ФТ: Дилемата около прехвърлянето на руски активи на Украйна

Лорънс Трайб, известен американски учен в областта на конституционното право, неведнъж е попадал в заглавията на вестниците заради работата си по значими правни решения по въпроси като президентската кампания на Доналд Тръмп и тавана на дълга на САЩ.

Най-сетне той отново разбуни общественото пространство, но този път по темата Украйна. Точно когато украинският президент Володимир Зеленски търсеше подкрепа от Общото събрание на ООН, Трайб е съавтор на правно становище от 187 страници, в което призовава западните съюзници да предоставят на Украйна около 300 млрд. долара руски държавни активи, които бяха замразени миналата година.

На пръв поглед това е лоша идея: Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, заяви миналата година, че прехвърлянето на активите би било незаконно според американското законодателство, а някои юристи смятат, че то води към нарушаване на така наречения „суверенен имунитет“.

Но в четвъртък Йелън неочаквано смекчи позицията си, като изрази подкрепа за европейско предложение за прехвърляне на печалбите от руските активи - около 3 млрд. долара годишно - за възстановяване на Украйна. Трайб призовава Йелън да отиде по-далеч: той настоява, че американският Закон за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г. би позволил на Запада да прехвърли на Украйна целите 300 млрд. долара.

Трайб също така предполага, че има международен прецедент и право, които подкрепят този ход. Както се отбелязва в доклада му: „Би било жестока ирония да се откаже на Украйна отпускането на средствата, от които тя се нуждае, позовавайки се на зачитането на руския „суверенитет“ и „правата на собственост“, докато Русия е решила да пренебрегне подобни права на украинския народ“.

Този аргумент се подкрепя от двупартийна група видни американски личности, като републиканеца Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, и демократа Лорънс Съмърс, бивш финансов министър на САЩ. Последният заяви наскоро пред Бен Стийл, икономист в Съвета за международни отношения, че „има много прецеденти за това“.

Не е изненадващо, че украинското правителство е съгласно с това и търси творчески начини да преодолее техническите и правните пречки. Например по време на посещението си в Киев миналия месец чух Ростислав Шурма, заместник-началник на кабинета на Зеленски, да предлага секюритизация, т.е. използване на тези активи за издаване на облигации за възстановяване на Украйна, или използване на руските активи като капитал за покриване на загуби за намаляване на риска от международните инвестиции в Украйна. „Тези пари ни трябват сега“, добави Шурма, като отбеляза, че според тях секюритизацията би била по-ефективна в помощ на Украйна, отколкото простото прехвърляне на средства.

Дали това е добра идея? Аз, както и мнозина, имам своите съмнения. Лично аз горещо подкрепям Украйна в нейната борба (включително и защото сам изпитах бруталността на руския империализъм, когато живях в Съветския съюз). Така че имам силен морален аргумент в полза на използването на руските активи за Украйна. Освен това има съществени политически и икономически причини да се възползваме от замразените активи на Русия: според последните оценки възстановяването на Украйна ще струва поне 400 милиарда долара и западните данъкоплатци може да се разбунтуват, ако им се предложи да поемат тези разходи. Днешните политически търкания в Полша относно износа на украинско зърно са предвестник на потенциална негативна реакция на избирателите.

Но виждам и практически недостатъци на този ход. Един от проблемите, както ми каза Стийл тази седмица, е, че прехвърлянето на активи може да подкопае още повече вярата на международната общност в надеждността на доларовите активи. Друг проблем е, че това може да намали влиянието на Запада върху Русия. „Трябва да запазим резервите като разменна монета, за да се подготвим за момента, в който в Русия ще има нов режим, чиито представители ще са готови да седнат на масата за преговори“, допълни Стийл.

Трето опасение е, че този ход може да предизвика съдебни спорове, особено като се има предвид, че в миналото Йелън е изразявала мнение, че това би било незаконно (макар че изглежда се е отказала от това).

Съществува и въпросът за трансатлантическото лидерство: както се отбелязва в становището на Трайб, две трети от капитала в размер на 300 млрд. долара е в Европа, а не в Америка. И в това отношение ЕС изглежда дори по-страшен и несигурен от американската хазна, отчасти поради фрагментацията на европейските правни и политически структури. Ако се наложи САЩ да действат самостоятелно, това би могло да доведе до разцепление в западната коалиция. Трайб обаче не смята, че разцеплението е неизбежно. Напротив, той смята, че ако Вашингтон промени курса си, за Европа ще бъде много по-лесно да последва лидера, особено след като Канада вече е поела инициативата в тази посока, създавайки правна рамка за прехвърляне на активи. Това може и да е така.

Въпреки това Брюксел не обича да взима пример от Вашингтон. Затова подозирам, че най-практичният и етичен път напред е да се правят малки стъпки. Предаването на печалбите от замразените руски активи на Украйна е разумна стъпка и европейските законодатели вече дадоха знак, че биха могли да я предприемат. Канада би могла също така да стартира пилотен проект за секюритизация на замразените активи, които контролира, за да насърчи и други да направят това. И двете стратегии биха ѝ позволили да изчака и да се подготви по-добре за бъдещите преговори. Но също така дава ясно да се разбере, че действията на Русия няма да бъдат пренебрегнати.

Подобна стратегия би могла да осигури жизненоважна помощ за Украйна и да докаже на западните данъкоплатци, че не е необходимо да поемат сами бремето на подкрепата за Киев. така че в този смисъл изявлението на Йелън е добре дошло. Не, то не е толкова амбициозно, колкото би се искало на Трайб, и със сигурност не е толкова привличащо вниманието като подарък от ракети с далечен обсег. Действията на Запада постепенно стават все по-впечатляващи и енергични при предоставянето на военна помощ на Украйна, сега той трябва да направи същото и във финансовата сфера. /БГНЕС

----------------

Джилиан Тет, „Файненшъл таймс“.