Когато Жак Делор започна своето председателство на ЕС (1985-1989 г.), инициативите бяха насочени към развитие на механизмите на свободния пазар в европейския енергиен сектор. Предвиждаше се по-открита конкуренция и по-тесни връзки със световните енергийни пазари, а бъдещето трябваше да бъде свързано с активното въвеждане на възобновяеми енергийни източници, които се разглеждаха като алтернативни на използването на изкопаеми горива.
Още през този период, а дори и в момента, започна да се появява важният проблем, свързан с необходимостта да се отчитат разходите за внос на изкопаеми горива. По-голямото сътрудничество и конкуренция между доставчиците трябваше да допринесе за намаляване на цената на енергията, а собственото производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Европа трябваше да се съобразява с икономическата ефективност на изкопаемите горива. Този ход от страна на Европа изглеждаше логичен и необходим, като се има предвид фактът, че собственият й капацитет за производство на енергия от изкопаеми горива е ограничен поради малките й запаси (нефт, газ, въглища).
Тази обща нагласа вече се е променила значително. Изкопаемите горива в Европа са на изчерпване и тя трябва да бъде активна, за да покрие потреблението си на енергия, което се увеличава с всеки изминал ден. Отговорът за въвеждането на повече ВЕИ е двоен: по-високите нива на електрификация проправят пътя за свързване на преките крайни потребители към производството на електроенергия от ВЕИ (вятър и слънце), а "свръхпроизводството" на ВЕИ (когато няма търсене) би трябвало да се насочи към производството на водород, който може да се съхранява и използва по-късно, ако търсенето е по-голямо от производството на енергия. В този контекст водородът не решава всички енергийни проблеми, а е част от нова структура, в която старите енергийни източници (изкопаеми) и новите производства (ВЕИ) трябва да се справят с обща енергийна система. Звучи просто, но засяга съществуващите енергийни системи и изисква мащабни инвестиции, за да се гарантира сигурността на доставките за крайните потребители.
Много по-рано от очакваното Европа изчерпва запасите си от изкопаеми горива и трябва все повече да ги внася. Освен това се смяташе, че увеличеното производство на енергия от възобновяеми източници ще бъде повече или по-малко достатъчно, за да се задоволи нарастващото търсене на енергия в Европа. Реалността обаче се оказа различна и в момента тече дебат за търсенето и предлагането, като зависимостта на Европа от вноса се увеличава с всеки изминал ден. Ако Европа тръгне по пътя на комбинираното използване на изкопаеми горива и алтернативни източници на енергия, както и на водород, дори и тогава тя ще трябва да внася водород от външни доставчици: страните от Северна Африка, района на Персийския залив и други. Настоящата ситуация е много сложна, най-вече поради новата геополитика, но и поради ограниченото производство на енергия от възобновяеми източници.
Друг ключов въпрос в Европа: големите инвестиции в цялостна интелигентна интегрирана енергийна система, тъй като по-интелигентните и по-директни енергийни доставки изискват по-силни и по-консолидирани енергийни системи. Очевидно е, че така наречените „интелигентни“ връзки между газа и електроенергията са логични и прости, но те изискват и големи инвестиции, а във времена на инфлация и икономически спад това може да се окаже много сериозно предизвикателство.
При тези обстоятелства газът е природен газ, в кошницата с горива той трябва да се разглежда наред с други енергийни ресурси (водноелектрическа енергия, биометан и др.), а смесването и приготвянето на газ с подходящо качество за директна употреба и съхранение не е лесно и най-вече е скъпо. Това определено не е мечта, а реален свят на предизвикателства, който изисква много инвестиции и време: лицензи, права за транспортиране и т.н.; доста трудна битка в националните условия, за да се придвижим напред. Водородът би могъл да играе важна роля в бъдещия микс от горива, но досега икономическите и търговските проблеми, свързани с използването му като гориво, не са решени.
Според мен сегашната структура изисква много повече време и освен това много повече финансови средства, отколкото беше планирано в началото.
По-специално, финансовата мощ е подложена на натиск поради инфлацията и икономическия спад. Вероятно всички тези промени в електроснабдяването и създаването на интелигентни енергийни системи ще се случат, но времето за това ще бъде много по-далечно. Предвид настоящата финансова ситуация реалният капитал се отклонява от инвестиции във възобновяеми енергийни източници и се връща към добре позиционираната бизнес среда на изкопаемите горива. Така или иначе, това ще бъде голямо изпитание за Европа.
И тук реалният свят се откъсва от политическия дневен ред; значително намаляване на емисиите през 2035 или 2050 г.; размисли за политическото пожелание срещу реалността и все по-негативното съзнание на крайните потребители; нарастващи разходи за свързване и все повече социални протести срещу повишаването на сметките за енергия на крайните потребители, докато общата картина на европейската енергийна политика е много депресираща, ако изобщо може да си представим, че има такава.
Това ще бъде битка вътре в самата Европа: мислене, представяно за реалност, или дори фантазия срещу реалност. /БГНЕС
-------------
Геерт Гревинг е главен експерт по геополитика в Международния газов съюз и водещ изследовател в областта на енергетиката в Института за международни отношения „Клингендал“ в Хага.
