Повече от 90% от новите автомобили, продавани в Норвегия са електрически. А всичко започва с няколко поп звезди, които се возеха в електрически Fiat Panda.
Познатият ми Харалд не е кралят, макар че кралят на Норвегия също се казва Харалд; просто се оказваме пред резиденцията на монарха - красиво червено имение. Аз съм в Ставангер, за да разбера как в свят, в който транспортът допринася за около 20 % от емисиите на CO2, Норвегия е станала водеща в света по брой на електрическите автомобили. През 2023 г. 82,4 % от продадените в страната частни автомобили са били електрически. През януари тази година този процент е 92,1%. Целта е да се достигнат 100% до следващата година.
Междувременно в Обединеното кралство забраната за нови бензинови и дизелови автомобили наскоро беше отложена от 2030 г. за 2035 г. Само 14,7 % от новите автомобили, регистрирани през януари, са били електрически. Ситуацията в ЕС е още по-лоша: 10,9% от продадените там автомобили през януари 2024 са били електрически.
Защо Ставангер? Защото, освен че - ирония на съдбата! - е столица на петрола, третият по големина град на Норвегия, разположен в югозападната част на страната, има ключова роля по пътя към 100% транспорт с нулеви емисии. През 1994 г. тук са изпробвани електрически автобуси. През 1998 г. градът е част от европейско изпитване на електрически превозни средства за дистрибуция на стоки. През 2009 г. той е първият скандинавски град, който е домакин на провеждащия се два пъти годишно симпозиум за електрически превозни средства.
Това е и мястото, където живее не-крал Харалд: това е Харалд Нилс Рьоствик, архитект, който сега е почетен професор по градско и регионално планиране в университета в Ставангер. Той също така играе важна роля в революцията на Норвегия в областта на електрическите превозни средства.
Със своите сурови планини, дълги и студени зими и силно разпръснато население Норвегия може би е малко вероятна страна за революция в транспорта. Как е успяла да стигне толкова напред? "Отговорът е прост: добра данъчна политика", казва Кристина Бу, генерален секретар на Норвежката асоциация за електрически превозни средства, най-големият клуб за електрически превозни средства в света, в който членуват повече от 120 000 души.
В разговор по видеовръзка от Осло тя обяснява, че Норвегия винаги е облагала новите автомобили с високи данъци - висок данък върху придобиването плюс 25% ДДС. През 90-те години на миналия век, под натиска на природозащитници, политиците започват да премахват тези данъци, за да направят електромобилите по-конкурентоспособни, въпреки че на пазара почти няма такива.
След това, когато електрическите модели се появиха - първите Nissan Leaf и Tesla, както и краткотрайният опит на Норвегия в производството на автомобили - Think City - хората ги купуваха, защото автомобилите се облагаха с данъци в зависимост от техните емисии. Навсякъде по света, поради по-високите производствени разходи, електрическите автомобили бяха и остават по-скъпи. "Не сме давали директни субсидии, както други държави; облагали сме някои нови коли, а други - не", допълва Бу. Успехът на Норвегия в областта на електрическите превозни средства е свързан с броя на населението и политиката на страната, казва Бу: "Ние сме малка страна, така че има много сътрудничество между гражданското общество и политическата система. За нас не е трудно да провеждаме срещи с парламентаристи, така че ситуацията не беше само отгоре надолу, а и отдолу нагоре." Тъй като пропорционалната многопартийна система на Норвегия често води до коалиционни и малцинствени правителства, емисиите не са се политизирали, както в други страни - има ентусиазъм за електромобилите в целия политически спектър. Целта до 2025 г. всички нови автомобили да бъдат с нулеви емисии беше подкрепена от всички партии в страната"./БГНЕС
