата си в считаното за неофашистко Италианско социално движение. Именно там, тогавашната 19-годишна активистка заявява:
„Мисля, че Мусолини е бил добър политик. Всичко, което правеше, правеше за Италия. През последните 50 години не сме имали такива политици“.
Макар и не толкова голям колкото в Италия, но крайната десница отбеляза успех и в друга страна-основателка на ЕС – Франция. На президентските избори, подобно на тези през 2017 г., лидерът на „Националния фронт“ остана втора, губейки от президента Еманюел Макрон. Този път обаче разликата на балотажа беше доста по-малка, отколкото 5 години по-рано. Този тренд повдига въпроса затова какво би се случило на следващите избори през 2027 г., когато Еманюел Макрон няма да има право да се кандидатира. Ще има ли Франция своя първи крайнодесен държавен глава?
Триумф в сърцето на Европа
Силните резултати на „Италиански братя“ и „Националния фронт“ не са единствените в страните-основателки на ЕС.
На парламентарните избори на 22 ноември „Партията на свободата“ в Нидерландия, предвождана от Герт Вилдерс, успя да спечели първото място и към момента се опитва да състави правителство. В същото време сайтът Europe Elects (който обобщава данни от различни европейски социологически агенции) показва, че в Белгия крайнодясната партия „Фламандски интерес“ към момента оглавява социологическите проучвания, като 27,5 % от респондентите твърдят, че ще подкрепят партията.
Впечатляващ е ръстът на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която по отличен начин успява да се възползва от ниския рейтинг, с който се ползва правителството на Олаф Шолц. Данните на Europe Elects сочат, че към този момент партията печели 22% от вота на участниците в електоралните сондажи, което би ѝ отредило второ място на следващите избори, с уговорката, че до тях има още доста време и политическият пейзаж в Германия може да претърпи още промени, в различни насоки.
Тези резултати не означават, че крайната десница със сигурност ще бъде част от изпълнителната власт в тези 3 страни, но въпреки това са показателни за радикализацията в настроенията на обществата, които представляват фундамента на ЕС и които до голяма степен определят посоката на развитие на блока.
Как подобна конюнктура би се отразила на България?
Освен победата в Нидерландия, друга партия, подвизаваща се под името „Партия на свободата“ е на челно място в социологическите проучвания в Австрия. Ако в двете страни крайната десница успее да си осигури участие в изпълнителната власт, то това биха били лоши новини за българските амбиции за Шенген. Антимигрантски партии на власт, в единствените страни, които ни спират за Шенген, едва ли са добри новини за страна, разположен на „Балканския маршрут“, по който мигрантите от Близкия изток влизат в Европа.
Много важно събитие, не само за България, но и за цяла Европа ще бъдат президентските избори в САЩ през 2024 г., тъй като имаме всички основания да твърдим, че в Републиканската партия има определени сегменти, които също могат да бъдат определени като крайнодесни. Самият основен републикански кандидат и бивш президент Доналд Тръмп има политически позиции много сходни с тези на лидери като Мелони, Орбан и Вилдерс. Една евентуална победа на Тръмп би могла да има сериозен отзвук отвъд Атлантика и да даде нов импулс на вече надигналата се крайнодясна вълна. В тази връзка и опирайки се на факта, че в българския парламент има партия, която определено може да бъде квалифицира като принадлежаща към разглежданото политическо семейство, би трябвало да си зададем един много важен въпрос: една евентуална републиканска победа може ли да направи крайната десница в България „приемлив участник“ в изпълнителната власт?
Отговорът трябва да се опира на две обстоятелства. Първото е, че крайната десница в България се радва на добри постижения на последните няколко избора за Народно събрание. Второто е, че при предишния републикански мандат в САЩ, в управлението в България отново участваха партии, които ако не като крайнодесни, то могат да бъдат определени като такива с твърд консервативен уклон. И големият въпрос е как такъв успех на крайната десница в България би повлияла на стратегическите приоритети на страната? За съжаление само осъществяването на този сценарий може да даде правилния отговор на този важен въпрос. /БГНЕС
-------------
Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС.
